Р Е Ш Е Н И Е № 22 София, 16 март 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесета и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдията КАРАКАШЕВА н. дело № 877/2020 година Настоящото производство, е образувано по чл.346, т.1 и сл. от НПК по жалба на подсъдимия Й. Р. Р., подадена чрез упълномощения му защитник адв.Б. Б. срещу решение № 260037 от 01.10.2020 г., постановено по ВНОХД №168/2020 г. от Апелативен съд-Варна. С жалбата са ангажирани касационните основания визирани в чл.348, ал.1, т.1-т.3 от НПК. Твърдението за съществено процесуално нарушение е описано с общи аргументи за пренебрегнати доказателства; за недоказаност на обвинението; за липса на задълбочен доказателствен анализ; за неправилно установена фактическа обстановка и погрешни правни изводи и за нарушения по смисъла на чл.13 и чл.14 от НПК.Касаторът счита, че процесуалните нарушения са дали отражение и върху материалния закон, който неправилно е приложен.Въведен е и довод за непълнота на доказателствата, аргументиран с това, че не е установена самоличността на лицето, което е предало наркотичното вещество на подсъдимия; не е ангажирана наказателната отговорност на това лице, както и на тези, на които е предаден наркотика от подсъдимия. Наказанието на подсъдимия е преценено за явно несправедливо, като не са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства. В жалбата е направено искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание подсъдимият Й. Р. ,редовно призован, се явява лично.Не се явява упълномощеният му защитник-адв.Б..Жалбата се поддържа изцяло от подсъдимия с изложените в нея оплаквания и заявеното искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.В допълнение подсъдимият сочи, че е бил обект на активно мероприятие, което е останало извън вниманието на въззивния съд.Инстанционните съдилища са дерогирали важни задължения, като не са положили дължимите усилия да издирят и разпитат важни свидетели.Това е рефлектирало върху обективната истина, която е останала неразкрита.Не се отстранени противоречията в доказателствените източници.Мотивите към обжалваното решение се отклоняват от стандарта по чл.339, ал.2 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна.Не намира наличие на някое от претендираните в същата касационни основания.Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В правото си на последна дума, подсъдимият моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Касационната жалба на подсъдимия е процесуално допустима.Подадена е от процесуално легитимиран субект срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения в закона срок.Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по всички изложени съображения. Процесуалното развитие на делото е следното: С присъда №3/22.01.2020г., постановена по н.о.х.д. №216/2019г., по описа на Окръжен съд-Варна, подсъдимият Й. Р. Р. е признат за виновен в това, че на 29.10.2015г. в [населено място], в сградата на Затвора –/населено място/, без надлежно разрешително, разпространил на Р. Р. М. високорисково наркотично вещество хероин с нетно тегло 0,46грама и съдържание на активно действащ компонет диацетилморфин 31,78%- на стойност 41.40лв., като на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5, алт.1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години , чието изпълнение отложил за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК и глоба в размер на 5000лв. Със същата присъда подсъдимият Р. е признат за виновен и в това, че на 01.12.2017г. в [населено място], област /населено място/ - в сградата на Затворническо общежитие от открит тип „Разделна“ към Затвора –/населено място/ без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества:хероин с нетно тегло 4,35 грама и съдържание на активно действащ компонентн диацетилморфин 28,47% на стойност 282,75лв. и амфетамин с нетно тегло 5, 03 грама, със съдържание на активно вещество 3,1%, на стойност 150.90лв., като на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4,2 алт.1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години , чието изпълнение отложил за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК и глоба в размер на 5000лв. На основание чл.23 от НК с присъдата е наложено на подсъдимия общо наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение е отложено за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК. На основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на 5000лв. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия, считано от 01.12.2017г. до 19.12.2017г. Извършено е разпореждане с веществените доказателства. Разноските по делото са възложени в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение № 260037/01.10.2020г., постановено по ВНОХД № 168/2020г. първоинстанционната присъда е потвърдена.Въззивното производство е било образувано по жалба на подсъдимия и неговия защитник. Подадената касационна жалба изисква произнасяне преди всичко по основателността на наведените в нея оплаквания за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Настоящият касационен състав намира за основателна критиката на начина, по който въззивният съд е формирал своето вътрешно убеждение относно правно-релевантните факти, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Съдебното производство е образувано въз основа на обвинителен акт срещу подсъдимия Й. Р., с който са му повдигнати обвинения за престъпления по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5, ал.1 от НК /за това, че на 29.10.2015г. в сградата на Затвора-гр./населено място/ разпространил на изтърпяващия наказание лишаване от свобода Р. Р. М. високорисково наркотично вещество-хероин/ и по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, ал.1 от НК /за това, че на 01.12.2017г. в сградата на Затворническо общежитие от открит тип „Разделна“ към Затвора –гр./населено място/ държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества –хероин и амфетамин/. От фактическа страна е прието следното: Подсъдимият Р., работещ като адвокат към 29.10.2015г., посетил сградата на Затвора-гр./населено място/ за да се срещне със св.И. Я. и Р. Р. М., на които бил защитник по водени срещу тях наказателни производства.В единия от джобовете на якето, с което бил облечен държал прозрачно полиетиленово пликче, завързано на възел, в което било увито топче, съдържащо кафяво на цвят прахообразно вещество, установено по надлежния ред като високорисково такова-хероин.След като влязъл в помещението за свиждане и в хода на провеждането на такова с посочените лица, подсъдимият Р. предал /разпространил/ държаното от него вещество на Р. М..Наличието на наркотичното вещество у последния /поставено в устата му/ било установено у М. при връщането му в килията и при проведеният му обиск от свидетелите И. И. и Л. Д. – надзиратели в затвора. На 01.12.2017г. около 14.00ч. подсъдимият Р. посетил сградата на З. „Разделна към Затвора [населено място], в която трябвало да се срещне с изтърпяващите наказание наказание лишаване от свобода затворници –св.Д. Г. и св.П. Я..Преди да влезе в помещението за свиждане, подсъдимият бил поканен от св.Я. М. /който предварително чрез СМС бил известен, че адвокат на име Д. Р. ще внесе наркотици в ТПО-Разделна/ да извади от джобовете си всичките си вещи.След като подсъдимия извадил вещи, които не са инкриминирани по делото, при повторната покана от св.М. да извади всичко, което носи в себе си, от единия от джобовете на якето, с което бил облечен, подсъдимият извадил цилиндричен предмет във формата на пура, обвит в черна непрозрачна скоч лепенка, съдържащ 2 бр. прозрачни целофанови плика, съдържащи вещества, установени по надлежния ред като високорискови наркотични такива- хероин и амфетамин.Прието е също, че подс.Р. пристигнал в сградата на З. „Разделна към Затвора [населено място] с такси, управлявано от св.И. В., като последният в таксито предал на подсъдимия найлонова торбичка и сумата от 50лв., които били предадени на св.В. от неустановено по делото лице от женски пол. При така установената фактология на събитията инстанциите по фактите приели, че подсъдимият Р. е извършил вменените му с обвинителния акт престъпления. Атакуваният пред касационната инстанция съдебен акт не съответства на стандарта на разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК, тъй като в основната си част възпроизвежда мотивите от присъдата на ОС-Варна, а отговорите на възраженията на подсъдимия и неговия защитник, които са я атакували, са непълни и схематични, като липсват съображения по основни фактически положения, правилното установяване на които е в основата на законосъобразността на правните изводи на решаващия съдебен орган.Независимо от пространното изложение, решението на въззивния съд не дава отговор на съществени възражения на защитата. Макар в изложението да се съдържа коментар на защитната теза, аргументите за отхвърлянето й в значителна степен са декларативни и препращащи към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, което обосновава извод за пренебрегване изискванията на чл.314 от НПК за цялостна проверка на невлязлата в сила присъда, независимо от основанията, посочени от страните. В отговор на подробните възражения на защитата относно ненадлежната доказателствена основа, върху която са формирани фактическите изводи за съставомерното поведение на подсъдимия Р. и по двата пункта от обвинителния акт, апелативната инстанция се е задоволила да преповтори аргументите на първостепенния съд и така вместо да подложи на критичен анализ оспорените доказателствени източници го е подкрепила, поощрявайки кредитирането на процесуално недопустими доказателствени средства. В мотивите към първоинстанционната присъда, при обсъждане поведението на подсъдимия, субсумирано под престъпния състав на чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5, ал.1 от НК /за инкриминираното деяние, извършено на 25.10.2015г./ , ОС-Варна е изложил фактическа обстановка, която е приел за установена основно върху възпроизведените в съдебно заседание на 17.06.2019г. видеозаписи.Последните са включени в доказателствените материали с определение от 17.06.2019г., видно от което изисканите и постъпили по делото 2бр. DVD диска с видеозапис от 29.10.2015г. от охранителните камери в затвора [населено място], находящи се в залата за свиждане са приобщени като доказателства по делото.Няма спор, че записите на тези два диска не са направени по реда на НПК и за целите на наказателното производство. Несъмнено е обаче, че е налице значителна като обем и последователна съдебна практика, че такива записи могат да бъдат годно доказателство в производството и да се ползват за изясняване на релевантни за изхода му факти (в този смисъл вж. р. № 170/19. 07. 2013 година на ВКС, ІІІ НО, р. 185/10. 04. 2012 година на ВКС, ІІІ НО, р.384/22.12.2014г. на ВКС, І НО и др.).Наличието им обаче, не освобождава съда от задължението да ги обсъди както относно тяхната автентичност и достоверност, така и във връзка с всички събрани по делото доказателства, задължение, което в конкретния случай не е изпълнено от инстанционните съдилища.Първостепенният съд е придал изключителна значимост за установяване на относими фактически обстоятелства към съставомерното поведение на подсъдимия, реализирано на 29.10.2015г., на информацията, съдържаща се в коментираните веществени доказателства.Отново с оглед съдържанието на тези видеозаписи е обсъдена достоверността на събраните гласни доказателствени източници и съответно са изключени онези, които не съответстват на обективираното в тях /показанията на свидетелите И. Я. и Б. М./ и са ценени гласните доказателства, които го подкрепят /показанията на свидетелите И. И. и Л. Д./ .В правните изводи на първостепенния съд е възпроизведено съдържанието на процесните видеозаписи, вместо анализ на всички събрани по делото доказателства. Въззивният съд е възприел безусловно мотивите на първата инстанция в тази част, като дори не е положил усилия да провери лично съдържанието на коментираните доказателствени източници, както и на други такива, които са били неоходими за правилното изясняване на обективната истина.За формиране волята на проверявания съд относно инкриминираната дейност на подсъдимия, реализирана на 25.10.2015г., коментираните записи също са имали водещо значение.Въззивният съд не е проявил активност да изследва експертно автентичността на същите, както и да установи дали върху тях е било извършено въздействие, което да рефлектира върху годността им на доказателствен източник.Фактът, че те изхождат от Затвора -гр./населено място/ не им придава по-голяма достоверност от останалите веществени доказателства от този вид.Неизяснен по делото е останал и въпросът, дали въпросните видеозаписи позволяват идентификация на заснетите лица.За касационната инстанция е неясно въз основа на кои точно доказателствени източници и по какъв начин инстанционните съдилища са установили самоличността на лицата от видеозаписите, при положение, че Р. М. изобщо не е разпитван по делото, нито в рамките на досъдебното производство, нито при първоинстанционното съдебно дирене; видеозаписите са изгледани на с.з. на 17.06.2019г., а свидетелите И. Я. и Б. М. /другите присъстващи в залата за свиждане лица към инкриминирания момент/ са разпитани съответно на 17.09.2019г. –първия и на 03.07.2019г. –втория. На следващо място, макар срещата между подсъдимия и Р. М. да е протекла извън обхвата на камерите, което коректно е отразено в мотивите към първоинстанционната присъда, първият съд е приел, а въззивния е утвърдил изводите му, че именно при тази среща подсъдимият е предал държаното от него до този момент в джоба на якето, с което е бил, високорисково наркотично вещество на Р. М..Тази позиция е аргументирана със заявеното от св.Л. Д., който незабавно след проведеното свиждане на М. с подсъдимия Р., установил наличието на инкриминираното по пукт І-ви от обвинението високорисково наркотично вещество в устата на М..Отречена е истинността на заявеното от свидетелите И. Я. и Б. М. /според които М. е намерил топчето, в което е бил наркотика в стаята за свиждане/, като е посочено, че то противоречи на поведението на М., установено от видеозаписите, в частност на това, че не е отразено навеждане към земята на същия или пък отклонение от пътя му. Изводите на инстанциите по фактите не могат да бъдат споделени, тъй като, на първо място липса изясняване и преценка от страна на решаващия съд, дали процесните видеозаписи са годно доказателство.На второ място, съдържанието на видеозаписите /дори и да се приеме,че последните съставляват годен доказателствен източник/ не е достатъчно за надлежна доказателствена обезпеченост на фактическите изводи, според които подсъдимият е предал на Р. М. инкриминираното по този пункт наркотично вещество.И това е така, защото срещата между подсъдимия и Р. М. /ако се приеме за вярно отразеното, че именно това е лицето, с което се е срещнал подсъдимия/ е протекла извън обхвата на камерите, т.е. приетото по фактите, че при тази среща подсъдимият му е предал инкриминираното вещество е в резултат на предположения.Със същия характер е и приетото по фактите, според което подсъдимият , преди да влезе в залата за свиждане, е сложил в джоба на якето, с което е бил облечен, инкриминираното наркотично вещество.Този фактически извод не намира никаква опора в доказателствата по делото.Фактът, че след проведената среща, у Р. М. /в устата му/ е било открито наркотично вещество не може да бъде свързан априори с извода, че именно подсъдимият му е дал това вещество, при положение, че в залата за свиждане и имало и други лица, а въззивният съд не е счел за необходимо да положи усилия за издирването и съответно провеждането на разпит на Р. М..При положение, че в залата за свиждане е имало и друго лице /адвокат Н. И./, което също е останало извън вниманието на въззивния съд, последният е следвало да разпита същата, с оглед опровергаване или потвърждаване на сведенията, които са дали свидетелите И. Я. и Б. М..По отношение показанията на последните двама, касационният съд ще отбележи, че право на инстанциите по фактите е да кредитира или не за достоверност дадено доказателствено средство, но във всички случаи следва да обоснове убедително този свой извод, което в конкретния случай въззивният съд не е сторил не само по предписания от закона начин, но и изобщо не е обсъждал тези гласни доказателствени източници.Те са коментирани единствено във връзка със съдържанието на видеозаписите, като е посочено, че заявеното от св.Я. и М. е недостоверно, тъй като не съответства на поведението на Р. М., обективирано в коментираните веществени доказателства.При това положение, въведеният довод за порок в аналитичната дейност на въззивния съд се споделя от касационната инстанция.Същевременно неполагането на усилия от страна на въззивния съд да разпита в качеството на свидетел лицето Р. М., дава основание на касационния съд да приеме, че по този начин са нарушени правилата на чл.13 от НПК, доколкото не са предприети всички мерки, осигуряващи разкриване на обективната истина.Последното определя като основателен отправения с жалбата упрек за нарушение по смисъла на чл.14 от НПК, доколкото вътрешното убеждение на проверявания съд не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Споделена е и критиката на касатора към аналитичната дейност на въззивния съд, обусловила фактическите и правните изводи относно поведението на подсъдимия, субсумирано по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, ал.1 от НК /за инкриминираното деяние, извършено на 01.12.2017г./.Обясненията на подсъдимия по този пункт на обвинението са обсъдени схематично и формално.Наред с това, фактическите изводи на въззивния съд, според които е прието, че държаните по този пункт от обвинението от подсъдимия Р. наркотични вещества са били предназначени за св.П. Я. не намират опора в доказателствата по делото.Налице е и противоречие в мотивите на проверявания съд, доколкото от една страна е прието, че на единствената среща, проведена между подсъдимия и св.П. Я. преди инкриминираното деяние /на 27.11.2017г./ двамата „не са изградили отношения на близост…“/л.11 от мотивите към въззивното решение/, а същевременно е посочено, че единствената цел на подсъдимия да посети на инкриминираната дата-01.12.2017г. св.П. Я. е била доставката на наркотичните вещества /л.10 от мотивите/.Последното определено изисква по-близки отношения между двете лица, каквито въззивният съд е отрекъл да имат.По недопустим начин, проверяваният съд е обосновал изводите си по фактите и правото с дейност на подсъдимия, реализирана на 24.11.2017г., нямаща нищо общо с инкриминираното по този пукт от обвинението поведение на подсъдимия. Изложеното по-горе формира извод, че по втория пункт от обвинението АС-Варна формално и повърхностно е обсъдил наличния по делото доказателствен материал; в недостатъчна степен е оценил част от доказателствените материал; не е отстранил противоречията в доказателствените източници, в резултат на което е основал своето вътрешно убеждение върху несъдържащи се в доказателствените източници фактически данни, възприел е предположения и вероятности без съответната доказателствена опора. По този начин е нарушен установеният в чл. 14 НПК принцип за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обобщено, с оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че извършената от въззивния съд проверка на невлязлата в сила присъда е дистанцирана от задълженията по чл. 314 от НПК. Обсъдените процесуални недостатъци не са констатирани от решаващия съд, което той е бил длъжен да стори и да ги отстрани служебно и без да е изрично сезиран от страните. Допуснато е отклонение и от процесуалния стандарт, въведен с чл. 339, ал.2 от НПК, последователно утвърждаван от съдебната практика. Процесуалната дейност на въззивния съд не е съответна на предвидените в НПК принципни положения и в резултат на това е реализирано касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. По естеството си нарушенията са отстраними чрез провеждане на ново въззивно съдебно производство пред втората инстанция, в рамките на което и при необходимост да се проведе и допълнително съдебно следствие, и да се постанови съдебен акт в съответствие с изискванията на НПК. Несподелими са наведените от касатора доводи, основани на това, че не е установена самоличността на лицето от женски пол, което е предало инкриминираната чантичка на св.В., както и че това лице, а и други такива не са привлечени към наказателна отговорност.ВКС, а и съдът изобщо, няма правомощията да указва на държавното обвинение кои лица следва да бъдат привлечени към наказателна отговорност.Наред с това, непривличането им към такава не рефлектира върху отговорността на подсъдимия в посока отпадане на същата.Не е било необходимо и полагането на допълнителни усилия за установяване самоличността на коментираното лице от женски пол/ първият съд е положил необходимите усилия, които не са дали положителен резултат/, още повече, че инкриминираното по този пункт наркотично вещество е установено във фактическата власт на подсъдимия.Несподелими са и съображенията, за това, че подсъдимият е бил обект на активно мероприятие.Въззивният съд подробно се е занимал с това възражение, аргументирано отхвърляйки го като несъстоятелно. Предвид констатираното основание за връщане на делото за ново разглеждане, липсва необходимост от обсъждане на останалите релевирани основания в касационната жалба – нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.3, т.2, вр. ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 260037/01.10.2020 г. на Варненски апелативен съд, постановено по ВНОХД №168/2020 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав, от стадия на съдебното заседание РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.