Р Е Ш Е Н И Е № 164 София, 04.07.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Кристина Павлова и с участието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1189 по описа за 2016 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Н. Д. К. за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 25.03.2013 г. присъда № 227 от 28.11.2012 г. по н.о.х.д. № 243/ 2012 г. на Ямболския районен съд, както и на решение № 39 от 25.03.2016 г. по в.н.о.х.д. № 16/ 2013 г., по описа на Ямболски окръжен съд, и връщане на делото за ново разглеждане на фазата на съдебното производство. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 и ал. 5 от НПК за възобновяване, поради неучастие на осъдения К. в наказателното производство. Изложени са още съображения и за това, че българската държава е дала гаранции за възобновяване на делото пред британския съд, разглеждащ екстрадиционното производство срещу осъдения. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият Н. Д. К. и неговият защитник адвокат М. Х. поддържат искането по развитите в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за основателно, тъй като осъденият е предаден на българската държава след ЕЗА, с която са дадени гаранции за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С решение № 39 от 25.03.2016 г. по в.н.о.х.д. № 16/ 2013 г. Ямболският окръжен съд потвърдил присъда № 227 от 28.11.2012 г. по н.о.х.д. № 243/ 2012 г., по описа на Ямболски районен съд, с която осъденият Н. Д. К. бил признат за виновен в това, че в периода от 09.03.2007 г. до 28.08.2007 г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с Ж. Я. Я., с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у Д. К. У., гражданин на О. к. В. и С. И. и с това му причинили имотна вреда в големи размери – 65910 лева, поради което на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр.с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Искането на осъдения Н. Д. К. е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от узнаване на влезлия в сила съдебен акт. Осъденият е предаден въз основа на европейска заповед за арест от 29.01.2015 г., издадена от прокурор от Ямболската районна прокуратура, за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода. Задържан е на 05.04.2016 г. в [населено място], В. и е приведен в затвора в [населено място]. Разгледано по същество искането е неоснователно. Не са налице законовите процесуални предпоставки за възобновяване на приключилото с влязла в сила присъда наказателно производство. Институтът по чл. 423 от НПК предвижда задължително възобновяване на наказателното производство в случаите на задочно осъждане, освен при недобросъвестно поведение на молителя (укриване от разследващите или съдебните органи, след повдигане на обвинение). По делото е проявено едно от законовите изключения – след надлежното връчване на обвинителния акт подсъдимият се е укрил и не се явил в съдебно заседание без уважителни причини. Наказателното производство срещу осъдения Н. Д. К. частично е протекло при условията на задочно производство. Осъденият е участвал в разглежданото пред първоинстанционния съд производство. Получил е препис от обвинителния акт лично на 23.03.2012 г. на адреса си в [населено място], [улица], № *, апартамент № *. Явил се е като подсъдим в проведените три поредни заседания на 04.04.2012 г., на 29.08.2012 г. и на 17.10.2012 г., заедно с упълномощения за делото защитник, когато е проведено цялото съдебно следствие. На 28.11.2012 г. осъденият К. не се явил, след като бил известен за датата на съдебното заседание от предходното заседание. Неговият защитник адв. К. заявил становището си да се разгледа делото и производството продължило по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК с ход на съдебните прения и постановяване на присъдата. Първоинстанционният съдебен акт бил обжалван от защитника на осъдения К., както и от другия съпроцесник. Изпратените на 21.12.2012 г. съдебни книжа, включително препис от въззивната жалба на подсъд. Я., не били получени от осъдения К. на адреса му в [населено място], тъй като по сведение на съседи вече не живеел на адреса (видно от записа на призоваващия орган върху съобщението, л. 173, н.о.х.д. № 243/ 2012 г.). Изложените обстоятелства позволяват да се направи извод, че осъденият Н. К. е знаел за образуваното срещу него наказателно дело, не се е явил пред първоинстанционния съд по собствена воля, отказвайки се от правото си на лично участие в съдебното производство. Затова не са налице законовите основания по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство, поради което искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. Осъденият неоснователно се позовава и на разпоредбата на чл. 423, ал. 5 НПК с довод за предоставени гаранции от българската държава и искане за безусловно възобновяване на наказателното производство. В частта на предоставени гаранции в европейската заповед за арест, изх. № Р-109/ 2013, издадена на 29.01.2015 г. от Ямболската районна прокуратура, е отбелязана възможността за възобновяване по реда на чл. 423, ал. 1, т. 6 НПК и чл. 423, ал. 5 от НПК, като са цитирани съответните текстове на разпоредбите. В искането не се съдържа твърдение, а и такива данни по делото няма, за дадени категорични гаранции, извън посочените законови основания. С промените в ЗЕЕЗА (ДВ, бр. 55/ 2011 г.) за транспониране на Рамково решение № 2009/299/ПВР на Съвета от 26.02.2009 г. за изменение на Рамково решение 2002/584/ПВР, тези гаранции отпаднаха с отмяната на чл. 41, ал. 1 от ЗЕЕЗА [1]и измененията на чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗЕЕЗА [2]. Задочното осъждане в издаващата ЕЗА държава-членка представлява факултативно основание за отказ в изпълняващата държава-членка. Съгласно Рамково решение 2002/584ПВР всяка държава-членка има правото да откаже изпълнение на ЕЗА, когато тя е издадена за предаване на лице за изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода в задочен процес - исканият за екстрадиция не е присъствал лично. Тази възможност на изпълняващата държава е препятствана от четири изрични хипотези, посочени в чл. 2 от Рамково решение 2009/299ПВР, с което се въвежда нов чл. 4а в Рамково решение 2002/584ПВР [3]. Една от тях предвижда лицето да е призовано лично и по този начин уведомено за определената дата и място на съдебния процес, уведомено е за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния процес; или след като е било уведомено за насрочения съдебен процес, е упълномощило защитник, с цел да го защитава на съдебния процес и действително е било защитавано от този защитник на процеса. Хипотезата е претворена и чл. 40, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗЕЕЗА. Британските власти не са отказали предаване на осъдения К.. При изложените фактически данни осъденият Н. К. е знаел за наказателното преследване, участвал е в съдебното следствие пред първоинстанционния съд и е упълномощил защитник, след което се е укрил от българските правосъдни органи, с което е изключена законовата възможност по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на делото, поради неучастието на осъдения в наказателното производство. Не са налице и основанията по чл. 423, ал. 5 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Направеното от осъдения Н. Д. К. искане за възобновяване като неоснователно следва да се остави без уважение. Направените от осъдения доводи за нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК подлежат на разглеждане по друг процесуален ред от Бургаския апелативен съд, към който може да бъде насочено съответно искане. Върховният касационен съд, на основание чл. 425, във вр. с чл. 423 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Д. К. за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 243/ 2012 г., по описа на Ямболски районен съд, Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. [1] Чл. 41. (В сила от 1.01.2007 г., отм ДВ, бр. 55/ 2011 г.) (1) Европейска заповед за арест, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, когато исканото лице не е било известено за наказателното преследване срещу него и не е участвало в делото, се изпълнява само ако издаващата държава членка даде достатъчно гаранции, че лицето може да упражни правото си на повторно разглеждане на делото в издаващата държава с негово участие. [2] В т.см. вж Решение № 437 от 17.11.2014 г. по н. д. № 1392/2014 г., III н. о.; Решение № 219 от 26.05.2014 г. по н.д. № 596/2014 г. на ІІІ н.о.; Решение № 58 от 21.03.2017 г. по н. д. № 183/2017 г., III н. о. и Решение № 250 от 25.05.2015 г. по н.д. № 377/2015 г. на І н.о. [3] Член 4а M1 Решения, постановени вследствие на съдебен процес, на който лицето не се е явило лично 1. Изпълняващият съдебен орган също така може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, ако лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, освен ако в европейската заповед за арест не е посочено, че лицето, в съответствие с допълнителните процесуални изисквания, определени в националното законодателство на издаващата държава-членка: а) своевременно i) или е призовано лично и по този начин уведомено за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, или чрез други средства действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес; и ii) е уведомено за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния процес; или б) след като е било уведомено за насрочения съдебен процес, е упълномощило защитник, посочен от заинтересованото лице или от държавата, с цел да го защитава на съдебния процес и действително е било защитавано от този защитник на процеса; или в) след като решението му е било връчено лично и е било изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което лицето има правото да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение: i) изрично е заявило, че не оспорва решението; или ii) не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок; или г) решението не му е било връчено лично, но: i) решението ще му бъде връчено лично незабавно след предаването и ще бъде изрично уведомено за правото си на повторно разглеждане или обжалване, в което лицето има правото да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение; и ii) ще бъде уведомено за срока, в който трябва да поиска повторно разглеждане или обжалване, както е посочено в съответната европейска заповед за арест.