Ключови фрази
Частна касационна жалба * недопустимост на иск

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50030

Гр. София, 16.06.2023 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч. т. д. № 471/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от Софийска градска прокуратура, срещу определение № 532 от 18.02.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 5204/2019 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане № 12350 от 14.10.2019 г. по т. д. № 2064/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-16-ти състав за прекратяване, като недопустимо, на производството по предявен иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ.
В частната касационна жалба се излагат съображения, че атакуваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Жалбоподателят счита, че в хипотезата на смърт на едноличния собственик на капитала и управител на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, при бездействие на наследниците и след като повече от три месеца дружеството е останало без вписан нов управител, искът по чл. 155, т. 3 ТЗ, предявен от прокурора, е допустим. По подробно изложени в жалбата съображения моли атакуваното въззивно определение да бъде отменено и делото да се върне на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поставя въпросът относно допустимостта на конститутивния иск по чл. 155, т. 3 ТЗ при смърт на физическото лице – едноличен собственик на капитала, като се обосновават хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, с оглед различното му разрешаване от съдилищата. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е обосновал приложното поле на касационното обжалване и с основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК (ред. ДВ бр. 86/2017 г.) – очевидна неправилност на въззивното определение.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима. За да се произнесе по нея, като съобрази релевираните основания за достъп до касация, съдът взе предвид следното:
С обжалваното определение съставът на въззивния съд е приел, че е предявен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на „Мантис“ ЕООД, предвид настъпилата смърт на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството, последвалото изрично заявление на законните наследници на починалия, че не желаят да продължат дейността на дружеството, както и с оглед липсата на разпоредба в учредителния акт за продължаване дейността на дружеството. Споделил е мотивите на първата инстанция, че в случая по аналогия следва да се приложи правилото на § 5а, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ и исковата молба да се счита за заявление за вписване на обстоятелства в ТРРЮЛНЦ, като се е позовал на постановеното в този смисъл решение № 73 от 21.06.2019 г. по т. д. № 2413/2018 г. по описа на ВКС, ТК, І т. о. Посочил е, че в този случай едноличното дружество е прекратено по силата на закона, съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ, и тъй като целената с предявяването на иска по чл. 155, т. 3 ТЗ правна промяна е вече настъпила, то за ищеца липсва правен интерес от разглеждане на иска, доколкото е недопустимо повторно прекратяване на вече прекратено ЕООД.
С оглед мотивите на въззивния съд, поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на спора, като с определение № 159 от 10.04.2020 г. производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, по което, с оглед противоречивата практика на ВКС, на тълкуване е поставен въпросът „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?“.
Тълкувателното дело е приключило с постановяване на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г., поради настоящото производство следва да бъде възобновено.
По значимия за изхода на конкретното дело правен въпрос в тълкувателното решение е прието, че в посочената по-горе хипотеза на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ ЕООД не се прекратява по право, а по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, т.е. предявеният иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ е допустим. Даденото от въззивния съд разрешение се намира в противоречие със задължителните указания по приложението на закона, поради което обжалваното определение следва да се допусне до касационна проверка и да се отмени като неправилно, ведно с първоинстанционното такова, и делото да се върне на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. № 471/2020 г. на ВКС, II т. о.
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 532 от 18.02.2020 г. по ч. гр. д. № 5204/2019 г. по описа на Апелативен съд – София.
ОТМЕНЯ определение № 532 от 18.02.2020 г. по ч. гр. д. № 5204/2019 г. на Апелативен съд – София и потвърденото с него разпореждане № 12350 от 14.10.2019 г. по т. д. № 2064/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-16-ти състав.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.