Р Е Ш Е Н И Е                                                                          №  539                                                гр.София,  09.08.2010 год.                                             В ИМЕТО  НА НАРОДА                                                           Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА                                               ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                                             ОЛГА КЕРЕЛСКА     при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  №1747 по описа за 2009 год.   Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по к. жалба на И. Й. К., чрез процесуалния му представител адв. Л, срещу решение от 02.06.2009г., постановено по в.гр.д. №1680/2008г. на Софийски апелативен съд, с което след като е отменено решение от 27.05.2008г. по гр.д. №1012/2000г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от И. Й. К. срещу П. на Р. Б. и Н. с. с. искове с правно основание чл.2, т.2 ЗОДВПГ/сега чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ/ за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и за размера 20 000лв. Обжалва решението и в частта за оставяне в сила на първоинстанционното решение в останалата част, с която исковете за обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за размера над 20 000лв. до претендирания размер 250 000лв. Касационното обжалване е допуснато с определение №320 от 31.03.2010г. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречивото решаване на въпроса за влизането в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство във въззивното и приложеното Решение №192 от 22.02.2007г. по гр.д. №2865/2005г. на ВКС, ІVб отд. С приложеното решение на ВКС е оставено в сила решение от 15.07.2005г. по гр.д. №1347/2004г. на Благоевградски окръжен съд, с което по иска с правно основание чл.2, т.2, пр.2 от ЗОДВПГ на другия обвиняем Г. М. е прието, че същото постановление за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила, а по настоящото дело, към което е приложена прокурорската преписка №1704/1992 на Окръжна п. Благоевград, ведно със следственото дело №215/1995г. на НСлС, е прието, че не е установено постановлението да е влязло в сила. Настоящият касационен съд намира за правилно разрешението на релевирания правен въпрос, дадено с приложеното решение на ВКС. Постановлението за прекратяване на наказателното постановление от 28.05.1996г. на Окръжна п. Благоевград на основание чл.237, ал.1, т.2 НПК – поради недоказаност на обвиненията, е влязло в сила. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по жалбата П. на Р. Б. /лично и като правоприемник на Н. с. с./ и страната по чл.10, ал.1 ЗОДОВ В. к. п., оспорват жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение са отхвърлени предявените от И. Й. К. срещу П. на Р. Б. и Н. с. с. искове с правно основание чл.2, т.2 от ЗОДВПГ/сега чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ/ за солидарно заплащане на сумата 250 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от обвинението, за което наказателното производство е прекратено, както и за претърпените неимуществени вреди в резултат от незаконното му задържане под стража като мярка за неотклонение. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като по делото не са ангажирани доказателства от ищеца, че прокурорският акт /постановление от 28.05.1996г. на Окръжна п. – гр. Б., с който наказателното производство е прекратено, е влязъл в сила. Решението е неправилно. Установено е, че с постановление от 16.11.1992г. по сл.дело№83/1992г. на НСС, И. Й. К. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.279, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 на 23.07.1992г. в съучастие с Г. Л. М. е излязъл през границата на страната, макар и с разрешение на властта, но не през определените за това места и за извършено престъпление по чл.339, ал.2, във връзка с ал.1 НК, за това, че през 1992г. в страната е придобил и държал описано огнестрелно оръжие и боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, като се касае за боеприпаси в голямо количество. Наложената му на 02.08.1992г. мярка за неотклонение задържане под страна е отменена на 06.01.1993г., поради отпадане на необходимостта. Прокуратурата неколкократно е продължавала срока на разследване, но с постановление от 28.05.1996г. на Окръжна п. - Благоевград наказателното производство е прекратено на основание чл.237, ал.1, т.2 НПК от 1974г. – поради недоказаност на обвиненията. Основанието за прекратяване на наказателното производство по чл.237, ал.1, т.2 НПК съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2, т.2, пр.3 ЗОДОВ – че деянието не е извършено от лицето /т.7 ТР№3/2004г. по т.д. №3/2004г. ОСГК-ВКС/. Неправилно въззивният съд е приел, че не е установено, че прокурорският акт /постановление от 28.05.1996г. на Окръжна п. – гр. Б., с който наказателното производство е прекратено, е влязъл в сила. Наказателното производство е прекратено от прокуратурата поради недоказаност и то е влязло в сила като необжалваемо. Съгласно чл.238, ал.1 НПК/отм./ по-горният прокурор може да отмени влязлото в сила постановление за прекратяване на производството. В разглеждания случай обаче няма данни в приложеното следствено дело постановлението за прекратяване да е отменено, нито по делото е имало спор, че постановлението е влязло в сила. Пред въззивната инстанция спорен е бил въпросът за датата, на която постановлението е влязло в сила, като начален момент на дължимостта на мораторната лихва. Установено е със събраните доказателства, че К. е понесъл тежко наказателното преследване срещу него и наложената му мярка за неотклонение задържане под стража. От правно значение за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.2, т.2 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано и принципно търпените /респ. ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на задържането под стража като мярка за неотклонение по него. Наказателното преследване срещу ищеца е продължило пет години, а задържането под стража като мярка за неотклонение - пет месеца. По делото са установени отрицателните последици във физическо, емоционално и психическо отношение, които е претърпял ищецът, вследствие на наказателното преследване и мярката за неотклонение. В тази насока, са показанията на свидетеля П. , както и показанията на брата на ищеца, които установяват как ищецът е изживял случилото се с него. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, т.13 в случаите на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, какъвто е и настоящият, обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража, като мярка за неотклонение, което в случая е продължило пет месеца. На репариране на основание чл.2, ал.2, т.2 от ЗОДОВ подлежат вредите, претърпени в резултат на обвинението, по което ищецът е оправдан. Като се вземат предвид установената продължителност на наказателното преследване и на постановената мярка за неотклонение лишаване от свобода, тежестта на престъпленията, за което е бил обвинен, и претърпените от тези обвинения от ищеца душевни страдания /потиснатост по време на наказателното преследване и отслабване по време на задържането под стража - от 100кг на 70кг/, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 5 000лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. Сумата на обезщетението се дължи ведно със законната лихва от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство - 28.05.1996г. В останалата част до размера 250 000лв. претенцията е завишена. Неоснователна е претенцията за обезщетяване на вреди от травматично увреждане на 02.08.1992г. при предаването на ищеца от властите на Р. Македония на българските власти, тъй като касаторът не е установил в инстанциите по съществото на спора увреждането да му е причинено от служители на ответниците по иска във връзка с наказателното преследване срещу него10 По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора К. основание за неправилност на въззивното решение. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.293 ГПК въззивното решение следва да се отмени като вместо него се постанови ново, с което искът се уважи до размер на 5 000лв., ведно със законната лихва от 28.05.1996г. до окончателното изплащане на сумата и се отхвърли в останалата част до размера 20 000лв., ведно със законната лихва от 28.05.1996г. Относно дължимата от К. държавна такса следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 9а от ЗОДОВ за въвеждане на проста държавна такса за делата по този закон, която съгласно § 9 ПЗР на ЗИДЗОДОВ /обн., ДВ, бр. 43/2008 г., в сила от 30.05.2008 г./ намира приложение и по отношение на неприключилите до влизането в сила на този закон производства. Размерът на простата държавна такса, която се събира по искове за обезщетение по ЗОДОВ от граждани е 10 лв. /чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, за обжалване пред въззивна и к. инстанция е в размер на половината от първоначалната такса по чл. 2а от Тарифата /чл. 18, ал. 3 от Тарифата/. С оглед изхода на спора дължимата държавна такса е 20лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение   Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 02.06.2009г., постановено по в.гр.д. №1680/2008г. на Софийски апелативен съд, с което след като е отменено решение от 27.05.2008г. по гр.д. №1012/2000г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от И. Й. К. срещу П. на Р. Б. и Н. с. с. искове с правно основание чл.2, т.2 ЗОДВПГ/сега чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ/ за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера 5 000лв., ведно със законната лихва от 28.05.1996г., както и в частта за разноските и вместо него постановява: ОСЪЖДА П. на Р. Б. /лично и като правоприемник на Н. с. с./ да заплати на И. Й. К. със съдебен адрес: гр. С., ул.”Марко Балабанов”№2, адв. И, на основание чл.2, ал.1, т.2, пр.1 от ЗОДОВ сумата 5 000лв./пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.05.1996г. до окончателното изплащане на сумата. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА , да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата И. Й. К. със съдебен адрес: гр. С., ул.”Марко Балабанов”№2, адв. И, 20лв./двадесет лева/ - държавна такса. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: