Ключови фрази
Отменителен иск * авал * запис на заповед * договор за дарение


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 185

София, 22.11. 2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София С.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 136/ 2010 година

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Решение № 1749 от 2.ХІ.2009 г. по гр.д. № 2047/ 2009 г. на П. окръжен съд, с което е отменено Решение № 183 от 19.V.2009 г. по т.д. № 460/ 2008 г. на К. районен съд, с което е уважен искът по чл. 135 ЗЗД и е постановено друго, с което е отхвърлен искът за обявяване за недействителен по отношение на [фирма] -[населено място] на договор за дарение, обективиран в нот.акт № 45, том ІІ, рег.№ 3145, д.№ 220/ 2006 г. на нотариус № 99 С. Р., с който В. Г. К. дарява на Л. С. К. ½ ид.ч. от описания недвижим имот, с оплакване за неправилност на решението. Жалбоподателят поддържа, че ТЗ, като специален закон, урежда менителничното поръчителство - специален вид поръчителство, което обезпечава специален вид правни сделки - менителницата, респ. записа на заповед, доколкото чл. 537 ТЗ позволява, но тъй като уредбата на този вид поръчителство не е достатъчно изчерпателно уредена в закона, счита, че съдебната практика с оглед различията между авала и поръчителството по гражданското право, следва да отговори на въпроса прилага ли се чл. 147 ЗЗД спрямо авала. Въз основа на посочената съдебна практика жалбоподателят поддържа, че е незаконосъобразно субсидиарното прилагане на срока по чл. 147 ЗЗД към авала, евентуално поддържа с оглед данните по делото, че е предявил иска преди изтичане на този срок - на 20.VІ.2005 г. [фирма] е подало молба за издаване на изпълнителен лист срещу главния длъжник [фирма] и срещу авалиста - по ч.гр.д. № 3120/2005 г., въпреки че същото е прекратено. Иска въззивното решение да се отмени.
Ответникът по касационната жалба В. Г. К. - от[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата като неоснователна, а ответницата по касационната жалба Л. С. К. - от[населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:
С Определение № 494 от 30.VІІ.2010 г., постановено по делото, по разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос за приложението на чл. 147 ал. 1 ЗЗД по отношение на поръчител - авалист на запис на заповед, ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като[населено място] №120/ 2010 г. по т.д. № 988/ 2009 г. на ВКС, постановено на основание чл. 290 ГПК, поради което има задължителен характер, по въпроса за приложимостта на правилото на чл. 147 ал. 1 ЗЗД към менителничното поръчителство, е прието, че поради съществените разлики между задължението на авалиста в сравнение с поръчителството, не се прилага към менителничното поръчителство принципът на акцесорност на договора за поръчителство, установен от чл. 147 и 148 ЗЗД, с изключението по чл. 485 ал. 2 in fine ТЗ, поради което за менителничното поръчителство не намират приложение разпоредбите на чл. 146 ал. 3, 147 и 148 ЗЗД.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска по чл. 135 ЗЗД, съдът е изложил, че на 28.ХІІ 2004 г. В. К. е подписал, като авалист, запис на заповед за 120 000 лв., с падеж 15.І.2005 г., по който поемателят [фирма] -[населено място] се е снабдил на 24.І.2006 г. по ч.гр.д.№ 182/ 2006 г. на П. с изпълнителен лист за сумата 83 114.90 лв. солидарно срещу издателя [фирма] -[населено място] и авалиста В. К. и е образувано изп.д.№ 209/2007 г. на ЧСИ. Съдът е посочил, че след настъпване падежа на задължението на 15.І.2005 г. по записа на заповед, за изпълнение на което авалистът е бил поканен с нот.покана, връчена му на 21.І.2005 г., на 24.ІІІ.2006 г. е осъществена сделката, предмет на иска по чл. 135 ЗЗД. Направил е извод, че съгласно чл. 147 ал. 1 ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на 6 месеца, а към момента на сделката 24.ІІІ.2006 г. няма доказателства кредиторът да е предявил иск срещу длъжника преди молбата му от м.І.2006 г. за издаване на изпълнителен лист, следователно към 24.ІІІ.2006 г. менителничният поръчител не е останал задължен към кредитора след падежа на главното задължение. Като е заключил, че ответникът К. няма качество на длъжник на кредитора [фирма], съдът е приел, че поемателят по записа на заповед [фирма], не може да получи удовлетворяване от прехвърленото от К. имущество, защото правото му да търси изпълнение от менителничния поръчител, е преклудирано на основание чл. 147 ал. 1 ЗЗД, прехвърлителната сделка вече не би могла да уврежда поемателя поради изтичане на 6 - месечния срок от падежа на задължението и непредявяване на иск от кредитора против длъжника, за да запази и солидарно отговорния поръчител и е отхвърлил иска по чл. 135 ЗЗД.
Решението е незаконосъобразно. Както е прието от ВКС[населено място] № 120/ 30.VІІ.2010 г. по т.д. № 988/ 2009 г. на ВКС, постановено на основание чл. 290 ГПК, поради което има задължителен характер, за менителничното поръчителство не намират приложение разпоредбите на чл. 146 ал. 3, 147 и 148 ЗЗД поради съществените разлики между задължението на авалиста в сравнение с поръчителството, към менителничното поръчителство не се прилага принципът на акцесорност на договора за поръчителство, установен от чл. 147 и 148 ЗЗД, с изключението по чл. 485 ал. 2 in fine ТЗ и разпоредбите на чл. 146 ал. 3, чл. 147 и чл. 148 ЗЗД не намират приложение при авала.
Тъй като въз основа на запис на заповед, издаден на 28.ХІІ.2004 г. с падеж 15.І.2005 г. за сумата 83 114.9 лв., с който длъжникът [фирма] -[населено място] се е задължил за посочената сума, а В. Г. К. е авалирал записа на заповед, за които задължения е издаден на основание чл. 237 (отм.) ГПК изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 182/ 2006 г. срещу [фирма] и В. Г. К., следва да се приеме, че В. Г. К. има качеството на длъжник на [фирма]. С нот.акт № 45/ 2006 г. от 24.ІІІ.2006 г., след настъпване падежа на задължението, В. Г. К. е дарил на майка си Л. С. К. ½ ид.ч. от описания недвижим имот - дворно място с къща в [населено място], единствено негово жилище. Налице е увреждане на кредитора с извършената разпоредителна сделка от длъжника, тъй като с нея се намалява възможността за удовлетворяване на кредитора от цялото имущество на длъжника. Тъй като сделката е безвъзмездна, е необходимо знание само у длъжника, а с обстоятелството, че се е лишил от единственото си жилище, длъжникът е манифестирал, че не се нуждае от облагите на несеквестируемостта.
По изложените съображения искът по чл. 135 ЗЗД е основателен, поради което въззивното решение, с което искът е отхвърлен поради това, че ищецът няма качество на кредитор спрямо ответника К. - негов длъжник, защото не е запазил правата си спрямо авалиста с предявяване на иск против длъжника в 6-месечен срок от падежа на главното задължение, съгласно чл. 147 ал. 1 ЗЗД, като незаконосъобразно следва да се отмени. На основание чл. 293 ГПК делото следва да се реши от касационната инстанция, като искът по чл. 135 ЗЗД се уважи.
Ответниците по делото дължат на ищеца разноски по делото: за първоинстанционното производство 181 лв., всеки по 90.50 лв. и за касационната инстанция разноски 158 лв., всеки по 79 лв. Няма данни за направени от ищеца разноски във въззивното производство.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ Решение № 1749 от 2.ХІ.2009 г. по гр.д. № 2047/ 2009 г. на П. окръжен съд и вместо него постановява:
О. ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на [фирма] [населено място] за дарение, обективиран в нот.акт № 45,том ІІ,рег.№ 3145,д.№ 220/ 2006 г. на нотариус № 99 С. Р., с район на действие К. РС, с който В. Г. К. дарява на майка си Л. С. К. собствената си ½ ид.ч. от недвижим имот: дворно място с къща, обор и други подобрения, от 403 кв.м. застроено и незастроено, а по скица от 450 кв.м., находящо се в[населено място], [община], обл. П., при съседи: А. В. П., Д. Д. С., бряг и улица, който урегулиран поземлен имот има № VІІ-340, в кв. 101 по плана на града, по иска по чл. 135 ЗЗД, предявен от [фирма] -[населено място] срещу В. Г. К. - от[населено място] и Л. С. К. - от[населено място].
ОСЪЖДА В. Г. К. - от[населено място] и Л. С. К. - от[населено място] да платят на [фирма] - [населено място] всеки по 90.50 лв. - разноски за първоинстанционното производство и по 79 лв. - разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: