РЕШЕНИЕ № 50135 София, 06.01.2025г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Васил Христакиев Елена Арнаучкова секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 20.11.2023 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1621 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Изолации“ срещу въззивно решение на Варненски окръжен съд с искане за обезсилване на същото в цялост със съответните последици, евентуално за частичната му отмяна по отношение на отхвърлената част от иска с уважаването му в тази част или връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът Л. Ж. оспорва жалбата. Въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие следното. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК поради вероятна недопустимост на въззивното решение. Първоинстанционният съд частично е уважил предявения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като е отхвърлил същия за разликата над 3772,61 лв. до пълния предявен размер от 20 871,24 лв. По жалба на ищеца въззивният съд след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважил иска допълнително за сумата 126,43 лв., потвърдил е решението в останалите части. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че според исковата молба и следващите уточняващи молби искът се основава на твърденията, че: - ответникът е собственик на апартамент в жилищна сграда - етажна собственост, заедно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата; - с оглед довършването на сградата, изпълнена до етап „груб строеж“, на 22.10.2013 г. Общото събрание на етажната собственост взело решение, влязло в сила, за изпълнение на строителните работи, необходими за пълно завършване на сградата, за одобряване на направената от ищеца оферта на обща стойност 752 586 лв. и за избор на ищеца за изпълнител на строителството; - в изпълнение на това решение на ОС, както и на съпътстващи го решения, всички собственици на самостоятелни обекти сключили с ищеца индивидуални договори за строителство, обхващащи изпълнението на строителни работи както в самостоятелните им обекти, така и по отношение на общите части; такъв договор не бил сключен само от страна на ответника; - ищецът изпълнил съответните строителни работи, вкл. за довършване на общите части в цялост и същите били приети с акт обр. 15, като въз основа на тези твърдения се претендира ответникът да заплати следващата му се според притежаваните от него идеални части от общите части част от стойността на строителните работи за довършване на общите части. По направените от ищеца оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение поради произнасяне направо по евентуалния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД без произнасяне по главния иск по чл. 62 вр. чл. 61, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е приел, че такова произнасяне не е налице, доколкото първата инстанция се е произнесла в съответствие със заявените от ищеца фактически твърдения, приела е, че спрямо същите разпоредбите на чл. 62 вр. чл. 61, ал. 1 ЗЗД не намират приложение, с което е обосновала дадената квалификация на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а правилността на така дадената квалификация е от значение за правилността, а не допустимостта на решението. Споделил е и извода за квалификация на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като е посочил, че в конкретния случай, видно от представени по делото нотариални покани, е налице противопоставяне на ответника срещу извършването на процесните строителни работи, поради което и съгласно чл. 61, ал. 3 ЗЗД отговорността на ответника може да бъде ангажирана само на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Въззивното и първоинстанционните решения са недопустими. По въпроса относно разпределението на отговорността за извършени необходими и полезни разноски за общите части на сграда - етажна собственост е установена практика на ВС (ТР № 85/1968 г.) и ВКС (решение № 85/24.06.2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г. на II г. о.), която изцяло се споделя от настоящия състав. Според същата правата на лицето, извършило подобрения в чужд имот, когато това лице не е владелец и държател, нито се намира в договорни отношения със собственика на имота, се уреждат съгласно чл. 60-62 ЗЗД, като при наличие на предварително или последващо одобрение на работата, дадено с решение на ОС на ЕС, отношенията се уреждат съгласно чл. 62 ЗЗД, при липса на такова решение - съгласно чл. 61, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в зависимост от интереса на извършилия подобренията, а съгласно чл. 61, ал. 3 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД - само в хипотезата на противопоставяне на останалите съсобственици, т. е. всички или мнозинството от етажните собственици. В разглеждания случай изложените от ищеца твърдения, конкретно твърдението за взети решения на ОС, заедно с формулирания петитум, обосновават извод за предявяването на главен иск по чл. 62 ЗЗД и евентуален иск по чл. 59 ЗЗД. Въззивният съд поради това неправилно е определил предмета на делото, като е придал решаващо значение на приетото за установено противопоставяне на ответника с нотариалните покани. Съобразно твърденията на ищеца определящи за наличието на предявен на предявен главен иск и за неговата квалификация по чл. 62 ЗЗД са решенията на ОС, вкл. приемането на изпълнените работи (върху които е основана и последователно поддържаната от ищеца правна теза, че тези решения са задължителни и за ответника, независимо че не е участвал в приемането им), а не противопоставянето на ответника. Последното може да бъде от значение за решаването на спора по този иск по същество при съобразяване и на правното значение на решенията на ОС, но не и за квалификацията на иска. Оттук неправилно въззивният съд е приел и че първата инстанция се е произнесла в рамките на заявените фактически твърдения, тъй като не са обсъдени именно главното твърдение за предварителни и последващи решения на ОС с техните правни последици. С оглед изложеното, като не са се произнесли по предявения главен иск по чл. 62 ЗЗД, а са пристъпили направо към разглеждане на предявения евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, първата и въззивната инстанция са постановили недопустими решения, които следва да бъдат обезсилени, а делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане с произнасяне по предявените искове, както и по разноските за касационното производство. С тези мотиви съдът РЕШИ: Обезсилва решение № 282/08.03.2022 г. по гр. д. № 208/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна и решение № 261094/09.11.2020 г. по гр. д. № 4717/2019 г. по описа на Районен съд - Варна и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: