Ключови фрази
Иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност * придобито имущество от престъпна дейност * отнемане в полза на държавата * стойност на отнето имущество


4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 381


София, 06.01.2015 година



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 5379 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1400 от 05.12.2013 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 115 от 14.05.2013 г. по гр.д. № 408/2012 г. на Великотърновски апелативен съд, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.), предявени от К.... против В. Г. Н. и М. Г. С. за отнемане в полза на държавата на недвижими имоти, моторни превозни средства, парични суми и дружествени дялове.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси следва ли при изчисляване на доход от стопанска дейност да се приспаднат и разходите по осъществяването на дейността и кога се счита за законен източник получения от проверяваното лице банков кредит. На основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на решението е допуснато по въпроса следва ли преценката законен ли е източникът на доходи да се извършва към момента на придобиване на всяко от имуществата, придобити през проверявания период.

Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 130 от 29.05.2013 г. по гр.д. № 603/2012 г. ІV г.о., когато проверяваното по ЗОПДИППД (отм.) лице е придобило приходи от стопанска дейност, от стойността им следва да бъдат приспаднати разходите за осъществяване на дейността. Тежестта на доказване на реалните разходи за извършване на стопанската дейност е върху ответника, придобил имущество на значителна стойност по смисъла на ЗОПДИППД (отм.), а когато не са ангажирани доказателства за това, приспадат се присъщите разходи за съответната дейност.
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2013 г., ОСГК, в обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД (отм.), попада и имущество, заплатено с кредити и заеми, които са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност. Банковият кредит е институт на гражданското право, уреждащ способ за предоставяне на парични средства със задължение за връщането им. Придобиването на имущество със средства от отпуснат банков кредит обаче не изключва възможността за основателно предположение по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИПП (отм.), тъй като съществува възможност изплащането на кредита да е извършено със средства, придобити от престъпна дейност. За да се приеме, че имуществото е придобито от законен източник не е достатъчно стойността му да е платена със средствата от кредита, а следва да се извърши проверка каква част от кредита е върната на банката, кога и какъв е произхода на средствата, с които е изплащан. В този смисъл решение № 70 от 04.07.2012 г. по гр.д. № 704/2011 г. ІV г.о. и решение № 231 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 848/2011 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Разрешен в съдебната практика е и въпросът следва ли преценката законен ли е източникът на доходи да се извършва към момента на придобиване на всяко от имуществата, придобити през проверявания период. За разлика от преценката дали имуществото е на значителна стойност по смисъла на §1, т.2 ДР ЗОПДИППД (отм.), която се базира върху сборната цена на цялото имущество към момента на проверката, преценката дали това имущество е придобито от законен източник се извършва по придобивната му стойност при изследване начина на придобиването му. Придобивната стойност се преценява поотделно за всяко конкретно имущество при съпоставяне възможностите на лицето към този момент да придобие имуществото със средства от законен източник - решение № 481/12 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 99/2012 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд.
В обжалваното въззивно решение на Великотърновски апелативен съд е прието за установено, че с влязла на 29.04.2000 г. присъда по н.ох.д. № 249/1999 г. на Габровски районен съд, ответникът В. Н. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 214, ал.1 НК. Прието е, че в проверявания период, ответникът Н. е реализирал приходи в размер общо на 22059,80 минимални работни заплати, в т.ч. приходи от продажба на имущество, от селскостопанска дейност (продажба на мляко и месо), от търговска дейност (строителна дейност в Германия), от банкови кредити, от заемни средства от физически лица, от разпореждане с дялове от търговски дружества и от възнаграждения по трудови правоотношения и граждански договори. Прието е и че в същия период ответникът е имал разходи в размер на 19859,33 минимални работни заплати (М.), съответно, че приходите му надвишават разходите с 2164,47 М., поради което искането на К. за отнемане на имуществото като придобито чрез престъпна дейност е отхвърлено като неоснователно.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество се поддържа, че съдът е определил неправилно приходите и разходите на ответника през проверявания период; зачел е законен източник средства от стопанска дейност, чието осъществяване не е доказано и без да приспадне присъщите за извършването и разходи; приел е за законни и приходи от търговска дейност в Германия без това да е установено по безсъмнен начин, както и средства от банкови кредити без доказателства за произхода на средствата за възстановяването им. Поддържа се, че при признаване на трудовите доходи на ответника от тях не са приспаднати присъщите разходи за издръжка и живот, съответно каква част е могла да бъде спестена и вложена в придобиване на имущество, както и че приходите и разходите са изчислени глобално за целия проверяван период без да се анализира възможността за разполагаемите доходи към момента на придобиване на всяко от имуществата.
Ответниците по касационната жалба В. Г. Н. и М. Г. С. я оспорват като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни.
Изводът на въззивния съд за реализирани от ответника в проверявания период приходи и разходи е неправилен, формиран без е изследвано какви са действителните доходи и разходвани средства. Така реализираните в периода 1995- 1998 година доходи от селскостопанска дейност (отглеждане на крави и телета и съответно приходи от продажба на месо и мляко), признати в размер на 5700 М. са въз основа на данните за пазарната цена на месо, мляко, крави и юници по години (заключение на вещо лице на страница 891 от първоинстанционното производство), без да е приспаднат разхода за извършване на тази стопанска дейност. Разходите за пътувания в чужбина в периода 1998 -2007 г. са изчислени без да са включени пътни пари (според вещото лице В. А. поради липса на норми за разход на личните МПС), а банковите кредити в размер на 1669,99 М. за периода 1982 г. – 2007 г. са приети изцяло като доход на проверяваното лице, без доказателства каква част от тях е погасена, кога и с какви средства.
Неправилен е и изводът, че след като доходите на лицето през проверявания период (изчислени глобално) надвишават разходите му, то възможността за основателно предположение по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИПП (отм.) е изключена. Както вече бе посочено, възможността да се формира предположение, че придобитото е свързано с престъпна дейност е изключена, когато е установено поотделно за всяко имущество, че към момента на придобиването му лицето е разполагало със средства от законен източник. Приходите на ответника е следвало да бъдат преценявани към момента на придобиване на всяко от имуществата, след приспадане на обичайните разходи на издръжка на домакинството му, както е следвало да се подходи и към извършените в имотите подобрения.
Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви налице ли е законен източник за придобиване на имуществото след съпоставка между размера на доходите на ответника през проверявания период и придобитото имущество, което следва да се извърши след изслушване на съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение с какви доходи е разполагал ответника (след приспадане на съответните разходи, в т.ч. тези при осъществяване на селскостопанска дейност и командировки в чужбина) към придобиване на всяко едно от имуществата.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 115 от 14.05.2013 г. по гр.д. № 408/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: