О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 192

София, 13.11.2020 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия С. Калинова
частно гражданско дело № 3192 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение № 2738/20.11.2019г. по в.гр.д. № 12139/2019г. по описа на Софийски градски съд, ГО, IV-В състав е оставена без уважение частната жалба, инкорпорирана във въззивна жалба с вх.№5016025/31.01.2019г., подадена от Д. И. Х. и Ц. С. Х. срещу решението на СРС, 45 състав под №5646662 от 14.11.2018г. по гр.д.№2355/2014г., в частта, с която производството по делото е прекратено на основание чл.130 ГПК поради липса на правен интерес в частта по предявения от Д. И. Х. и Ц. С. Х. срещу А. Л. К. и Е. А. К. иск за установяване правото на собственост на ищците в режим на съпружеска имуществена общност върху имот с идентификатор ..........., представляващ апартамент №..., находящ се в [населено място], кв.Л., [жилищен адрес].
Определението е обжалвано с частна касационна жалба вх.№ 155731/16.12.2019г., подадена от Д. И. Х., чрез процесуалния ѝ представител адв.П. П. от САК и Ц. С. Х., чрез процесуалния му представител адв.Д. Г. от САК, с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено.
За неправилен считат извода на съда, че изричното отразяване в съдебното решение по делбеното дело на качеството на ответниците К. на процесуални субституенти спрямо тях по отношение на 2/3 ид.части от процесния имот, не сочи наличието на правен спор относно собствеността между тях и ответниците К.. Поддържат, че правният им интерес от предявяване на установителен иск срещу ответниците К. е свързан с установяване на обстоятелството, че решението от 14.11.2002г. по гр.д.№9511/1998г. на СРС, 61 състав, с което е допусната делба на процесния апартамент при квоти 1/3 ид.част за Н. Й. и 2/3 ид.части за А. К. и Е. К., не ги обвързва, както не ги обвързва и решението от 16.01.2014г. по гр.д.№9511/1998г., с което СРС, 61 състав е изнесъл имота на публична продан, тъй като А. К. и Е. К. не са техни процесуални субституенти, както е посочено в решенията по гр.д.№9511/1998г. Твърдят, че заявяват самостоятелни права на собственост върху процесния имот, включително като твърдят, че са придобили целия имот по давност.
В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частните жалбоподатели поддържат наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т.1 по въпросите:
1.Наличието на правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост обуславя ли се във всички случаи и зависи ли единствено от оспорването на това право от страна на ответника, по който въпрос поддържат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №211/14.12.2016г. по гр.д.№1386/2015г. на ВКС;
2.Длъжен ли е съдът при извършване на преценка за наличие на правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост да изхожда от изложените в исковата молба твърдения, по който въпрос поддържат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение №134/2012г. по ч.гр.д.№447/2011г. на ВКС;
3.Правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителен иск за собственост следва ли да се преценява с оглед събраните по делото доказателства, по който въпрос поддържат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение №90/2012г. по ч.гр.д.№25/2012г. на ВКС. Поддържат, че въззивният съд не е обсъдил и анализирал събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, а именно, че първоначалните съделители С. Й. и С. Й. са се разпоредили с процесния имот като са прехвърлили същия на Е. и А. К. преди предявяването на иска за делба от Н. Й., като искът за делба и решението по гр.д.№9511/1998г. на СРС, с което е допусната делбата, не са били вписани изобщо, поради което съдът е следвало да приложи последиците от чл.121, ал.3 ГПК (отм.) и да приеме, че Д. Х. и Ц. Х. не са обвързани с решението по допускане на делбата.
Ответниците по жалба Л. А. К. и В. А. К., наследници по закон на починалия на 15.12.2019г. А. Л. К., както и ответницата Е. А. К., не изразяват становище по частната жалба.
Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд, съставът на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
От фактическа страна по делото е установено, че процесният недвижим имот е принадлежал на К. Б. Й., починал на 02.07.1998г., чиито наследници по закон са С. В. Й. (преживяла съпруга) и С. К. Й. (дъщеря), както и че със саморъчно завещание от 14.03.1998г. К. Б. Й. е завещал на сестра си Н. Й. цялото си движимо и недвижимо имущество. На 29.09.1998г. (н.а.№..., том В..., рег.№..., дело №......../1998г.) С. Й. и С. Й. продават процесния недвижим имот на А. Л. К. и Е. А. К..
Установено е също така, че на 28.12.1998г. Н. Б. Й. е предявила срещу С. В. Й. и С. К. Й. (чието собствено име е променено с влязло в сила решение на 09.10.2000г. от С. на Д.) иск за делба на имота, въз основа на която е образувано гр.д.№9511/1998г. по описа на СРС, 61 състав, като в производството по делото в качеството на съделители са конституирани А. Л. К. и Е. А. К., наред с което С. В. Й. и Д. К. Й. са поискали възстановяване на запазената си част от наследството на К. Б. Й..
Установено е, че с решение от 14.11.2002г. по гр.д.№9511/1998г. на СРС, 61 състав завещателното разпореждане на К. Б. Й. е намалено, възстановена е запазената част на С. Й. и Д. И. от наследството в размер на 1/3 ид.част за всяка една от тях и делбата е допусната при квоти 2/3 ид.части за А. Л. К. и Е. А. К. в режим на СИО и 1/3 ид.част за Н. Б. Й.. В хода на производството на 26.04.2004г. (н.а. №..., том ..., рег.№..., дело №.../2004г.) А. Л. К. и Е. А. К. са продали на Д. И. Х. и Ц. С. Х. процесния апартамент.
Установено е, че решението по допускане на делбата е потвърдено с решение от 03.08.2009г. по гр.д.№1935/2007г. на СГС, ГК, IV-Б състав.
С решение от 16.01.2014г., постановено по гр.д.№9511/1998г. от СРС, 61 състав делбата е извършена чрез изнасяне на имота на публична продан, като в диспозитива е посочено, че А. К. и Е. К. участват в производството като процесуални субституенти на Д. И. Х. и Ц. С. Х.. Решението е влязло в сила на 26.10.2016г.
В хода на висящността на втората фаза на делбеното производство на 17.01.2014г. Д. И. Х. и Ц. С. Х. са предявили срещу Н. Б. Й., А. Л. К. и Е. А. К. иск за признаване за установено, че притежават в режим на СИО правото на собственост върху апартамента, излагайки в исковата молба посочените по-горе факти ( с изключение на решението от 16.01.2014г., с което е извършена делбата), поддържат, че едва през месец ноември 2013г. са узнали от вещото лице, дошло на място в имота, че същият е предмет на делбено дело и че предстои да бъде изнесен на публична продан, с твърдението, че така осъществилите се факти обосновават правния им интерес от предявяването на иска. Поддържат, че доколкото исковата молба за делба е била вписана едва през 2011г., то упражнявайки добросъвестно владение, са придобили правото на собственост върху имота по давност, като твърдят също така, че доколкото не са участвали в делбеното производство, решението по допускане на делбата не може да им бъде противопоставено. Поддържат също така, че придобивната давност продължава да тече за тях и в хода на делбеното производство.
При така установените факти, за да остави без уважение частната жалба срещу преграждащото първоинстанционно определение, въззивният съд е изложил съображения, че основната процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, която обуславя допустимостта на установителния иск, е наличието на правен интерес от търсената съдебна защита, като правният интерес е обусловен от наличието на правен спор между ищците и ответниците относно процесното право, в случая правото на собственост върху недвижим имот. Взел е предвид, че в обстоятелствената част на исковата молба от ищците не са заявени никакви фактически обстоятелства, от които може да се направи извод за наличие на правен спор между тях и ответниците К. относно твърдяното притежание на правото на собственост върху процесния недвижим имот, вкл. обстоятелства, които да сочат на заявено от ответниците оспорване на собствеността на ищците върху имота и дори по отношение на първото основание, на което ищците основават притежанието на собствеността (договорното основание) изрично се поддържа, че преките им праводатели са ответниците К., които са били титуляри на това право, поради което и валидно са се разпоредили с него в тяхна (на ищците) полза.
По отношение на второто заявено от ищците основание, на което основават притежанието на собствеността върху процесния имот (давностно владение) според въззивния съд в исковата молба липсват твърдения притежанието на правото на това основание да е оспорвано от ответниците К.. Посочено е, че изричното отразяване в съдебното решение по делбеното дело на качеството на процесуални субституенти на ответниците К. спрямо ищците по отношение на 2/3 ид.части от процесния имот не сочи наличие на правен спор относно собствеността между ищците и ответниците К. нито на възможност ответниците да се разпоредят с правото на собственост, доколкото е посочено като установено, че ищците притежават правото на собственост върху 2/3 ид.части в резултат на сключена разпоредителна сделка между страните.
Основното съображение на въззивния съд следователно е само и единствено липсата на спор между предявилите иска лица и ответниците К. по принадлежността на правото на собственост, придобито по силата на сключения през 2004г. помежду им договор за покупко-продажба на процесния апартамент, респ. въз основа на изтекла придобивна давност.
Като се вземе предвид, че в обстоятелствената част на исковата молба предявилите иска лица поддържат като придобивно основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, която с оглед развилото се и приключило делбено производство, поддържат, че противопоставят както на ответника Н. Б. Й., така и на ответника А. Л. К., починал в хода на производството и заместен от наследниците си по закон Л. А. К. и В. А. К., и на ответника Е. А. К., която след смъртта на своя съпруг встъпва и в съответната, припадаща ѝ се по наследство част от неговите права, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението към частната жалба въпроси дали наличието на правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост във всички случаи се обуславя и зависи единствено от оспорването на това право от страна на ответниците, както и дали при извършването на преценката за наличие на правен интерес от предявяването на установителен иск съдът е длъжен да изхожда от изложените в исковата молба твърдения.
В противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че единствено наличието, респ. липсата на правен спор между предявилите иска лица и ответниците К. обуславя наличието, респ. липсата на правен интерес от предявяването на иск за признаване правото на собственост на поддържаното в исковата молба придобивно основание, а именно изтекла придобивна давност – както е прието в посоченото в изложението определение №90 от 23.02.2012г. по гр.д.№25/2012г. на Първо г.о. на ВКС, правният интерес от предявяването на установителен иск за собственост във всеки случай е конкретен. И както е прието в посоченото в изложението определение №134 от 15.03.2012г. по ч.гр.д.№447/2011г. на I г.о. на ВКС, постоянна е практиката на ВКС, че за правния интерес като положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск за собственост (било то положителен или отрицателен) съдът изхожда единствено и само от направените в исковата молба фактически твърдения, като за наличието на предпоставката съдът извършва преценка във всеки отделен случай с оглед конкретните специфики на казуса.
Особеностите на настоящия случай и твърденията на предявилите иска лица досежно осъществяването на поддържаното от тях придобивно основание (придобиване на право на собственост върху целия апартамента по договор за покупко-продажба, а не само върху 2/3 ид.части от него въпреки проведеното делбено производство, евентуално въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност въпреки наличието на делбено производство в хипотеза, при която исковата молба за делба не е била вписана до 2011г.) сочат на наличие на правен интерес от предявяването на установителния иск за собственост срещу всички лица, които са участвали в делбеното производство, доколкото с предявяването на този иск се цели отричане на състоянието на съпритежание на правото на собственост. Посочването на ответниците К. като процесуални субституенти на Д. И. Х. и Ц. С. Х. по отношение на 2/3 идеални части от процесния апартамент в решението, с което е извършена делбата и изнасянето на имота на публична продан не съответства на претендирания по настоящето дело обем от права и на нежеланието на Д. Х. и Ц. Х. да участват в принудителната продан на имота, а оттам води и до извод за наличие на правен спор с всички лица, които са участвали като съделители в делбеното производство.
По така изложените съображения настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне с решение по същество по предявения срещу ответника А. Л. К., починал в хода на производството и заместен от наследниците си по закон Л. А. К. и В. А. К., и ответника Е. А. К., която след смъртта на своя съпруг встъпва и в съответната, припадаща се по наследство част от неговите права, установителен иск.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2738/20.11.2019г. по в.гр.д.№12139/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, IV-В състав в частта, с която е оставена без уважение частната жалба, инкорпорирана във въззивна жалба с вх.№5016025/31.01.2019г., подадена от Д. И. Х. и Ц. С. Х. срещу решението на СРС, 45 състав под №5646662 от 14.11.2018г. по гр.д.№2355/2014г., в частта, с която производството по делото е прекратено на основание чл.130 ГПК поради липса на правен интерес в частта по предявения от Д. И. Х. и Ц. С. Х. срещу А. Л. К. и Е. А. К. иск за установяване правото на собственост на ищците в режим на съпружеска имуществена общност върху имот с идентификатор .............., представляващ апартамент №..., находящ се в [населено място], кв.Л., [жилищен адрес].
ОТМЕНЯ определение № 2738/20.11.2019г. по в.гр.д.№12139/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, IV-В състав в частта, с която е оставена без уважение частната жалба, инкорпорирана във въззивна жалба с вх.№5016025/31.01.2019г., подадена от Д. И. Х. и Ц. С. Х. срещу решението на СРС, 45 състав под №5646662 от 14.11.2018г. по гр.д.№2355/2014г., в частта, с която производството по делото е прекратено на основание чл.130 ГПК поради липса на правен интерес в частта по предявения от Д. И. Х. и Ц. С. Х. срещу А. Л. К. и Е. А. К. иск за установяване правото на собственост на ищците в режим на съпружеска имуществена общност върху имот с идентификатор ............., представляващ апартамент №..., находящ се в [населено място], кв.Л., [жилищен адрес] както и решението на СРС, 45 състав под №5646662 от 14.11.2018г. по гр.д.№2355/2014г., в частта, с която производството по делото е прекратено на основание чл.130 ГПК поради липса на правен интерес в частта по предявения от Д. И. Х. и Ц. С. Х. срещу А. Л. К. и Е. А. К. иск за установяване правото на собственост на ищците в режим на съпружеска имуществена общност върху имот с идентификатор ..........., представляващ апартамент №..., находящ се в [населено място], кв.Л., [жилищен адрес] имащо в тази част характера на определение и
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за постановяване на решение по същество по предявения от Д. И. Х. и Ц. С. Х. срещу А. Л. К., починал в хода на производството и заместен от своите наследници по закон Л. А. К. и В. А. К., и Е. А. К. иск за установяване правото на собственост на ищците в режим на съпружеска имуществена общност върху имот с идентификатор................, представляващ апартамент №..., находящ се в [населено място], кв.Л., [жилищен адрес]
Определението е окончателно.

Председател:

Членове: