Ключови фрази
Мним представител и превишаване пределите на представителната власт * нищожност на саморъчно завещание * липса на съгласие * обогатяване


Р Е Ш Е Н И Е

№ 220

С. 07.10.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1428 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д.-лава И. Войнска от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение от 12.11.2012г. по в.гр.д.№ 363/12г. на Кюстендилски окръжен съд,с което е потвърдено решение от 22.02.12г. по гр.д. № 1606 по описа за 2009г. на Районен съд Кюстендил, като са отхвърлени предявените искове от Д. И. Войнска против И. И. А. и Р. Д. А. с правно основание чл.42 б.”б”,във вр.с чл.25 от ЗН и иск по чл.26 ал.2 изр.2 от ЗЗД за обявяване нищожност на саморъчно завещание от 30.10.2008г. на И. Н. И.,поради това,че завещанието не е написано и подписано от завещателя, не е спазена формата на завещателното разпореждане и липсва съгласие,както и предявените при условията на алтернативност искове по чл.43 ал.1 б.”а”от ЗН и чл.27 от ЗЗД за обявяване унищожаемостта на същото завещание,поради това,че завещателят не е бил способен да заве-щава по време на съставяне на завещанието, завещанието е съставено при крайна нужда и субсидиарния иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на н.а.№ 140 т.VІІ д.№ 1214/08г.,с който ответниците за призна-ти за собственици на процесния имот на основание саморъчно завещание.

Искането на касаторката е за отмяна на обжалвания акт поради допуснато съществено процесуално нарушение,изразяващо се в недопус-кане на разширена медицинска експертиза и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд с указания за назначаване на такава.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 496 от 18.04.2013г.,на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,по поставен въпрос – настъпила ли е преклузия и поради това недопустимо ли е искане за допускане на допълнителна експертиза, направено в последното по делото заседание пред районния съд, когато същото е провокирано и произтича от прието в заседанието заключение на основна експертиза? В този случай налице ли е хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК и какви са задълженията на въззивния съд?

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по въпроса,във връзка с който е допуснато касационно обжалване следното

В редица постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /например с № 700 от 6.12.10г.по гр.д.№ 304/10г.на ІІІг.о., № 224 от 23.06.11г.по гр.д.№ 1184/10г. на ІІІг.о., № 118 от по гр.д.№ 467/10г.на І г.о. и № 466 по гр.д.№ 1375/10г. на І г.о./на ВКС е прието,че въззивният съд е длъжен да следи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото и при констатиране на такова -следва да повтори или да извърши опороченото действие, включително и като укаже на страната фактите, които подлежат на доказване и й даде възможност за събиране на тези доказателства, които в нарушение на закона първата инстанция не е събрала.

В конкретния случай въззивният съд е преценил като неоснователни и недоказани предявените искове с правно основание чл.42 б.”б”,във вр.с чл.25 от ЗН и иск по чл.26 ал.2 изр.2 от ЗЗД. Относно алтернативното предявените два иска по чл.43 ал.1 б.”а”от ЗН и чл.27 от ЗЗД, въззивният съд ги е счел за неоснователни, въз основа на възприето от него заключение на четворна медицинска експертиза, прието в последното по делото заседание пред районния съд, проведено на 23.01.2012г. Изцяло с това заключение, съдът е обосновал извода си, че завещателят - независимо от тежкото си здравословно състояние, в последните часове от живота си /когато е написал завещанието/ и въпреки приетите упойващи вещества - е бил в състояние да действа разумно, разбирал е свойството и значението на постъпките си, бил е способен да осъзнае смисъла на извършеното от него разпореждане с имуществото си за след смъртта си. До този извод въззивният съд е достигнал след като не е споделил единствения посочен в подадената въззивна жалба довод за неправилност, изразяващ се в допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, като е отказал да допусне назначаване на трета разширена експертиза /при наличие на две предходни противоречиви заключения и при оспорване на последното/. Нещо повече. В. съд е възприел аргумента на първоинстанционния съд,че трета разширена експертиза не следва да се допуска, защото е преклудирана възможността да се прави подобно искане поради несвоевременност. С този довод въззивният съд е преценил, че не е налице основанието на чл.266 ал.3 от ГПК и да остави без уважение направеното и пред него искане за допускане на такава експертиза.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния съд, имайки пред вид дадения отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, вида и характера на иска и обстоятелството, че заключението на експертизата в случая е решаващото доказателство за решаване на спорния по делото въпрос дали завещателят е бил способен да завещава по време на съставяне на завещанието си.
По делото – районният съд е приел две заключения.
Първото е на комплексна съдебно–медицинска експертиза,изготвена от специалист уролог и психиатър, според която - извършената оценка на телесното състояние на завещателя И. и приложената терапия от опиати сочат, че са настъпили „психични нарушения” във вниманието, „забавен темп на мисловния процес, невъзможност за абстрактно-логично мислене, отслабване на фиксационната памет”, нарушение в „способността да се изгражда поведенчески модели, в способността да се защитава. Приложените опиати са повод за нарушаване и на емоционално-волевите сфери.” В „безпомощното си състояние той би могъл да бъде лесно манипулиран от други лица”,тъй като от 30.04.08г. е бил „в пълна зависимост от грижи”.
Второто заключение е на комплексна съдебно–медицинска експер-тиза, изготвена от невролог, уролог, кардиолог и психиатър, според която към момента на изготвяна на завещанието завещателят е „могъл да има двигателна и нормална умствена дейност”. Заради ”понижените стойности на кръвното налягане” /60/20/,” не може да се твърди, че „мозъкът му е обезкървен” и че не е „могъл да разсъждава нормално”, както и че „в медицинската документация не са отбелязани качествени разстройства /включително и психотични/ на съзнанието.” Вещите лица са счели,че приетият „синтетичен наркотичен обезболяващ препарат” не се е отразил, защото е с „кратна продължителност на действие”.
Това второ заключение е било прието в проведеното на 23.01.2012г. съдебното заседание пред районния съд. В същото, веднага след приемането му - ищцовата страна е направила искане за допускане на трета разширена експертиза, с въпроси които са предизвикани именно от изслушването на втората и за изясняване на констатираните противоречия между приетите първо и второ заключения.
При така изложените факти – настоящият съдебен състав не споделя извода на предходните две инстанции,че така поисканата експертиза съставлява ново доказателствено искане, което за първи път се прави в последното по делото заседание, след изтичане на предвидените за това срокове. Независимо,че е направено в последното по делото заседание пред районния съд - доказателственото искане за допускане на допълнителна експертиза е своевременно, защото е провокирано и произтича от прието в същото заседание заключение на основна експертиза. Освен това – именно тогава е било констатирано разногласие в становищата на вещите лица, което съгласно чл.203 от ГПК е основание за допускане на допълнителна или на нова експертиза. Като е отказал с горепосочените мотиви допускане на исканата експертиза /която в случая би била решаваща за решаване на спора по същество/, първоинстацонният съд е допуснал процесуално нарушение,което е следвало да бъде констатирано,съгласно чл.266 ал.3 от ГПК и отстранено от въззивиня съд. Като не е направил това,въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Делото следва да му се върне за отстраняване на описаното процесуално нарушение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивно решение от 12.11.2012г. по в.гр.д. № 363/12г.на Кюстендилски окръжен съд,но когото ВРЪЩА делото за ново разглеждане съобразно дадените указания.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :