Р Е Ш Е Н И Е
№.661
гр.София, .08.12. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ гражданско отделение в съдебно заседание на втори декември две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка
Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО
ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 549/2009 година
Производството е по чл.307, ал.2, изр.второ във връзка с чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
Образувано е по молба на И. С. Г. и К. А. Г. , и двамата от с. К., общ. Перник, за отмяна на влязлото в сила решение № 1* от 06.02.2009 год. по гр.дело № 5136/2007 год. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение. Поддържа се, че атакуваното решение противоречи на постановеното преди това между същите страни, за същото искане и на същото основание влязло в сила решение № 1* от 29.09.2006 год. по гр.дело № 1034/2005 год. на Върховния касационен съд, ІV”б” г.о. Твърди се, че с последното е отменено решение № 647 от 14.01.2005 год. по гр.дело № 1089/2004 год. на П. окръжен съд и са били дадени задължителни указания по събиране на доказателствата и приложението на материалния закон, като било посочено, че ако към момента на прехвърляне на имота на В. С. се е предвиждало изграждането на гараж в северната част на дворното място и прехвърлителите П. са си запазили правото на собственост върху него, дори и да не е бил построен и завършен, то те са могли да прехвърлят през 1999 год. правото на собственост върху него, дори той да представлява към същата година стопанска сграда. В решението на ВКС към 29.09.2006 год. било прието, че предназначението на един недвижим имот не променя собственическия му статут и суперфициарният собственик би имал правата по чл.64, ал.1 ЗС, което е основание да държи необходимо прилежащата земя около сградата в размер на 71 кв.м.
Ответницата по молбата за отмяна В. Г. С. от с. К., общ. Перник е на становище, че не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна и в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК – на 02.04.2009 год., поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.
Съгласно чл.303, ал.1, т.4 ГПК, заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Процесуалният закон предвижда такава възможност за защита в случай, че въпреки забраната да се води втори процес по вече висящ между страните спор /чл.126, ал.1 ГПК/, се е стигнало до две противоречиви влезли в сила решения, постановени по същия спор между същите страни, но по две самостоятелни дела, образувани въз основа на отделни искови молби. Основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК обхваща и хипотезата, при която се е стигнало до постановяване на противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск, предявен въпреки забраната за пререшаване на разрешен с влязло в сила решение спор /чл.299, ал.1 ГПК/. И в двата случая противоречивите решения взаимно биха обезсилили своята сила на пресъдено нещо, а правният спор би се оказал на практика неразрешен, поради което изходът е в отмяна на едно от двете решения, и то на онова от тях, което е неправилно /чл.307, ал.4 ГПК/.
Разглежданият случай, обаче не се обхваща от приложението на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Сочените от молителите като противоречиви касационни решения № 1* от 29.09.2006 год. по гр.дело № 1034/2005 год. на ВКС, ІV”б” г.о. и № 1* от 06.02.2009 год. по гр.дело № 5136/2007 год. на ВКС, І г.о. са постановени всъщност по едно и също дело /въпреки различната номерация по описа на ВКС/. С първото от тях е било отменено въззивното решение № 647 от 14.01.2005 год. по гр.дело № 1089/2004 год. на П. окръжен съд и делото е върнато на последния със задължителни указания по приложението на процесуалния закон и материалноправните норми. Решението, с което по касационна жалба се отменя въззивното решение и делото се връща за ново разглеждане от друг състав, не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не разрешава спора между страните. Със сила на пресъдено нещо се ползва единствено решение № 1* от 06.02.2009 год. по гр.дело № 5136/2007 год. на ВКС, І г.о., с което касационната инстанция се е произнесла по съществото на спора. Само това решение би могло да бъде предмет на молба за отмяна на някое от изчерпателно изброените в чл.303, ал.1 ГПК основания. Основание по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК би било налице само ако по същия спор и между същите страни, но в рамките на самостоятелно исково производство, образувано въз основа на отделна искова молба, е било постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи.
В обобщение, липсва основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 1* от 06.02.2009 год. по гр.дело № 5136/2007 год. на ВКС, І г.о., поради което молбата следва да бъде оставена без уважение, а молителите И. С. Г. и конституираните на мястото на починалата на 25.10.2009 год. К. А. Г. нейни наследници В следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по молбата за отмяна В. Г. С. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 150/сто и петдесет/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. С. Г. и К. А. Г. /починала на 25.10.2009 год. и заместена в процеса от наследниците си В. И. С. и А. И. В. /, всички от с. К., общ. Перник, за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 1* от 06.02.2009 год. по гр.дело № 5136/2007 год. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение.
Осъжда И. С. Г. , В. И. С. и А. И. В. , и тримата от с. К., общ. Перник да заплатят на В. Г. С. от с. К., общ. Перник, ул.”Л” № 6 сумата 150/сто и петдесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: