Р Е Ш Е Н И Е № 62 гр. София, 05 февруари 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора ЮЛИАНА ПЕТКОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1683/2012г. Производството е инициирано по искане на осъдения Г. А. /Г. А./ за възобновяване на чнд №1362/2009г. на Добрички районен съд /РС/, на основание чл.423, ал.1 от НПК. В подаденото искане се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при извършената в рамките на процедура по чл.306, ал.1, т.1 от НПК кумулация по чнд №1362/2009г. на РС-Добрич, финализирала с определяне на общо наказание по нохд №1950/2006г. и нохд №1047/2007г., при условията на чл.25, вр.чл.23 от НК - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, увеличено в съответствие с чл.24 от НК, с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, при строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, към което е присъединена наложената с присъда по нохд №1950/2006г. ГЛОБА. Поставен е акцент на обстоятелството, че Г. А. /Г. А./ е лишен от правото на участие в наказателния процес с предмет - групиране на лимитираните по нохд №1950/2006г. и нохд №1047/2007г. санкции, препятствало възможността му за лична защита Предлага се отмяна на постановеното по чнд №1362/2009г. на Добрички РС определение №70 от 14.08.2009г. и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд, по реда на чл.306 от НПК. В съдебно заседание на 24.01.2013г., Г. А. /Г. А./ и неговият адвокат поддържат искането, като в допълнение визират несъблюдаване на материалния закон, с правоприлагането на чл.24 от НК и с постановеното ефективно изпълнение на наложеното общо наказание, при налични предпоставки на чл.66 от НК и приложен институт на условното осъждане спрямо индивидуализираните по нохд №1950/2006г. и по нохд №1047/2007г. санкционни последици. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност и справедливост на влезлия в сила акт. Депозираното искане е допустимо за разглеждане в пределите на предвидения извънреден способ за съдебен контрол, но ценено в контекста на предложената аргументация сочи на неоснователност. Визираната от осъденото лице разпоредба на чл.423, ал.1 от НПК, предпоставяща упражняване правомощията на Върховния касационен съд по възобновяване на наказателното дело, отмяна на обявената при задочно производство по чл.269, ал.3 от НПК присъда и връщане на делото за преразглеждане от съда, е неотносима към настоящия казус. Обективната интерпретация на установения в чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, /КЗПЧОС/ и чл.423 от НПК регламент очертава прокламирано и гарантирано право на задочно осъдения на осигурен достъп до съд, който да се произнесе по искането му за проверка правилността на обявения в негово отсъствие и придобил юридически стабилитет съдебен акт, в рамките на надлежно образувано производство, по повдигнато срещу лицето наказателно обвинение. Формираните изводи произтичат от граматическото и семантическо тълкуване на използваната в цитираните правни норми терминология - наказателно обвинение; лице, обвинено в извършване на престъпление; предявяване на обвинението в досъдебното производство; влязла в сила присъда. Императивно предписаното в чл.423 от НПК е предпоставено от лимитираните в чл.55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, депозиране на искания, доводи и на възражения. Чрез този процесуален механизъм законодателят е отговорил на предявените от чл.6, т. 3, б.„а”,”b”, ”c” и „d” от КЗПЧОС и от практиката на съда в Страсбург по прилагането му, изисквания за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично и да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства при разпита на свидетели и вещи лица, и в осъществяването на други процесуално-следствени действия, посочени от прокурора и защитата, или реализирани по служебен почин от решаващия орган. Визираният правен статут на обвиненото в извършване на престъпление лице, е различен от процесуалното положение на осъден, участващ в процедурата по чл.306 от НПК, поради което и последният не може да се ползва от предоставената в чл.423 от НПК възможност. Неговите права следва да бъдат охранени в обсега на компетентността на касационния съд по чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1,т.5 от НПК, при подадено искане от лицето, в срока по чл.421, ал.3, изр.2 от НПК. В аспекта на изложените съображения настоящият състав разгледа релевираните от Г. А./Г. А./ оплаквания за допуснати процесуални нарушения в хода на реализираната от РС-Добрич дейност по чнд №1362/2009г., изразяващи се в лишаване на осъдения от участие в производството, които намира за несъстоятелни. Процедурата по чл.306 от НПК е предвидена за преодоляване на съществуващи непълноти в постановената присъда, по някои от очертаните в чл.301 от НПК въпроси, дължащи се на обективни или субективни причини /липса на доказателства, поради процесуално бездействие или невъзможност те да бъдат събрани в съответния етап от развитие на наказателния процес; пропуски на решаващия орган/. При подобни констатации, съдът може да се произнесе с определение относно налагане на обща наказателна санкция на основание чл.25, 27 от НК; приложението на чл.53 от НК; първоначалният режим и типа затворническо заведение на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода; наличието на условия по чл.68, 69, 69а и чл.70, ал.7 от НК; веществените доказателства и направените разноски по делото. Логическа последица от това е заключението, че преценката за спазване на установения в чл.306 от НПК нормативен регламент и за охраняване правата на осъдения, следва да бъде осъществена в непосредствена взаимовръзка с процесуално-следствените действия на решаващия орган по наказателните дела, присъдите по които са предмет на кумулация и отчитайки поведението на обвиняемото /подсъдимо/ лице, при тяхното извършване. Производствата по нохд №1950/2006г. и нохд №1047/2007г. на Добрички РС, предпоставили процедурата по чл.306 от НПК, са проведени при стриктно съблюдаване изискванията на закона. Внимателният прочит на приобщените по коментираните наказателни дела писмени материали, сочат на лично участие на Г. А. /Г. А./ при проведените досъдебни разследвания, в рамките на които са му били повдигнати и предявени съответни обвинения по чл.354а, ал.3 и по чл.210, ал.1, т.1 от НК. За инкриминираните престъпни деяния са внесени обвинителни актове от Районна прокуратура /РП/ - Добрич в компетентния съд, който своевременно насрочил образуваните нохд №1950/2006г. и нохд №1047/2007г., за разглеждане в открито съдебно заседание. Върнатите по делата в цялост призовки на Г. А. /Г. А./ със забележка, че е в чужбина, са обосновали предприетите от компетентния орган оперативни мероприятия за установяване на неговото местонахождение, словно материализирани в приложени официални справки от ОД на МВР, гр.Добрич, съдържащи данни за задграничните пътувания на подсъдимия /последното, от които на 20.01.2007г. през ГКПП Кардам шосе/ и за обявяване на лицето за общодържавно издирване, с телеграми №5061/06.02.2007г. от ГД ”ППООРП”- София и №16423/05.04.2007г. на ДНСП. Процесуална последица от реализираната дейност е назначаването на служебен защитник на Г. А. /Г. А./, при съобразяване с правните предписания на чл.94, ал.1, т.8 от НПК, като след компетентна оценка на РС-Добрич за съществуваща реална възможност за разкриване на обективната истина в наказателния процес в отсъствие на подсъдимия, е даден ход на нохд №1047/2007г. и нохд №1950/2006г., проведено съдебно следствие по делата и обявени осъдителни присъди, влезли в сила на 11.02.2008 г. и 15.06.2009г. с които е ангажирана наказателната отговорност на лицето за престъпления по чл.354а, ал.3 и чл.210, ал.1, т.1 от НК. Инкорпорираните доказателства, сочещи на обективна невъзможност да бъде осигурено присъствието на Г. А. /Г. А./, в съдебната фаза на наказателния процес по нохд №1950/2006г. и нохд №1047/2007г., по вина на подсъдимия и въпреки усилията на органа по процесуално ръководство за неговото издирване, мотивират изводи за правилно прилагане на задочното производство. Логическо продължение на законосъобразно проведените наказателни производства по нохд №1047/2007г. и нохд №1950/2006г., е и инициираната по предложение на Добричката РП и реализирана при съблюдаване на нормативните правила процедура по чл.306 от НПК.В изпълнение на изискванията на чл.306, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НПК за надлежно призоваване на осъдения и след предоставена информация от Първо РУ-гр.Добрич, че обявеното за издирване лица, не е установено, компетентният по чл.39 от НПК съд, е определил общо наказание по присъди по нохд №1950/2006г. и нохд №1047/2007г.- ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, увеличено при условията на чл.24 от НК, с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, при строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, към което е присъединена наложената по нохд №1950/2006г. ГЛОБА от 2 000 /две хиляди/ лева. Упражнявайки възложените му от закона правомощия и в съответствие с изискванията на чл.25 ал.1, вр.чл.23 ал.1 НК, и с константната съдебна практика, решаващият орган е формирал аргументирано заключение за обособена реална съвкупност от престъпните деяния по чл.354а, ал.3 и чл.210, ал.1, т.1 от НК, осъществени от Г. А. /Г. А./, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, като с оглед характера и размера на индивидуализираните наказателни санкции, е извършено групирането по нохд №1950/2006г. и нохд №1047/2007г. Правилно съдът е приложил и разпоредбата на чл.24 от НК. Обществената опасност и характеристиките на извършените от осъдения множество престъпления, насочени против здравето и собствеността, последното от които субсумиращо квалифициращия признак по чл.210, ал.1, т.1 от НК, и демонстрираната престъпна упоритост на осъдения, проектирана в неправомерните му прояви, индициращи на изграден стереотип на асоциално поведение, обуславят изводи, че най-тежкото наказание не ще изпълни целите по чл.36 от НК Очертаните обстоятелства са интерпретирани с юридически усет и при оценка на наличната необходимост от ефективно изтърпяване на определената обща наказателна санкция - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Позицията на съда, лаконично и словнопестеливо отразена в атакувания съдебен акт, се базира на професионално разбиране на същността на института на условното осъждане /нормативно изискуеми предпоставки, правно действие и юридически последици/, и на обективираната законодателна воля в нормата на чл.25, ал.4 от НК. Прилагането на разпоредбата на чл.66 от НК губи своето самостоятелно правно значение, ако наказанието- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване е отложено бъде погълнато от нова обща наказателна санкция, наложена по правилата на съвкупността, като съгласно предписаното в чл.25, ал.4 от от НК, въпросът за нейното изпълнение е в обхвата на дискреционната власт на решаващия в рамките на проведената процедура по чл.306, ал.1, т.1 от НПК орган. Такава е конкретиката по разглежданото наказателно дело. Изложените съображения обосновават вътрешното убеждение на настоящия състав за неоснователност на искането на осъденото лице Г. А. /Г. А./ за възобновяване на чнд №1362/2009г. на Добрички РС и отмяна на постановеното по него и придобило юридически стабилитет определение, при условията чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. А. /Г. А./ за възобновяване на чнд №1362/2009г. на РС-Добрич и отмяна на влезлия в сила съдебен акт №70/14.08.2009г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.