Ключови фрази
Нищожност на завещателно разпореждане * цена на иска * подсъдност


3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 100

София, 25.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двасетет и първи април две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1413 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
С решение от 11.10.13г. по гр.д.№10670/12г. на Софийски градски съд е обезсилено решение № ІІ-66-209 от 23.03.12г. по гр.д.№18010/2010г. на Софийски районен съд и е разпоредено делото да се докладва за образуване на ново производство пред Софийски градски съд като първа инстанция.
Въззивният съд е приел, че предмет на делото са евентуално съединени искове по чл.42, б.”б”, вр. чл.25, ал.1 ЗН; чл.42, б.”в” ЗН; чл.43, ал.1, б.”б”, пр.1 ЗН и чл.43, ал.1, б.”б”, пр.2 ЗН за прогласяване недействителност на саморъчно завещание от 19.02.2007г. Исковете са оценяеми, като съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК цената на иска се равнява на данъчната оценка на имота. В случая данъчната оценка е 31 186,40лв., което обосновава родова подсъдност пред СГС, съгласно чл.104, т.4 ГПК.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника О. И. П.. Той счита, че предявените искове са неоценяеми и съобразно правилото на чл.103 ГПК, компетентен да се произнесе по тях като първа инстанция е Софийският районен съд. Но дори и да се приеме, че исковете са оценяеми, то предмет на делото е саморъчно завещание за ½ ид.част от апартамент, затова следва при определяне на цената на иска да се вземе предвид ½ от данъчната оценка на апартамента, или сумата от 15 448,665лв., която също обуславя прилагането на чл.103 ГПК.
Ответникът в производството М. Д. оспорва жалбата.
С определение №299 от 20.05.2014г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса оценяеми ли са исковете по чл.42, б.”б”, вр. чл.25, ал.1 ЗН; чл.42, б.”в” ЗН; чл.43, ал.1, б.”б”, пр.1 ЗН и чл.43, ал.1, б.”б”, пр.2 ЗН за прогласяване недействителност на саморъчно завещание.
Междувременно бе постановено ТР №4/14.03.2016г. по тълк.д. №4/2014г. на ОСГК на ВКС. В т.1а от него е прието, че исковете с правна квалификация чл.42 ЗН са оценяеми, като съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК цената им се формира от стойността на завещаното имущество. Когато завещанието има за предмет вещни права върху конкретен имот, цената на иска се определя от размерите по чл.69, ал.1, т.2 ГПК, на база данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска, а ако няма такава – от пазарната оценка. Когато завещанието е универсално, цената се определя приблизително от съда, съгласно чл.70, ал.3 ГПК. Даденото разрешение следва да се приложи и за исковете по чл.43 ЗН – за унищожаване на завещания, като се приеме, че те също са оценяеми и цената им се формира по същите правила.
Разрешенията на ТР №4/14.03.2016г. на ОСГК на ВКС следва да се приложат и по настоящото дело.
Предмет на делото са евентуално съединени искове за недействителност на саморъчно завещание от 19.02.2007г. на основание чл.42, б.”б”, вр. чл.25, ал.1 ЗН; чл.42, б.”в” ЗН; чл.43, ал.1, б.”б”, пр.1 ЗН и чл.43, ал.1, б.”б”, пр.2 ЗН. Завещанието има за предмет ½ ид.част от апартамент в [населено място]. Данъчната оценка на целия апартамент е 31186,40 лв., а половината от тази сума, която формира и цената на иска, е 15 593,20лв. Съгласно чл.104, т.4 ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв. Следователно процесното дело, което е с цена на иска под 25 000 лв., е подсъдно като първа инстанция на районния съд, на основание чл.103 ГПК.
При това положение неправилно въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение, постановено по този иск, е недопустимо, като постановено в нарушение на правилата на родовата подсъдност. Това решение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за постановяване на решение по подадената въззивна жалба.
С настоящото решение не следва да се присъждат разноски по аргумент от чл.294, ал.2 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 11.10.13г. по гр.д.№10670/12г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за постановяване на решение по съществото на въззивната жалба, с която е сезиран.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: