1 Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр.София , 01 март 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Петър Долапчиев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1283/2017 г. и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв. К.- защитник на подсъдимия И. Г. С. срещу въззивна присъда №247 от 27.10.2017 г., постановена по внохд №1059/2017 г. на Бургаски окръжен съд. В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон се аргументира с твърдение за липса на обективна и субективна съставомерност на инкриминираното престъпление, тъй като изпълнителното деяние „държане“ на акцизни стоки без бандерол не е осъществено от подсъдимия, а същевременно липсват доказателства, установяващи субективната страна. Досежно основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се твърди, че окръжният съд не е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, предвид липсата на обстоен анализ и преценка на доказателствата относно авторството и изпълнителното деяние . Прави се искане за оправдаване на подсъдимия на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, алтернативно за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия И. С.-адв.К. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания. Твърди, че за краткото време през което подсъдимият е управлявал автомобила, той не е могъл да осъществи трайна фактическа власт върху инкриминираните вещи, тъй като е изтекъл един сравнително кратък период от време- не повече от десет минути. По отношение оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се развиват допълнителни съображения, непосочени в жалбата.Същите са свързани с твърдение за липса на мотиви, като се акцентира на това, че окръжният съд не е изложил съображения относно възприетото знание у подсъдимия за съдържанието на полиетиленовите торби. Заявява, че подсъдимият е възрастен човек, вече осъждан на лишаване от свобода за престъпление от същия вид, поради което е в разрез с житейската логика да извърши ново престъпление, още повече, че е бил наясно с евентуалните последици. Представителят на Върховната касационна прокуратура моли да бъде потвърдена присъдата на Окръжен съд-Бургас. Намира за неоснователно оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като съдът е извършил цялостна проверка на събраните по делото доказателства, посочил е кои от тях кредитира и защо, и ги е обсъдил според действителното им съдържание. Изразява становище за липса на допуснато нарушение на материалния закон. Подкрепя извода на въззивния съд, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното му престъпление , както и ,че прекия умисъл за извършването му, е доказан. В последната си дума подсъдимият И. С. заявява,че е невинен и моли делото да се върне за ново разглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени доводите , релевирани в жалбата, становището на страните, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното: С присъда №6 от 24.03.2016 г., постановена по нохд №277/2015 г. Карнобатски районен съд е признал подсъдимия И. Г. С. за виновен в това, че на 08.05.2014 г.на главен път /номер/, в района на [община], Бургаска област в л.а. марка „марка“, модел „модел“ с рег. [рег.номер на МПС] в немаловажен случаи при условията на повторност държал акцизни стоки без бандерол на обща стойност 5 709,28 лв., когато такъв се изисква по закон ,а именно чл.2 т.2, чл.4 т.7, чл.11 ал.1 т.1, чл.12 ал.1 т.1, т.2 и т.3 и ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл.28 ал.1чл.25 ал.1 е ал.2 и §1 т.4 б. „а“ , „б“ и „д“ от допълнителните разпоредби на Закона за тютюна и тютюневите изделия,поради което и на основание чл.234 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.28 ал.1 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода,при първоначален строг режим ,в затвор. На основание чл.68 от НК е приведено в изпълнение и наказанието лишаване от свобода в размер на една година, наложено на подсъдимия И. С. по нохд №25/2012 г. по описа на РС-Котел, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Зачетено е времето на предварителното задържане на подсъдимия, на когото в тежест са възложени и направените по делото разноски. На основание чл.234 ал.3 от НК предмета на престъплението е отнет в полза на държавата. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия,който е подал въззивна жалба. По образуваното внохд №408/2016 г.,Бургаски окръжен съд е постановил решение №148 от 04.07.2016 г., с което е отменил първоинстанционната присъда и е върнал делото за ново разглеждане на РС-Карнобат, от фазата на съдебното заседание. По второто по ред първоинстанционно производство- нохд №258/2016 г., Карнобатски районен съд е постановил присъда №20 от 03.08.2017 г., с която е признал подсъдимия И. Г. И. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.234 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.28 ал.1 от НК. Срещу така постановената присъда е бил депозиран протест от РП-Карнобат с искане за отмяната й и постановяване на нова въззивна присъда, с която подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото му обвинение, както и съда да се произнесе по всички въпроси по чл.301 ал.1 от НК. По образуваното внохд №1059/2017 г. Окръжен съд-Бургас е уважил протеста, постановявайки въззивна присъда №247 от 27.10.2017 г., с която е отменил присъда №20 от 03.08.2017 г. по нохд №258/2016 г. на РС-Карнобат и е признал подсъдимия И. Г. С. за виновен в извършване на престъпление по чл.234 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.28 ал.1 от НК ,за което му е наложил наказание две години лишаване от свобода,при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.68 от НК е постановено подсъдимият да изтърпи и наказанието лишаване от свобода в размер на една година,наложено му по нохд №25/2012 г. по описа на РС-Котел ,при първоначален строг режим. Зачетено е времето, през което подсъдимият е бил задържан, а предмета на престъплението е отнет е в полза на държавата. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила. Оплакването за липса на мотиви не се възприема от настоящият касационен състав. Доколкото въззивната инстанция е постановила нова присъда, нейното съдържание следва да отговаря на изискванията на чл.305 от НПК. Отклонения в съдържанието на присъдата и изготвените към нея мотиви, не се набелязват. Окръжният съд е посочил фактическите обстоятелства, които е приел за установени, доказателствата въз основа на които е изградил изводите си по фактите, както и правните съображения за взетото решение. Не е пропуснал да обсъди противоречивите доказателства, посочвайки кои от тях кредитира и защо и на кои не дава вяра и по какви причини. Действително при оценката на данните, съдържащи се в показанията на св.С. Г., съдът недопустимо се е позовал и на житейската логика, но доколкото тя не е била единственото основание за тяхното отхвърляне, не следва да се приеме, че е било допуснато нарушение на закона. Досежно оценката за достоверност на останалите доказателства, съдът не може да бъде упрекнат за липса на мотиви- такива са изложени на стр.23 и 24 от съд.дело. Неоснователно е твърдението и че липсват мотиви относно субективната страна на престъплението. Вярно е , че същите са пестеливи и не особено детайлни, но не до степен, че да се приеме пълната им липса. Избрания от Окръжен съд-Бургас подход на критика на първоинстанционните мотиви относно субективната страна на деянието, е причината за не особено прецизна аргументация на възприетото от него. Така или иначе, съдът правилно е посочил, че знанието на подсъдимия се извежда от цялостното му поведение /обективните му действия/, както и от показанията на свидетелите А. и Д., а също така и от тези на С. и А., които категорично опровергават първоначално лансираната от него версия. На следващо място не са допуснати нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствата и доказателствените източници. При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия обстоятелства, са спазени изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не се констатират пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда. Всъщност, нито в жалбата, нито в пледоарията на защитника на подсъдимия се посочва съдържанието на кои доказателствени източници е било обект на превратна интерпретация и оценка от решаващия въззивен съд, за да може настоящият касационен състав да вземе отношение конкретно по тях. По-нататък, ВКС не намира да е допуснато нарушение на материално правните разпоредби на НК във връзка с ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.234 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.28 ал.1 от НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция, касателно дейността на подсъдимия И. С. правилно са били подведени под нормата на престъплението по чл. чл.234 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.28 ал.1 от НК. Чрез съответните доказателствени способи са били установени всички елементи от обективната и субективна страна на посоченото престъпление. Защитата оспорва извода на съда, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „държане“ на акцизни стоки без бандерол, поради невъзможността да осъществи трайна фактическа власт върху инкриминираните вещи, предвид краткия интервал от време, в които е управлявал автомобила. „Държането“ като изпълнително деяние по своето съдържание представлява трайно състояние на фактическа власт, установена или упражнявана върху определена вещ /ТР №2/2013 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСНК на ВКС/. За съставомерността на деянието е без значение темпоралната продължителност на държането, а възможността деецът да постъпи с предмета на престъплението както реши, т.е да упражни фактическата си власт върху него. Освен това, никъде във фактите въззивният съд не е приел, че държането на инкриминираните стоки е започнало минути преди извършването на полицейската проверка. Това е извод на защитата, почиващ на източници, категорично отхвърлени като недостоверни от съда. Относно субективната страна на деянието, касационната инстанция намира следното: макар и да не споделя всички съображения, изложени от ОС-Бургас /напр.,че умисъла се извежда от изявленията на подсъдимия, отразени в протокола за претърсване и изземване- ВКС многократно е подчертавал, че тези изявления нямат характер на обяснения и не могат да се ползват в процеса/, приема за верен извода му, че са налице достатъчно доказателства, установяващи знанието на С., че държи в автомобила си акцизни стоки без бандерол. Фактът, че процесния автомобил се ползва само от С. /независимо, че не е негова собственост/, че по време на управлението на превозното средство именно от него, са намерени инкриминираните вещи, че част от същите са били видими за водача- разположени в купето /под предната дясна седалка и на задната седалка в дясно/, като размерите им са позволявали веднага да бъдат забелязани, специфичният мирис на тютюн /именно тютюна се е намирал в купето на автомобила/, дават основание на настоящия съдебен състав да възприеме извода на въззивната инстанция за доказаност на субективната страна на инкриминираното на С. престъпление. Отделно от това, напълно правилно всички лансирани от подсъдимия версии са отхвърлени от контролирания съд, било защото не намират доказателствено потвърждение /версията за това, че стоките са взети от св. Н. и са били предназначени за св.С./, било защото показанията на свидетелите, които подкрепят неговата теза, са компрометирани /версията, че автомобила с акцизните стоки без бандерол му е даден за управление от св.Т. непосредствено преди задържането му/. Предвид изложеното и като не намери да са налице претендираните от жалбоподателя касационни основания, ВКС счете ,че следва да остави в сила атакуваната въззивна присъда. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №247 от 27.10.2017 г.,постановена по внохд №1059/2017 г. по описа на Бургаски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/