Р Е Ш Е Н И Е № 102 гр. София, 23.07.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1680/2014 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 134 от 16.03.2015 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Бургаски апелативен съд въззивно решение № 148 от 06.01.2014 г. по гр. д. № 338/2013 г. в частта, с която е потвърдено решение № 50 от 25.08.2011 г. по гр. д. № 1317/2010 г. на Бургаски окръжен съд в частта за осъждането на И. К. К. да заплати на [община] сумата 80 000 лв., представляваща неустойки за неизпълнение на сключени между [община] като продавач и [фирма] като купувач два договора от 09.09.2003 г. с анекси от 24.09.2003 г. за покупко - продажба на поземлени имоти УПИ І и УПИ ІІ в кв.70а по плана на [населено място] с идентификатори 48619,501.249 и 48619.501.328 по кадастралната карта на града, и на [община] са присъдени разноски в размер на 3 247 лв. В касационната жалба на И. К. К. от [населено място] се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд не е съобразил релевантните за дължимостта на неустойките факти и не е взел предвид развалянето на договора, с който са уговорени неустойките. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението, отхвърляне на исковете с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация [община] - [населено място], не е заявил становище по жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК и в съдебното заседание на 10.06.2015 г. Съображения за неоснователност на жалбата са изложени в писмени бележки, изпратени по пощата на 11.06.2015 г., които не следва да се вземат предвид поради депозирането им след приключване на устните състезания по делото. Становище по жалбата не е заявено и от подпомагащата страна В. К. Г. от [населено място]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на поддържаните касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : За да потвърди решението на Бургаски окръжен съд в частта, с която са уважени предявените от [община] срещу И. К. К. обективно съединени искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, Бургаски апелативен съд е приел, че в качеството на купувач по сключени с [община] два договора от 09.09.2003 г. за продажба на недвижими имоти, частна общинска собственост, ответницата не е изпълнила поетите с т.7.5 от договорите задължения за извършване на инвестиции в закупените имоти, поради което дължи на ищеца - продавач уговорените в т.9.4 на договорите неустойки за пълно неизпълнение на задълженията. Изводът за наличие на основание за присъждане на неустойките е аргументиран с влязлото в сила решение № 184 от 05.11.2013 г. по т. д. № 806/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. С решението, след отмяна на предходно въззивно решение по гр. д. № 304/2011 г. на Бургаски апелативен съд, са уважени конститутивни искове на [община] с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и са развалени договорите за продажба от 09.09.2003 г. поради пълно неизпълнение на задълженията на ответницата - купувач по т.7.5 за извършване на инвестиции в закупените имоти. Размерът на неустойките - по 40 000 лв. за всеки от договорите, е определен в съответствие с подписаните на 24.09.2003 г. анекси, с които е предвидено, че за неизпълнение на задълженията по т.7.5 купувачката дължи неустойки по т.9.4 в размер на неизпълнената част до 40 000 лв., но не по-малко от 24 000 лв. Въззивният съд е приел, че съдържащите се в анексите уговорки са действителни и обвързват ответницата с отговорност за плащане на неустойки в максималния размер от 40 000 лв., предвид пълното неизпълнение на задълженията за инвестиции. Изложил е съображения, че неустойките не са уговорени за забава, а за договорно неизпълнение, и по волята на страните се дължат наред с последицата по чл.87, ал.3 ЗЗД - разваляне на договорите. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, след като в производството по чл.288 ГПК е констатирано, че въззивният съд е разрешил значимия за изхода на делото правен въпрос за възможността да се присъди неустойка за пълно неизпълнение на двустранен договор, който е развален с обратно действие по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД, в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК в решение № 17 от 09.03.2010 г. по т. д. № 414/2009 г. на І т. о. С посоченото решение Върховният касационен съд се е произнесъл по въпроса дължи ли се неустойка за неизпълнение, след като договорът е развален. В решението е прието, че отговорността за вреди, поради разваляне на договора, под формата на неустойка може да се търси единствено, ако подобен вид неустойка за такава хипотеза е бил изрично предвиден в клаузите на сключения договор. Изразено е разбиране, че след като развалянето на договора освобождава изправната страна от задължението й с обратна сила и изключва възможностите по чл.79 ЗЗД, развалящият не може да иска да бъде обезщетен за вредите от неизпълнението на поетото от насрещната страна задължение с неустойката, уговорена в разваления договор за случай на договорно неизпълнение. Решението е постановено по иск за заплащане на неустойка за забава, уговорена в развален с обратно действие двустранен договор, но възприетото в него разрешение е принципно и е приложимо за всяка неустойка, претендирана като обезщетение за вреди от неточно изпълнение на двустранен договор, който е развален с обратно действие преди или едновременно с предявяване на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД. В тази насока са и задължителните указания в Тълкувателно решение № 7/2013 от 13.11.2014 г. по т. д. № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които дължима в хипотезата на двустранен договор, развален с обратно действие поради виновно неизпълнение на длъжника, е единствено неустойка за разваляне на договора, ако такава е била уговорена. Задължителната практика в решение № 17 от 09.03.2010 г. по т. д. № 414/2009 г. на І т. о. се споделя напълно от настоящия състав на ВКС. Неустойката, съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като форма за обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение неустойката се дължи само ако страните са уговорили предварително в договора, че в случай на виновно неизпълнение на точно определено задължение длъжникът дължи на кредитора неустойка за вредите от неизпълнението. Размерът на неустойката и видът на договорното неизпълнение, за което тя се дължи, също са предмет на уговаряне в договора. Виновното неизпълнение на договорно задължение поражда за изправната страна правата по чл.79 ЗЗД. Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение. Освен с правата по чл.79 ЗЗД, изправният кредитор по двустранен договор разполага и с потестативното право да развали договора по реда и при предпоставките на чл.87 ЗЗД. В случай на разваляне на договора кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението - чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД. Развалянето на договора по правило има обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение - чл.88, ал.1, изр.1 ЗЗД. Когато договорът не е за продължително или за периодично изпълнение с упражняване на потестативното право на кредитора по чл.87 ЗЗД се заличават с обратна сила, към момента на сключване на договора, всички породени от него права и задължения. Обратното действие на развалянето освобождава страните от облигационната обвързаност, възникнала в резултат на сключване на договора, и създава за всяка от тях вторично задължение за връщане на разменените престации поради отпадане на основанието за извършването им. Развалянето на договора с обратно действие засяга и съдържащите се в него уговорки относно последиците от неизпълнението и обезщетяването на претърпените от изправната страна вреди, какъвто характер има уговорката за заплащане на неустойка като форма за обезщетяване на вредите от договорното неизпълнение. Поради това, както е прието и в решението по т. д. № 414/2009 г. на ВКС, І т. о., развалящият не може да иска да бъде обезщетен за вредите от неизпълнението с уговорената в разваления договор неустойка. Основанието да се претендира неустойка е договорът и по тази причина претенцията за заплащането й е съвместима само с договорната отговорност за неизпълнение по чл.79 ЗЗД, но не и с развалянето на договора. Обвързването на неизправната страна със задължение за плащане на неустойка по развален двустранен договор е възможно само в хипотезата, когато неустойката е уговорена за случай на разваляне на договора с цел да обезщети изправната страна за вредите от развалянето, които не са тъждествени с вредите от договорното неизпълнение. За вредите от неизпълнението, послужило като основание за разваляне на договора, изправната страна може да търси обезщетение по общия ред - чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД. В съответствие с изложеното на поставения в производството по чл.288 ГПК правен въпрос следва да се отговори в смисъл, че не може да се присъди неустойка за пълно неизпълнение на двустранен договор, когато договорът е развален с обратно действие по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД. В зависимост от отговора на правния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, въззивното решение за уважаване на исковете с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД е неправилно поради нарушение на материалния закон. В т.9.4 от сключените на 09.09.2003 г. договори за продажба, изменени с анексите от 24.09.2003 г., страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на поетите с т.7.5 задължения за извършване на инвестиции в закупените имоти купувачката И. К. дължи на продавача [община] неустойки в размер на неизпълнената част от инвестициите до 40 000 лв. Уговорени по този начин - в размер на неизпълнената част от инвестициите, неустойките са предназначени да обезщетят продавача за вредите от неточното в количествено отношение изпълнение, т. е. от частичното или пълно неизпълнение, на задължението на купувача по т.7.5 и да заместят липсващото изпълнение. Заплащането на неустойка за неточно изпълнение на договора е свързано с реализиране на договорната отговорност по чл.79 ЗЗД, която в случая не може да намери приложение, предвид развалянето на договорите за продажба по съдебен ред като последица от уважаването на конститутивните искове на продавача по чл.87, ал.3 ЗЗД. Предвид естеството на договорите, развалянето има обратно действие - чл.88, ал.1, изр.1 ЗЗД, и с влизане в сила на решението по чл.87, ал.3 ЗЗД страните са освободени от облигационната си обвързаност с уговорените в развалените договори задължения, в т. ч. и от задълженията за заплащане на неустойки, предвидени за случай на неточно изпълнение на договорите. Развалянето на договорите с обратно действие лишава продавача от правото на неустойки по т.9.4, които са уговорени за неточно в количествено отношение изпълнение на задълженията на купувача за инвестиции, а вследствие на развалянето купувачът е освободен от тези задължения. Дължимостта на неустойките по т. 9.4 не може да бъде обоснована с договорните клаузи на т.9, изр.2, предвиждащи те да се дължат независимо от развалянето на договорите. След като продавачът е упражнил правото си да развали договорите и след като неустойките са уговорени за обезщетяване на вреди от неизпълнението на договорите, а не от развалянето на договорите, липсва правно основание за присъждане на неустойките и исковете за заплащането им са неоснователни. Като е уважил исковете по чл.92, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е нарушил материалния закон - чл.92, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.88, ал.1 ЗЗД и чл.79 ЗЗД, и е постановил неправилно решение. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване част и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция като се отхвърлят предявените от [община] срещу И. К. К. обективно съединени искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 80 000 лв. Въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските. С оглед изхода на делото по исковете с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД на касаторката следва да се присъдят разноски чл.78, ал.3 ГПК в размер на 3 600 лв., за които е направено искане и е представен списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 148 от 06.01.2014 г. по гр. д. № 338/2013 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 50 от 25.08.2011 г. по гр. д. № 1317/2010 г. на Бургаски окръжен съд в частта за осъждането на И. К. К. да заплати на [община] сумата 80 000 лв. - неустойки за неизпълнение на два договора за покупко - продажба от 09.09.2003 г. с анекси от 24.09.2003 г., и в частта, с която И. К. К. е осъдена да заплати на [община] разноски в размер на 3 247 лв., и вместо него постановява : ОТХВЪРЛЯ предявените от [община] с адрес [населено място], [улица], срещу И. Костора К. от [населено място], [улица], обективно съединени искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 80 000 лв., претендирана като неустойки по т.9.4 от сключени на 09.09.2003 г. и изменени с анекси от 24.09.2003 г. два договора за покупко - продажба на поземлени имоти УПИ І и УПИ ІІ в кв.70а по плана на [населено място] с идентификатори 48619,501.249 и 48619.501.328 по кадастралната карта на града. ОСЪЖДА [община] да заплати на И. К. К. сумата 3 600 /три хиляди и шестстотин лв./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :