12 Р Е Ш Е Н И Е № 159 гр. София, 15.01. 2018г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при участието на секретаря Р. И. изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 251/2017година. Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е по касационна жалба на М. Н. Г. ,чрез адв. А. Г. от САК , срещу решение №82 от 07.07.2016г по в. гр.дело № 169/2016г. на Окръжен съд – Монтана, отменил в една част решение от 96.04.2016г по гр.д №66/2015г на Ломски районен съд и обезщетил ищеца за травматично увреждане от настъпила трудова злополука при условията на чл. 200 ал.1 КТ ,като е приложен чл.201,ал.2КТ.Злополуката, призната за трудова е настъпила на 09.02.2014г при работа на ищеца с механична преса за студена обработка на метали в ответното предприятие . Обезщетението за причините травматични увреждания, болки и страдания , което въззивният съд съответно е определил по справедливост на 50 000 лева , е намалено наполовина поради проявена от ищеца груба небрежност. Въззивният съд е приел принос на пострадалия за трудовата злополука ,тъй като при осъществяване на трудовата си функция като „оператор преса-метал” ,знаейки правилата за безопасност за работа с механична преса, за които правила е бил инструктиран, М. Н. Г. ги е нарушил . Без да прояви дължимата грижа за здравето си , е поставил пулта за управление в непосредствена близост до пресата , опитал се е да извади детайл от матрицата на машината като не е използвал предписания помощен инструмент – клещи , поставил е ръцете си в работната зона на пресата ,в същото време по невнимание е натиснал с тялото си бутоните на пулта за управление и пресата е започнала своя ход надолу , като е притиснала ръцете му , довело до смазването им в областта на дланите и китките . При оценката на това поведение въззивният съд е изтъкнал признаците и квалификациите , възприети в съдебната практика при определянето на „груба небрежност” по смисъла на чл. 201 ал.2 КТ. Обжалва се отхвърлянето на иска за обезщетение на неимуществени вреди над присъденото при тези условия обезщетение от общо 23 740 лв., до предявения размер от 50 000 лева, със законните последици . Касаторът е обжалвал решението като незаконосъобразно и необосновано. Не е отчетено различното съдържание на термина „ съпричиняване” в общя случай по чл.51,ал.2 ЗЗД и в този на трудова злополука .Въззивният съд е изтъкнал и преценявал съпричиняване като не е съобразил ,че при трудова злополука не всяко действие на пострадали във връзка с вредоносния резултат може да се квалифицира като принос , а само ако увреденият е проявил груба небрежност.В касационната жалба се изтъква, че пострадалият не е проявил упоменатата най- тежка степен на небрежност. Решението е необосновано предвид неоценяването на обективно установени по делото обстоятелства.При липсата на надлежно извършен инструктаж заради липсата на яснота относно рисковете на извършената работа , при липсата на надеждни системи за защита на съответното работно оборудване , поведението на пострадалия не може да се третира като небрежност , още- по малко такава по смисъла на чл.201,ал.2 КТ.Съображения са развити в жалбата и по същество в съдебно заседание от пълномощника на ищеца. Претендират се разноски . В писмен отговор ответникът [фирма] , чрез пълномощник адв. Д. Ц. оспорва жалбата . В случая работникът е бил инструктиран, но не е положил грижата, която и най-небрежният човек зает със съответната дейност би положил. Лице , което е инструктирано как се работи с пресата , което знае че пулта е направен подвижен за да може да се премести в страни когато трябва да се вземе заседнал детайл и на което са осигурени клещи с дълго рамо, които да използва при заклещване на детайл ,едва ли би проявило такава небрежност : да се протегне през пулта ,с който задвижва пресата и да започне с ръце да вади детайла от матрицата.Пострадалият е нарушил правилата за безопасност и това е фактическата обстановка, възприета от въззивния съд. Осигурени са пособия, които съгласно инструктажа работникът следва да ползва задължително.Пресата отговаря на изискванията на Наредба №3/23.03.2004г. Инструктажът е воден съгласно действаща наредба, както е отбелязано в инструктажните книги Конструктивно е предвидено тръгването и спирането на пресата да става чрез едновременно натискане на два бутона на пулта и е неоснователно твърдението , че те били на неподходящо място. Ответникът по иска счита , че процентът съпричиняване от негова страна дори следва да е по- малък, но не е обжалвал решението на въззивния съд. С определение № 606 от 04.07.2017г в обжалваната от касатора част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса може ли съдът да приеме наличие на „груба небрежност”по смисъла на чл. 201 ал.2 КТ в случаи , в които от работодателя не са били осигурени безопасни условия на труд чрез надлежно обезопасяване.Въпросът е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за случай на производствен риск при работа с металообработващи машини, при който обезпечаването на безопасни условия на труд е включвало както инструктаж и правила за безопасност, възложени за изпълнение на оператора,така и необходимост от технологично оборудване с предпазни системи . По поставения правен въпрос Върховен касационен съд ІІІ г.о изтъква следното : Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва система от мерки,само част от които се свеждат до установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови работници и служители,след инструктаж. Вида и броя на останалите мерки, които е трябвало работодателят да предприеме, за да осигури безопасни условия на труд ,е в зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея производствен риск. Делът на тези мерки и значението им за превенцията на риска не изключва прилагането на чл.201, ал.2 КТ ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност , но наред с другите обстоятелства е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност . При тази небрежност , изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност от пострадалия , съпричиняването също има своите степени , които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението .В този смисъл са решение №348 от 11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о. и реш. №291/2012г по гр.д №951/2011г ІV г.о и др. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване , както е изтъкнато в решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. №673/2011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. Когато работодателят делегира на свой работник или служител ръководни правомощия, свързани с дейност, която е източник на повишена опасност, работникът или служителят поема част от задълженията на работодателя по осигуряване безопасността на труда. Тогава ,когато в трудовите функции на пострадалото лице влизат задължения по организиране и контрол на дейност с повишен риск и лицето не е изпълнило тези задължения, степента на неговото съпричиняване се увеличава, а съответно се намалява отговорността на работодателя (реш. № 25/2016г по гр. д. № 3233 по описа за 2015 г, ІІІ г.о). Обратно е съотношението , когато с оглед превенцията риска работодателят не е обезпечил конкретния технологичен процес с всички възможни и необходими мерки за обезопасяване, а е разчитал главно на инструкции и механизми, зависещи единствено от дисциплината , самоконтрола, уменията и опита на оператора в неговата работа. Когато според действащ регламент за гарантиране безопасността на конкретен производствен процес е съществувал избор на възможности,оптималното им съчетаване е в тежест на работодателя.Когато работодателят е могъл да предприеме съответни мерки за техническо обезопасяване на работното оборудване , които да избегнат конкретен риск, но вместо това ги е компенсирал с организационни и в тежест основно на лицата, изложени на риска , във всеки конкретен случай това е от значение за степента , в която следва да се намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност , изразила се в явно пренебрегване на правилата ,отнасящи се пряко до работата му . При дадения отговор на въпроса, касационната жалба на М. Н. Г. е частично основателна . В случая по делото злополуката е настъпила в производствения цех на [фирма], ОП [населено място] при опериране с механична преса. Пострадал е операторът , който е бил инструктиран за работа с нея.Налице е и регламент по Наредба №3 от 23.03.2004г за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично обработване на метали и инструкции за работа с процесния вид механични преси . Механизмът на трудовата злополука е изяснен от приетото и неоспорено заключение на вещото лице инж.Т.Т.. Пострадалият, изпълнявайки възложената му работа с преса К 8340 за студено обработване на метали ,1000 тона,е следвало да извади заклещена заготовка от работната зона. При изпълнението на тази операция , която е част от технологичния процес и обезпечена с мерки за безопасност, работникът съзнателно е пренебрегнал и нарушил забраната да не вади с ръце детайли от матрицата, а за целта да ползва намиращите се и предоставени му механични пособия – клещи с дълго рамо , за което е бил инструктиран.Според заключението на вещото лице клещите са правилно конструирани , добре изработени и в деня на злополуката безспорно са били осигурени , като по този начин работодателят е спазил изискванията на Наредба №3/23.03.2004г за осигуряване на ЗБУТ при механично обработване на метали , за преси които нямат устройство за механизирано подаване и отстраняване на детайлите. Нормативното предписание за ЗБУТ по чл.5 от наредбата е работното оборудване да се избира ,разполага , инсталира, пуска в експлоатация ,преустройва, обслужва и поддържа така ,че да се осигурят безопасността и здравето на работниците.Съгласно чл. 6, т.5 от наредбата и приложение №2 към нея, за преси ,които нямат устройство за механизирано подаване и отстраняване на детайлите , задължително е спазването на едно от следните условия : шанцата да е от затворен тип (покрита), съгл. т.5.1 ; пресата да е снабдена с предпазно устройство, недопускащо част от тялото на работника да попадне в работното пространство- съгл.т.5.2;да се използват ръчни инстументи,съгл. т.5.3. Работодателят е изпълнил третото условие , осигурил е подходящ инструмент,инструктирал е работника да го ползва задължително, като е забранил да се снемат детайлите с ръка , същевременно и видно от утвърдените в предприятието инструкции , на работника е указано ,че пулта за управление в никакъв случай не трябва да бъде между него и пресата , а в страни . До злополука при така предприетата от работника операция се е стигнало ,тъй като при изваждане на заклинения детайл с ръце пострадалият не е внимавал за местоположението на подвижния пулт за управление и същият се е оказал притиснат под тялото му . Неволно е стартиран работния ход на пресата при натиска върху наличните два бутона на пулта ,предвидени да се задействат ръчно и едновременно от оператора.Като начин на задвижване, по замисъл безопасен , устройството на пулта е отговаряло на общите условия по т.3.4 и 6 от прил. №2 към Наредба №3/23.03.2004г за осигуряване на ЗБУТ при механично обработване на метали ,но въпреки това поради едновременния натиск върху двата бутона е проработил механизма за задвижване на пресата в работната зона, където постаралият, в нарушение на правилата за безопасност е оперирал с ръце . Това е довело до премазване на ръцете му в областта на китките . Задействането на пусковия механизм с тялото на работника е било възможно поради местоположението на бутоните - от горната страна на пулта , вместо странично , а също и поради обстоятелството, че самият пулт е подвижен и работникът не е внимавал за местоположението му. Според заключението на вещото лице инж.Т.Т., конструктивно е предвидено задвижването,ходът на пресата да се осъществява само докато операторът държи и двата бутона натиснати, за което са необходими и двете му ръце (двоен ход). Тази защитна блокировка е била изправна и е задействала , след като пострадалият инстиктивно е отдръпнал тялото от корпуса на пресата и така бутоните на пулта са били били освободени от натиска .Това е ограничило пораженията, след като ръцете му са били притиснати и частично премазани в матрицата. Тази блокировка обаче не е от естество да предотврати риска от неволно задействане. От приетото заключение на вещото лице също така се изяснява ,че при конкретния вид преси е предвидено оборудване с фотоелементна защита, която автоматично ги изключва при навлизане на тялото на оператора , или друг предмет в работното пространство. В деня на злополуката такова устройство не е било монтирано на процесната преса . Според показанията на св.М. ,след злополуката пресите в цеха вече са оборудвани с него,тъй като е било предписано от компетентните органи на НОИ. В картата за периодична оценка на риска, извършена след злополуката и съгласно действащите наредби, опасността от възникване на злополуки като процесната е оценена на втора степен ,т.е изискват се допълнителни мерки. При извършеното разследване на трудовата злополука с протокол №3/25.02.2014г, същите са били предписани от Д”ИТ”М. за преработване на пулта за управление с преместване на бутоните и разработване на нови инструкции за безопасност . При горните обстоятелства въззивният съд правилно е отчел , че поведението на пострадалия разкрива признаците на груба небрежност , но неправилно е преценил каузалния принос на същата ,като основание за намаляване на обезщетението наполовина. Работникът е допуснал груба небрежност, след като съзнателно пренебрегвайки инструкция за безопасност и забраната да не вади заседнали детайли от матрицата на пресата с ръце, а с клещи ,които са му били под ръка ,не е проявил елементарната съобразителност да отчете местоположението на подвижния пусков механизъм,чиито практически особености на задействане е познавал, тъй като е оперирал с него. За подвижния пулт е била осигурена метална стойка (подпора) и при положение, че устройството не се използва от оператора или процесът позволява да се работи от стойката(св.Ч. П. , св. Е. М.), пултът е следвало да се намира там .Процесът на работа с пресата е бил организиран така ,че да се осъществява само от един оператор , включително с оглед правилата за безопасност при контрол върху пулта и това изискване е залегнало в инструкцията. Касае се за опростена операционна система с два бутона, като за оператора е било понятно ,че пресата ще се задейства при натиск върху тях.Неоснователни са възраженията на касатора ,че проявената в случая небрежност не може да се определи като груба ,тъй като работникът не е съзнавал опасностите при извършената от него работа. За настъпване на вредоносния резултат обаче в по-голяма степен допринася пренебрегването на съществуващия производствен риск от страна на работодателя , който вместо да обезпечи с необходимото сензорно оборудване пусковия механизъм на пресата , като компенсация на липсващата превенция е разчитал само на съзнанието на работниците за спазване на дадените предписания и забрани при работа. В случая не се касае за непълнота при инструктажа към момента на злополуката, или за съществуване на риск , с който работникът не е бил запознат. Изискването към работниците да оперират само с предоставените им клещи в работната зона на пресата е нормативно обусловено и необходимо като предпазна мярка , но не е било достатъчно. Изискването явно ги е затруднявало в производствения процес ,затова масово е било пренебрегвано от тях , като се изяснява от показанията на св. М. и разясненията на в.л. инж. Т. по даденото експертно заключение . Ето защо е било необходимо работодателят да не разчита само на тези мерки при превенцията на риска , а да приложи и други ,в случая като обезпечи безопасността на пусковия и спирачен режим на пресата с предвиденото за целта технологично оборудване , което е могъл и е бил длъжен да прецени като необходимо, но си е спестил тези разходи. Изборът между указаните конкретни мерки в т. 6.5 по Наредба №3/23.03.2004г за осигуряване на ЗБУТ при механично обработване на метали не е непременно алтернативен, тъй като безусловно общо изискване е взетите мерки е да осигури безопасност за живота и здравето на работниците. Обективно за настъпването на злополуката има принос и недостатъчният опит на пострадалия ,постъпил на длъжност„оператор на преса-метал” на 14.10.2013г ,т.е четири месеца преди злополуката по силата на трудов договор с изпитателен срок , като периодичен инструктаж му е провеждан само веднъж, на 02.01.2014г., а производствения процес е предвиждал самостоятелна работа.Липсата на опит не изключва проявата на груба небрежност, както и не снема от работника задължението да спазва правилата за безопасност , но следва да се отчита от работодателя в организационен план и е от значение за обстоятелствата , при които небрежността е проявена. Дори работникът да е надлежно инструктиран за риска и свързаните с него забрани, опитът, натрупан в работата развива предвидливостта и съзнанието ,че е необходимо мерките за безопасност да се спазват . Следва да се отчете и заниженият контрол в предприятието към това изискване.Свидетелят М., дългогодишен организатор производство в завода изтъква, че операторите вземат и поставят детайлите с ръце и така се е работело , тъй като по друг начин е трудно.Вещото лице инж. Т. е направил същата констатация - клещите са там , но „никой не ги използва”. Предвид гореизложеното настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о намира , че на основание чл. чл.201,ал.2КТ дължимото от работодателя обезщетение за причинените от злополуката неимуществени вреди следва да бъде намелено с една пета ,или с 20 процента. Това е степента , в която пострадалият е допринесъл за увреждането със своята груба небрежност . Това налага касиране на въззивното решение, в една част.Определеното от въззивния съд по справедливост обезщетение в размер на сумата 50 000 лева следва да бъде намалено със сумата 10 000 лева , като от разликата, след законосъобразно приспаднатите от въззивния съд и получени от ищеца суми по застраховката „ трудова злополука „ в размер на 989,66лв и по груповата застраховка за злополука и заболяване в размер на 240 лв (общо 1229,66лв) , остават 38 770,34лв . До този размер искът е основателен,поради което въззивното решение следва да бъде отменено в частта , с която е потвърдено отхвърлянето му за разликата над сумата от 23 740,43 лв до размера на сумата 38 770,34лв ,включително в частта за лихвите от датата на увреждането .Като обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди на основание чл. 200, ал.1 КТ следва да се присъдят допълнително 15 030 лв ,ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука - 09.02.2014г , до окончателното им изплащане . В останалата част ,с която е потвърдено отхвърлянето на иска до предявения размер от 50 000 лева , въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По разноските , с оглед изхода на делото в настоящата инстанция .Въззивният съд не е присъдил разноски на настоящия касатор ,тъй като във въззивното производсто, образувано по жалби на двете страни , такива за него не са установени и съответно поискани.Ломски районен съд също не е присъждал разноски, тъй като макар да са извършени , не са били поискани в първоинстанционното производство, поради това и правилно Окръжен съд Монтана не ги е присъдил.В настоящето производство разноските на касатора са в размер на 1310лв. за адвокатска защита, те са своевременно поискани и част от тях , с оглед частичната основателност на жалбата , следва да се присъдят в тежест на ответника , или сумата 759 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса върху допълнително присъденото обезщетение , в размер на 601 лева . Водим от горното , Върховният касационен съд, ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №82 от 07.07.2016г по в. гр.дело № 169/2016г. на Окръжен съд – Монтана, в частта ,с която е потвърдено решение №120 от 06.04.2016г по гр.д №66/2015г на Ломски районен съд за отхвърляне иска на М. Н. Г. срещу [фирма] [населено място] с правно осонвание чл. 200 ал.1 КТ за обезщетение на неимуществени вреди ,претърпени от трудова злополука на 09.02.2014г ,в частта за сумата над 23 740,43 лв до размера на сумата 38 770,34лв ,включително в частта за лихвите от датата на увреждането и вместо това постановява : Осъжда [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място] и адр. [улица] , да заплати на М. Н. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], със съдебен адрес адв.А. Г. от САК ,гр. С. , [улица] , още 15030 лева на основание чл. 200 ал.1 КТ като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука ,настъпила на 09.02.2014г, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата 09.02.2014г , до окончателното изплащане, като и сумата 759 лв.разноски по делото за настоящата инстанция Оставя в сила решение в останалата обжалвана част Осъжда [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място] и адр. [улица] да заплати в полза на бюджета на Върховен касационен съд сумата 601 лева държавна такса ,както и сумата 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист , или общо сумата 606 лева Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.