Р Е Ш Е Н И Е № 113 гр.София , 02 ноември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КЕТИ МАРКОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Галина Стоянова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 493/2022 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено молба/ за възобновяване на наказателното производство по нохд №4/2019 г. по описа на Районен съд-гр.Несебър, депозирано от осъдения С. К. Г., на основание чл.423 ал.1 от НПК. В искането се твърди, че С. Г. е бил задочно осъден, че са били допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на присъдата, че не е бил призован „официално“, тъй като не е получил призовка, нито е бил уведомен по телефона. Посочва се, че осъденият има постоянен адрес в България и Германия. Иска се възобновяване на наказателното дело. В съдебното заседание пред Върховният касационен съд служебно назначеният защитник на осъденото лице- адв.Н. поддържа искането за възобновяване. Посочва, че осъденият Г. е заминал в чужбина преди изготвяне на обвинителния акт, поради което са налице основанията за възобновяване на делото, доколкото всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу лицето в досъдебната фаза и за продължаването му в съдебната такава обосновава хипотезата на чл.423 от НПК. На следващо място счита, че обективната истина не е установена по делото, че няма „разнообразие на свидетели, които да установят факти в противоречие с изложеното в обвинителния акт“, че правната квалификация на деянието, за което Г. е осъден е незаконосъобразна. Моли да бъде отменена присъдата на РС-Несебър и делото върнато за ново разглеждане, а определението по нчд №1779/2019 г. да бъде обезсилено. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на искането за възобновяване и моли да бъде оставено без уважение, тъй като осъденият С. Г. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, /привлечен е в качеството на обвиняем на 20.09.2018 г./, но се е укрил, поради което не може да черпи права от неправомерното си поведение. Посочва, че не е налице нарушение на чл.269 от НПК, тъй като са били положени всички необходими усилия за издирване на лицето, което в последствие въз основа на ЕЗА е било предадено на българските власти за изтърпяване на наложеното му наказанието. В последната си дума осъденият С. Г. моли делото за бъде възобновено и върнато за ново разглеждане, алтернативно- наложеното му наказание да бъде намалено до размера на изтърпяното. Върховният касационен съд, след като обсъди релевираните в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване на наказателно дело- нохд №4/2019 г. на РС-Несебър е процесуално допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект и в законоустановения срок по чл.423 ал.1 от НК. От приложените по делото писмени документи / писмо от ГД „ИН“-затвор Бургас, изх.№592/2021 г. и писмо изх.№7570/29.06.2022 г. на ВКП, отдел 04 „Международен“, придружено с копие от ЕЗА и постановление на ВКП от 14.12.2021 г./ се установява, че осъденият С. Г. е бил установен и задържан във връзка с издадена ЕЗА на 22.06.2021 г. в [населено място], ФРГ, като лицето фактически е било предадено на българските власти на 21.12.2021 г., от който момент е започнал да тече шестмесечния срок за депозиране на искане за възобновяване по чл.423 ал.1 от НПК, което е било сторено- искането е подадено на 12.05.2022 г. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Производството по чл.423 ал.1 от НПК визира правото на задочно осъденото лице да иска отмяна на постановената спрямо него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Целта на производството по възобновяване по чл.423 ал.1 от НК е да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия , регламентирано в НПК, на лично участие в наказателния процес. Законът е предвидил две хипотези, при наличието на които обаче искането за възобновяване не се уважава и това са: 1.ако след предявяване на обвинението на досъдебното производство осъденият се е укрил и процедурата по чл.247б ал.1 от НПК не може да бъде изпълнена и 2. ако макар и процедурата по чл.247б ал.1 от НПК да е изпълнена, осъденият не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. В конкретния случай, проследявайки движението на делото и процесуалното поведение на осъдения се налага извод, че не са налице основания за възобновяване на проведеното срещу него наказателно производство, на основание чл.423 ал.1 от НПК. От материалите, приложени на досъдебното производство е видно, че С. К. Г. е бил привлечен в качеството на обвиняем лично на 20.09.2018 г., спрямо него е била взета мярка за неотклонение „подписка“ и му е проведен разпит в това процесуално качество. При предявяване на обвинението и провеждането на разпит на обвиняемия е присъствал и служебен защитник. В самото Постановление е отразено, че С. Г. се задължава да не нарушава взетата мярка за неотклонение „подписка“, да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган и да се явява при призоваване, като обвиняемия лично е положил подпис в процесуалния документ и е получил препис от него. В постановлението за привличане на обвиняем и в протокола за разпит като постоянен и настоящ адрес на Г. е посочено [населено място], [община]. При тези данни се налага извод, че осъденият С. Г. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, тъй като на досъдебната фаза на процеса е участвал лично. Действително първоинстанционното производство е проведено в отсъствие на осъдения по реда на чл.269 ал.3 т.1 и т.2 от НПК, като от събраните от РС-гр.Несебър писмени документи е установено, че С. Г. е напуснал пределите на Р.България през ГКПП /населено място/ на 13.10.2018 г. /писмо №328200-2153 от 05.02.2019 г.на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР/. От този официален документ е видно, че осъденият Г. е напуснал пределите на България след приключване на досъдебното производство и преди внасяне на делото в съда с обвинителен акт от 17.12.2018 г., в нарушение на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение „подписка“. Това е причината и да не може да бъде изпълнена процедурата по чл.247б ал.1 от НПК. Горното обосновава извод, че е налице първата предвидена в чл.423 ал.1 от НПК хипотеза, при наличието на която искането за възобновяване на наказателното дело не се уважава. Именно неправомерното поведение на осъдения, свързано с промяна на местоживеенето му и отпътуването му до/държава/ го е лишило от възможността лично да участва в производството пред районния съд. След като е бил наясно, че спрямо него се води наказателно производство, доколкото обвинението на досъдебното производство му е повдигнато лично и е напуснал пределите на страната, то С. Г. сам се е поставил в невъзможност да участва в производството пред първата инстанция. При това положение следва да се приеме, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Претенцията на осъдения и на неговия защитник за нарушена процедура по чл.269 ал.3 от НПК принципно се свързва с основанието по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, чието разглеждане не е от компетентността на ВКС, поради което не следва да бъде обсъждано. Не са от компетентността на ВКС за разглеждане и наведените в искането оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон при постановяване на присъдата по нохд №4/2019 г. на РС-Несебър, които също попадат в хипотезата на чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.424 ал.1 от НПК, съдът, който е компетентен да разгледа тези оплаквания е Бургаски апелативен съд. Ето защо, след настоящото произнасяне делото следва да се изпрати на Бургаски апелативен съд, за преценка и произнасяне . И на последно място, ВКС констатира, че подадената от осъдения допълнителна молба от 23.06.2022 г., приложена по настоящото дело, на практика представлява самостоятелно искане за възобновяване на производството по нчд №1779/2019 г. по описа на РС-Несебър, по което е извършена кумулация на наказанията по нохд №79/2018 г. на РС-Ямбол, нохд №261/2018 г. на РС-Поморие, нохд №205/2-18 г. на РС-Поморие и нохд №4/2019 г. на РС-Несебър, поради което същата следва да се докладва на Заместник на председателя и ръководител на Наказателната колегия на ВКС за преценка за образуване. По изложените съображения, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. К. Г. за възобновяване на наказателното производство по нохд №4/2019 г. по описа на РС- Несебър, на основание чл.423 ал.1 от НПК. ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд- Бургас за преценка и произнасяне по искането на осъдения, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. Да се докладва на Заместник на председателя и ръководител на Наказателната колегия на ВКС подадената на 23.06.2022 г. молба от осъдения С. К. Г. за преценка за образуване на производство пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/