Р Е Ш Е Н И Е № 397 София, 07 декември 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1360/2015 година. Производството е образувано по касационни жалби от защитника на подсъдимия Д. В. К. и от повереника на частния обвинител и граждански ищец Д. Я. против въззивно решение № 98 от 12.08.2015год. постановено по внохд № 117/2015год. на Апелативен съд-гр.Бургас. В жалбата от името на подсъдимия се твърди, че обжалваният съдебен акт в санкционната част е явно несправедлив и се иска изменяването му с намаляване размера на наказанието. Доводът в подкрепа на оплакването е, че подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина и се разкайва за случилото се. Повереникът на Д. Я. също съзира явна несправедливост на въззивното решение, но в обратна насока-определеното на подсъдимия наказание и уваженият граждански иск са занижени по размер, тъй като първо, наказанието не отговаря на обществената опасност на извършеното престъпление и на обществената опасност на дееца и с него целите по чл. 36 от НК няма да се постигнат, а в гражданската част присъденото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на тежестта на претърпените болки и страдания на пострадалата, причинени от престъпното посегателство срещу нея. Претендират се направените пред касационната инстанция разноски. Пред касационната инстанция процесуалните представители на подсъдимия и на гражданския ищец и частен обвинител поддържат жалбите по изложените в тях основания и доводи и съответно-изразяват становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна. Прокурорът даде заключение, че двете жалби са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 98 от 12.08.2015год. по внохд № 117/2015год. на Бургаският апелативен съд е потвърдил присъда № 100 от 13.05.2015год. по нохд № 277/2015 год. на Бургаския окръжен съд. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, че на 01.12.2013год. в [населено място],[жк], [улица], при условията на „опасен рецидив”, по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.”а” и „б” НК, отнел чужди движими вещи-пари, хранителни продукти и моторен бензинов трион на обща стойност 1514.80 /хиляда петстотин и четиринадесет лева и осемдесет стотинки/ от владението на Д. Г. Я., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и 2 и чл. 54, ал. 1, във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор. С присъдата Д. В. К. е осъден да заплати: - на Д. Г. Я., сумата от 1514.80лв., представляваща обезщетение за причинените й от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2013год. до окончателното й изплащане, а на държавата-държавна такса върху размера на уважения иск в размер на 60.59лв; -на Д. Г. Я., сумата от 2500.00/две хиляди и петстотин/лева, представляваща обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а на държавата-държавна такса върху размера на уважения иск в размер на 100/сто/лв. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените деловодни и съдебни разноски, които възложил в тежест на подсъдимия. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, а на гражданския ищец-за частично основателна. Доводът и на подсъдимия, и на частния обвинител за явна несправедливост на наложеното наказание е било предмет на проверка от въззивната инстанция, която е изложила подробни съображения, защо не приема направените оплаквания за основателни. Нови доводи в тази насока не се съдържат в касационните жалби. Настоящият касационен състав счита, че са лишени от основание възраженията и на подсъдимия, и на частния обвинител по този довод. Санкцията, така, както е определена по размер при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, е напълно справедлива. Отчетени са били и подложени на обстоен и задълбочен анализ в мотивите всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, спазени са били точно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като съдебното производство е било проведено по реда на чл. 371, т. 2 НПК, относно индивидуализацията на наказанието. Обсъдени са подробно данните за начина на извършване на деянието и за личността на дееца, както и направеното от него самопризнание. Безспорно, че при тези данни и обремененото съдебно минало на подсъдимия /множеството предишни осъждания за престъпления от общ характер, вън от тези, определящи квалификацията на деянието/, не са налице, каквито и да било многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства за определяне наказанието на К. при условията на чл. 58а, ал. 4, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. С оглед на изложеното, съставът на Върховния касационен съд счита, че няма допуснати нарушения от въззивната инстанция при индивидуализацията на наказанието по чл. 54 от НК, редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК. Определеният размер от шест години лишаване от свобода е справедлив, точно съобразен с тежестта на конкретното посегателство, начина на осъществяването му, степента на обществена опасност на подобни прояви и с всички други обстоятелства, имащи значение за това, както и с целите на наказанието по чл. 36 НК, при което направените изводи от въззивния състав за неоснователност на въззивните жалби на страните по разнопосочните им оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, се споделят и от касационната инстанция. Според ВКС, при определяне размера на гражданския иск за причинените неимуществени вреди на пострадалата са нарушени принципите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Не е отдадена необходимата тежест на преживените болки и страдания от нея от причинените й при грабежа телесни увреждания. В конкретиката по случая е установено, че от нанесените й от подсъдимия удари, Я. е получала наранявания-кръвонасядания по лицето и крайниците. Съдилищата обаче, при определяне обезщетението за неимуществени вреди, не са отдали необходимата тежест не само на причинените множество телесни увреждания от възрастната 76-годишна пострадала при сломяване на съпротивата й, но и на изживените от нея негативни емоционални изживявания и на получения стрес в резултат от извършения в дома й грабеж в тъмната част на денонощието. Това дава основание за корекция на уважения граждански иск от първостепенния съд и потвърден от въззивната инстанция, като бъде увеличен на 5000/пет хиляди/ лв., със законните последици. В този смисъл, следва да се измени решението. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че частната обвинителка и гражданска ищца Д. Я. е заплатила на адв. Т. С. Ч. сумата от 600/шестстотин/лв. за процесуално представителство по настоящото касационно дело. Въз основа на направеното искане, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Д. Г. Я., сумата 600 лв., разноски по делото за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о., Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА решение № 98 от 12.08.2015год. постановено по внохд № 117/2015год. на Апелативен съд-гр.Бургас, като увеличава присъдения граждански иск в полза на пострадалата Д. Г. Я. за причинените й неимуществени вреди от 2500/две хиляди и петстотин/лв. на 5000 /пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2013год. до окончателното изплащане на сумата, както и допълнителна държавна такса върху увеличения размер на иска, в размер на 100,00 лв. Осъжда подсъдимия Д. В. К. да заплати на гражданския ищец Д. Г. Я., въз основа на направеното от нея искане, сумата от 600/шестстотин лева/, разноски по делото за касационната инстанция. Оставя решението в останалата част в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: