Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
ГР. София, 29 май 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 27.03.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
При участието на секретаря С. Толева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова т.д. №60011/16 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по т.д. №2515/15 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу [фирма] иск с пр. осн. чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД, за сумата от 34773 лв., представляваща получена на отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника за периода м.09.2012 г. – м.04.2013 г., и иск с пр. осн. чл.86 ЗЗД – за сумата от 978 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.05.14 г., когато изтича даденият с поканата за плащане до ответника срок, до завеждане на иска на 3.09.14 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС по въпроса за последиците от отмяната на индивидуалния административен акт / решение на ДКЕВР за определяне на временна цена за достъп до електроразпределителната и преносна мрежа на ответника/ като съществен елемент от правоотношението на страните.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба [фирма] я оспорва като неоснователна.
ВКС на РБ, като разгледа касационната жалба, намира следното: Въззивният съд е приел за безспорно между страните и установено по делото, че ищцовото дружество е собственик на фотоволтаична електрическа централа, намираща се в землището на [населено място], Пернишка област, въведена в експлоатация на 10.01.2012 г. По делото са представени сключени между страните договор от 10.03.11 г. за присъединяване на обект на производител на ел. енергия към електроразпределителната мрежа на ответника, на осн. чл.116 ЗЕ и договор № [ЕГН] от 16.01.2012 г. за използване на разпределителната мрежа от производител. С Решение № Ц-ЗЗ от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ са определени временни цени за достъп до електропреносната и разпределителна мрежа, които да бъдат заплащани ежемесечно от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Не се спори по делото, че ищцовото дружество е ползвало услугата, предмет на договора от 16.01.2012 г., като за предоставянето й ответното дружество е издало седем броя фактури за периода от 30.09.2012 г. до 30.04.2013 г., на обща стойност 34 773.73 лева, представляваща цена за достъп до електроразпределителната мрежа, която е изцяло заплатена от ищеца.
Безспорно е по делото, че с влязло в сила решение на Върховния административен съд е отменена т.2 от Раздел ІІ на Решение № Ц-ЗЗ от 14.09.2012 г. ДКЕВР . Ищцовото дружество сочи, че поради отмяната на посочената част от Решение № Ц-ЗЗ от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, спрямо него за исковия период са неприложими временните цени, определени със същото решение, а заплащането им е довело до неоснователното обогатяване на ответното дружество.
Според въззивния съд, съгл. разпоредбата на чл. 84, ал.2 от ЗЕ производителят на ел.енергия от възобновяеми енергийни източници е задължен да сключи договор за достъп със съответния оператор и да заплаща цената за тази услуга. При безспорно установеното, че през исковия период ответното дружество е предоставяло услугата достъп до електроразпределителната мрежа, която е заплащана от ищеца с оспорената цена, следва да се приеме, че между страните са налице облигационни отношения по договор за предоставяне на достъп до мрежата, който има продължително действие. По силата на този договор електроразпределителното дружество предоставя гарантиран достъп до мрежата си, респ. производителят на ел.енергия заплаща определена от ДКЕВР цена. Отмяната на административния акт, с който са определени временните цени за достъп не се отразява на валидността на съществуващите между страните облигационни отношения по предоставения достъп до мрежата, поради което не е налице хипотезата на отпаднало основание. Основанието за заплащане на цената е регламентирано в закона, докато решението на ДКЕВР само определя нейния размер. Отпадането на определените от ДКЕВР временни цени за достъп до мрежата не води до прекратяване на възникналата между страните облигационна връзка, нито има за последица промяната на възмездния й характер в безвъзмезден. Ответното дружество е получило процесните суми, като дължими цени за предоставените от него услуги за достъп, които по силата на закона не са безвъзмездни, полученото е на правно основание - срещу престираните от него услуги, поради което не се е обогатило неоснователно. Липсата на доказателства за неоснователно разместване на блага в правните сфери на страните обосновава извод за неоснователност и отхвърляне на претенцията за връщане на платената от ищеца като цена сума. С оглед изхода на спора по главния иск, неоснователен се явява и искът с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД - за присъждане на обезщетение за забавеното плащане на главницата за посочения период.
По въпроса, по който е допуснато обжалването:
С решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, част от които са цитирани при допускане на обжалването, Върховният касационен съд приема, че влязлото в сила решение на ВАС има сила за страните по делото, но ако с него оспореният адм. акт бъде отменен или изменен, този съдебен акт има действие по отношение на всички, вкл. в търговскоправните им отношения.
Съобразно практиката на Върховния административен съд - ТР № 2/27.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на I и II колегии, проявлението на конститутивното действие на съдебното решение за отмяна на индивидуалния административен акт се състои в отпадане на правните последици от издадения акт, считано от момента на издаването му, т. е. с обратна сила.
Според непротиворечивата практика на ВКС отмяната на решение Ц-33/12 г. на ДКЕВР, имащо правната характеристика на индивидуален административен акт, води до отпадане на т. нар. "временни цени" с обратна сила - за периода, предхождащ решението на ВАС. Цената за достъп до електропреносната мрежа, макар да е елемент от търговски договор, съдържащ белезите на търговска продажба по Гл. Х. ТЗ, не подлежи на свободно договаряне от страните, а се определя по административен ред от ДКЕВР. След отмяна на цитираното решение на ДКЕВР от 14.09.12 г. такава цена липсва и не може да бъде определена по правилата за други търговски сделки, съгл. чл. 326, ал. 2 ТЗ. Достъпът до електропреносната мрежа е бил фактически осъществен за процесния период, но липсващата цена ( като административен елемент, подлежащ на определяне от държавен орган) не може да бъде заместена от търговския/гражданския съд по тълкувателен път относно размера й, защото не е цена по търговска сделка под общ режим. В този случай, платената от търговеца въз основа на отмененото решение на ДКЕВР сума, съставляваща елемент от цената по сделката, подлежи на връщане.
Отмяната на адм. акт води до отпадане на всички целени от неговия издател правни последици от момента на издаването му, независимо от допуснатото предварително изпълнение. Независимо от порока, довел до отмяната му, адм. акт е породил правно действие, а доколкото последиците му са осъществени назад във времето при допуснато предварително изпълнение, то следва да бъдат заличени с възстановяване на първоначалното положение. Отсъствието на определена по административен ред цена за услугата води до липса на основание за начисляването й в конкретен размер, а това предпоставя възникване на задължение за съответния оператор за връщане на заплатените въз основа на отмененото решение на ДКЕВР временни цени за достъп, като получени на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с което тези временни цени са били определени/ в този см. са р. по т.д. №3050/15 г. и по т.д. №3111/15 г. на първо т.о. и р. по т.д. №2495/15 г. и по т.д. №2076/15 г. на второ т.о. на ВКС/.
По същество на жалбата:
Този състав на ВКС споделя отговора на поставения при допускане на обжалването въпрос, даден в цитираните решения на други състави на ВКС. Дейността на електроразпределителните предприятия е подложена на цялостно административно регулиране, част от което е и регулирането на цените за ползването на мрежата - на регулиране подлежат цените за присъединяване към нея, за достъп до мрежата и за пренос на електроенергия през нея. Освен окончателни цени ДКЕВР може да определя и временни цени за достъп и за пренос, както и да вземе решение относно подходящи компенсаторни мерки в случай, че окончателните цени се отклоняват от временните. М. оператор може да събира от ползвателите на съответната електроразпределителна мрежа за предоставяните мрежови услуги само цени, които по вид и размер са определени от ДКЕВР. Постановеното от ДКЕВР решение, с което комисията е упражнила правомощието си да регулира съответните цени, има конститутивно действие спрямо прилагането на определените цени от ответника в отношенията му с ползвателите на мрежата - следователно този административен акт е материалноправно условие за възникване на вземането на ответника за съответната цена в определения от ДКЕВР размер, вкл. и за процесната временна цена за достъп, определена по реда на чл. 32, ал. 4 ЗЕ.
Отношенията между ползвателя на електроразпределителната мрежа и електроразпределителното предприятие се уреждат от договори за присъединяване и за ползване на мрежата (чл. 104 ЗЕ). От втория тип са предвидените в чл. 84, ал. 2 ЗЕ договори за достъп до електроразпределителната мрежа, сключвани от производителите на електрическа енергия и оператора на мрежата, наречени "договори за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" - чл. 11, т. 3 и чл. 14 от действалите през процесния период Правила за търговия с електрическа енергия (Обн. ДВ, бр. 64/17.08.2010), както и чл. 11, т. 3 и чл. 14 от сега действащите Правила за търговия с електрическа енергия, в сила от 26.07.2013 г. Видно от законовата разпоредба чрез този договор се регламентират правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Извън предмета на договорно уреждане са обаче дължимите цени за предоставените от електроразпределителното предприятие услуги, които подлежат на административно регулиране единствено от ДКЕВР и по-специално – цените за достъп и пренос през електроразпределителните мрежи (чл. 30, ал. 1, т.10 и 13 ЗЕ, ред.2012 г.).
Определената от ДКЕВР цена за достъп несъмнено става част от същественото съдържание на договорното отношение и нейното заплащане е дължимо на договорно основание. Този елемент от договорното отношение обаче не е подвластен на волята на страните по договора, а подлежи на принудително административно регулиране от държавния енергиен регулатор. Правното действие на този административен акт обуславя и правното действие на клаузата за цената, като елемент от съдържанието на всеки конкретен договор от подобен вид. Следователно, задължението на производителите на електрическа енергия за плащане на цена за достъп на оператора на електроразпределителна мрежа възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент (сключен договор за достъп и пренос - такъв е налице и при липса на писмен договор, ако съответният обект е бил фактически присъединен към мрежата на оператора) и административноправен елемент (решение на ДКЕВР за определяне на цена за достъп - временна или окончателна). При тази законова уредба липсата на административноправния елемент означава и липса на основание за начисляване на цена за достъп/пренос, тъй като само чрез административния елемент подлежи на определяне и съдържанието на договорната клауза за цената. Сключеният между страните договор не е достатъчно основание за заплащането на процесната цена за достъп - уговорените от страните клаузи от процесния договор представляват основанието за имуществената престация на ответника да предостави на ищеца услугите "достъп" и "пренос" по мрежата си. Валидното задължение за имуществената престация на ищеца обаче изисква наличието на конкретна договорна клауза за определяне на цената (цените) на съответната мрежова услуга (услуги). Тази част от съдържанието на договора се регулира не от волята на страните, а с решение на ДКЕВР за определянето на конкретна цена за достъп. Само чрез такъв административен акт цената може да стане част от договорното съдържание и следователно - той е материалноправно условие за дължимостта й. При това в процесния договор от 16.01.2012 г. липсва уговорено задължение за заплащане на цена за достъп - в чл. 24 и чл. 25 е предвидено задължение за плащане на цена за пренос, и то утвърдена от ДКЕВР. Липсата на клауза за цена за достъп означава, че не съгласието на страните, обективирано в договора, е основанието за дължимостта й, която може да се обоснове само чрез въвеждане на цената по административния ред на чл. 30, ал. 1 ЗЕ. Страните не могат да уговарят такава цена, дори и при липса на решение на ДКЕВР, а електроразпределителното предприятие може единствено да отправи искане до регулатора за определянето й. Не може да се приеме също, че пряко основание за дължимост на процесната цена за достъп е законовото задължение по чл. 84, ал. 2 и 3, чл. 104 ЗЕ и § 197 от ЗИДЗЕ от 2012 г. От една страна, посочените разпоредби не предвиждат задължение за заплащане на цена за достъп, а задължение за сключване на договор за достъп. Дали срещу този достъп ползвателят дължи цена и в какъв размер зависи от това дали такава е определена от ДКЕВР. От друга страна, без определянето на конкретен размер на тази цена от ДКЕВР не е ликвидна дължимата от ищеца престация. В регулативните правомощия на комисията е да определи и нулев размер на тази цена, т.е. такава въобще да не се дължи - това е направено с цитираното от първоинст. съд последващото решение № Ц-6/13.03.2014 г. за определяне на окончателни цени за достъп. Следователно, основанието за дължимост на процесните цени за достъп е фактически състав, включващ като необходим елемент и решение на ДКЕВР за определяне на цена за достъп до разпределителната мрежа на ответното дружество, а не само наличието на подписан договор между страните.
Задължението за плащане на цена за достъп е възникнало с издаването на цитираното решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР (което съгласно чл. 13, ал. 7 ЗЕ подлежи на изпълнение, независимо дали е обжалвано), но е отпаднало с влизане в сила на съдебното решение за неговата отмяна. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 и чл. 183 АПК отменителното съдебно решение има действие спрямо всички лица, независимо дали те са участвали в съдебното производство по оспорване на акта. При това отмяната има обратно действие в случаите на индивидуален или общ административен акт, какъвто е процесният. Действие занапред на съдебно решение за отмяна на административен акт е предвидено с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, но само по отношение на решенията, с които се отменят подзаконови нормативни актове. Процесното решение № Ц-33/14.09.2012 няма такъв характер, поради което и по аргумент за обратното от чл. 195, ал. 1 АПК съдебният акт за отмяната на решението на ДКЕВР отменя и последиците му с обратна сила. Това води до отпадане с обратна сила и на включената в договорното съдържание чрез решението на ДКЕВР цена за достъп, заплатена от ищеца през процесния период. Не може да се приеме, че заплатената цена за достъп е дължима по аналогия на чл. 326, ал. 2 ТЗ, както и че отпадането на цената следва да има действие занапред на основание чл.88 ЗЗД . За "цената за достъп" не могат да се приложат критериите по чл. 326, ал. 2 ТЗ, както е разяснено в цитираната по –горе практика на ВКС.. Разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД пък урежда какво е действието на развалянето на договорите - по принцип обратно, освен при договорите с продължително или периодично изпълнение. От тази специална разпоредба за действието на едно прекратително основание не може се изведе генералния извод, че това правило е важимо за правното действие на всички други прекратителни основания. За правното действие на всяко прекратително основание са приложими собствени правила в зависимост от естеството му. Отмяната на административния акт за определяне на временните цени за достъп не може да се приравни по естеството си на развалянето на договор, а е идентична като правна фигура с унищожаването на клаузата за цена за достъп в договора, имащо обратно действие и при договорите с периодично и продължително изпълнение. Отменимостта на административните актове се разглежда в правната теория и съдебната практика като форма на тяхната недействителност именно от категорията "унищожаемост". Не е налице основание за прилагане по аналогия и поради това, че в случая липсва законова празнина, тъй като уредба на отношенията има и тя се съдържа в чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Недължимостта на процесната цена за достъп не би поставила ответника в положението ищецът да ползва услугата "достъп до разпределителната мрежа" безплатно, което би противоречало на принципа за възмездност в търговските отношения. Към момента на сключване на процесния договор цената за достъп е била един от възможните компоненти на цената за пренос през електроразпределителната мрежа (чл. 23, ал. 2 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, Обн. ДВ, бр. 17/2.03.2004, отм. бр. 38/19.04.2013 г.). С отмененото решение на ДКЕВР се въвежда временна цена за достъп, без да се променя цената за пренос, т.е. въвежда се допълнително финансово задължение за услугата "достъп", наред с предишното. Отмяната на решението на ДКЕВР води до отпадане с обратна сила на това допълнително финансово задължение, но не и до отпадане на досега съществуващото финансово задължение за цена за пренос, включващо и дължимата престация за услугата "достъп". Пълното разграничаване на цената за достъп от тази за пренос е извършена в края на процесния период в чл. 29 Наредба № 1/18.03.2013 за регулиране на цените на електрическата енергия, отм../ в този см. е р. по т.д. №3231/15 г. на САС, недопуснато до обжалване с опр.на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №60184/16 г./.
Поради изложеното, въззивното решение е неправилно, следва да бъде отменено и на осн. чл.293 ГПК вместо него – при посочените от въззивния съд установени по делото и безспорни обстоятелства - да се постанови ново решение за уважаване на исковете по чл.55, ал.1,т.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Затова ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд София по т.д. №2515/16 г. от 8.01.2016 г. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] на осн. чл.55, ал.1,т.3 ЗЗД сумата 34 773,73 / тридесет и четири хил. седемстотин седемдесет и три/ лв., представляваща платена на отпаднало основание цена за достъп до електропреносната мрежа на ответника за периода м.09.2012 г. – м.04.2013 г., както и на осн. чл.86 ЗЗД сумата от 968 /деветстотин шестдесет и осем/ лв. – лихва за забава върху главницата, за периода 26.05.14 – 3.09.14 г..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |