Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 274
София, 04.05.2022 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1393/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. А., срещу решение №195 от 09.03.2021г., постановено по в.гр.д.№ 2312/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, в частта му, с която (след частична отмяна на решение №18/05.04.2019г. по гр.д.№366/2018г. на Видински окръжен съд), е отхвърлен предявеният от М. П. А. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД иск с правно основание чл.432, aл.1 КЗ за заплащане на сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на брат й Б. П. А., причинена вследствие на ПТП, настъпило на 21.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2018г.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, противоречие с практиката на ВКС и необоснованост. Оспорва се извода на въззивния състав, че ищцата не е доказала наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия й брат. Според касаторката, в противоречие с нормите на чл.236, ал.2ГПК и чл.121, ал.4 от Конституцията на РБ съдът не е отчел поотделно и в съвкупност всички факти, релевантни за установяване наличието на изключителната и дълбока емоционална връзка, както и относими за размера на дължимото обезщетение. В жалбата се твърди, че въззивният съд не е оценил адекватно показанията на изслушаните свидетели. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., ведно с лихви и разноски, включващи адвокатско възнаграждение за въззивната и за касационната инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулирани са следните правни въпроси:
1. „Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това ?“.
2. „Спадат ли сестрите към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай че е налице особена близост между ищеца и починалия ?“.
Според касаторката посочените по-горе въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. на II т.о.; решение №2410 от 28.01.2010г. по гр.д.№4744/2008 г. на II г.о.; решение №97/02.05.2019г. по гр.д.№3457/2018г. на IV г.о.; решение №151/30.07.2019г. по гр.д. №3044/2018г. на III г.о.; решение №45/25.06.2019г. по гр.д.№1466/2018г. на III г.о., както и в противоречие с т.19 от ТР №1/04.01.2001г. по тълк.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС.
3. „При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно постановеното в Тълкувателно решение №1/2016 г. на ОСГНТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения и житейски достоверното в отношенията между братя и сестри, без да отчете спецификата на процесния случай?“. Твърди се, че въпросът обуславя допускане на касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като отговорът би допринесъл за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, в който се твърди, че не са налице поддържаните от касаторката основания за допускане на касационно обжалване. Сочи се, че решението е съобразено със събраните по делото доказателства, както и че поставените въпроси са решени от апелативния съд в съответствие с указанията, дадени в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касаторката по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение №18/05.04.2019г. по гр.д.№366/2018г. на Видински окръжен съд в частта, с която ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е осъден да заплати на ищцата М. П. А. сумата от 30 000лв., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2018г. и вместо това е отхвърлил предявеният от М. П. А. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД иск с правно основание чл.432, aл.1 КЗ за заплащане на сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на брат й Б. П. А., причинена вследствие на ПТП, настъпило на 21.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2018г. С касационната жалба не се обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Видински ОС в отхвърлителната му част.
Въззивният състав е приел за безспорно между страните, че на 21.12.2016г. в участък между селата Б. и С. застрахованият при ответното ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач П. Б. П., при управление на лек автомобил „Хонда С.“ с ДК [рег.номер на МПС] , е предприел маневра изпреварване, без да е убеден, че има достатъчно разстояние между автомобилите, при което е реализирал ПТП. Съдът е отразил, че в резултат на произшествието са пострадали пет лица, между които братът на ищцата Б. П. А., който е починал на 23.12.2016г., като с влязла в сила присъда по н.о.х.д №25/2018г. на Видински ОС, водачът П. П. е признат за виновен за това, че при посоченото по-горе ПТП, виновно е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил смъртта на Б. П. А..
Апелативният състав е посочил, че от показанията на свидетелката С. Н. се установява, че от 3-4 години починалият на 55 годишна възраст брат на ищцата Б. А., живеел при сестра си (към датата на инцидента тя е на 66 години), като двамата са били близки. След смъртта на Б. А. и понастоящем ищцата била тъжна от загубата на брат си и жалила за него. Според въззивния състав същите обстоятелства се установяват и от показанията на свидетеля В. Н.. Съдът е кредитирал и показанията на свидетеля В. Ц., от които е видно, че ищцата и брат й са живеели в две отделни къщи, че са били в много добри отношения и че ищцата често е посещавана от семейството на сина й.
За да отхвърли като неоснователен предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, въззивният състав се е позовал на разясненията, дадени в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС относно активната материално-правна легитимация на носителя на правото на обезщетение за неимуществени вреди на брат или сестра на загинал при пътно-транспортно произшествие. Съдът е посочил, че право да получат обезщетение са най-близкият кръг на починалия, очертан с Постановленията на Пленума №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на ВС, в който влизат децата, родителите и съпрузите (както и онези лица, които са се намирали фактически в аналогична връзка), като с цитираното тълкувателно решение е предвидена активна легитимация по искове за неимуществени вреди и за братя и сестри, когато поради конкретни житейски обстоятелства братята или сестрите са създали помежду си такава силна, постоянна, трайна и дълбока връзка с починалия, която да надхвърля по интензитет и съдържание нормално присъщата за тези роднини, до степен, сравнима с тези на най-близките. Въззивният съд е акцентирал върху разяснението в тълкувателното решение, че следва да се присъди на брата или сестрата обезщетение за неимуществени вреди само тогава, когато от доказателствата според конкретния случай може да се направи несъмнен извод, както за съществуването на изключителна трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, така и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания.
Според въззивния състав от събраните доказателства по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване от страна на ищцата, че между нея и починалия й брат е съществувала такава трайна и дълбока емоционална връзка, в резултат на която за ищцата да са настъпили толкова сериозни по продължителност и интензитет морални болки и страдания, които да попадат в изключението на цитирания тълкувателен акт. Позовавайки се на показанията на свидетелите С. Н., В. Н. и В. Ц., съдът е приел за установено, че през последните 3-4 години (когато са живеели в съседни къщи), между брата и сестрата са били налице отношения на уважение, взаимна грижа и подкрепа, каквито обичайно се установяват според националния бит и душевност на българския народ. Като релевантно за спора обстоятелство, апелативният състав е посочил, че ищцата и нейният брат са създали свои семейства. Б. е бил разведен, но на възраст, отличаваща се със самостоятелност, независимост и устойчивост в живота. В обжалваното решение е отразено, че по делото е установено, че внезапната смърт на Б. е довела до голяма тъга у ищцата, но не и до влошаване на нейното здраве, нито до съществени неблагоприятни промени в бита и начина й на живот. В тази връзка съдът е взел предвид установения по делото факт, че семейството на сина й я посещавало често и че внучето й е при нея през ваканциите. Приемайки, че от доказателствата по делото не се установява ищцата да е преживяла морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка, съпоставима с отношенията между починалата с най-близките й, съдът е обосновал извода, че не е налице изключителен случай по смисъла на тълкувателното решение, поради което искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се явява неоснователен.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касаторката основания по чл.280, ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и същевременно не са решени в противоречие с цитираната от касаторката практика на ВКС поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси под №1: „Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това?“. Въззивният състав е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е анализирал всички обстоятелства от значение за преценката дали в случая е съществувала особено близка връзка между починалия и ищците, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между братя, както и дали в случая ищцата е преживяла морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене, присъщите за съответната родствена връзка, съпоставима с отношенията между починалата с най-близките й. Доказателствата са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност без съдът да е приемал, че някое от тях е недостоверно. Несъгласието на касаторката с фактическите изводи на съда е относимо към правилността на обжалваното решение (неговата обоснованост), която не е предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване по чл.288 ГПК.
Не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпросите под №2: Спадат ли сестрите към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай че е налице особена близост между ищеца и починалия ?“ и №3: „При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно постановеното в Тълкувателно решение №1/2016 г. на ОСГНТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения и житейски достоверното в отношенията между братя и сестри, без да отчете спецификата на процесния случай?“. Решаващите изводи на въззивния състав за липса на активна материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат, са изцяло съобразени с принципните постановки, посочени в мотивите на ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Идеята, от която се е ръководило общото събрание на съдиите от трите колегии на ВКС при разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение, е да се признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г.), в частност на братята и сестрите, за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, когато поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между братята и сестрите, и когато интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт на брата или сестрата. В тази връзка, независимо от спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в полза на брат или сестра е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите, възприети в тълкувателното решение. Приемайки, че ищцата не е легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат, тъй като в случая от събраните по делото доказателства не се установява наличието на конкретни житейски обстоятелства, обуславящи особена привързаност, респ. на болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, въззивният състав не се е отклонил от разясненията, дадени в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и във формираната практика на ВКС (решение №92/17.11.2020г. по т.д..№1275/2019г. на ІІ т.о.; решение №17/16.03.2021г. по т.д.№291/2020г. на ІІ т.о.; решение №60070 от 29.06.2021г. по т.д.№904/2020г. на І т.о. решение №60133/11.10.2021г. по т.д. №1902/2020г. на ВКС, ІІ т.о., решение №33/12.04.2022г. по т.д.№377/2021г. на І т.о. и др.). В случая не са налице и поддържаните от касаторката допълнителни предпоставки за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, доколкото от една страна не се твърди, че въпросите са решени в противоречие с конкретен акт на Конституционния съд на РБ, респ. в противоречие с конкретен акт на Съда на Европейския съюз, а от друга – не се излагат доводи, че поставените въпроси обуславят необходимост от промяна на задължителната практика на ВКС, създадена с ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
На основание чл.78, ал.3 ГПК във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество сумата 100лв. - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №195 от 09.03.2021г., постановено по в.гр.д.№ 2312/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, в обжалваната му част
ОСЪЖДА М. П. А. - ЕГН [ЕГН] от [населено място], област Видин, [улица] да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], пл. „П.“ № 5, сумата 100 лв. (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: