3 Р Е Ш Е Н И Е № 258 гр. София, 21 януари 2019 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 972/2018 година и съобрази следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба от повереника на частните обвинители К. Т., Т. Р., Д. Й., В. С. и Й. Т. срещу решение № 201/04.07.2018г. на Апелативен съд - Пловдив, постановено по внохд № 677/2017г. по описа на същия съд. В жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК. Твърди се, че изводите за съпричиняване на резултата от пострадалата Й. не съответстват с доказателствата по делото и с приетите в съдебната практика принципни положения относно приноса на пострадалия в каузалния процес, довел до настъпването на общественоопасните последици. Като резултат от неправилно приетото съпричиняване от пострадалата се претендира, че на подсъдимия е наложено наказание в занижен размер. Иска се изменяване на атакуваното решение и определяне на по-високо наказание на подсъдимия. В съдебно заседание на ВКС прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата, тъй като липсвали мотиви за намаляване размера на наказанието от въззивния съд. Частният обвинител В. С., редовно уведомена, се явява лично. Частните обвинители Т. Р., Й. Т., К. Т. и Д. Й., редовно уведомени не вземат лично участие в касационното производство, като чрез повереника си - адв. А., всички поддържат жалбата и молят да бъде уважена. Подсъдимият И. Г. П., редовно уведомен, не се явява. В съдебно заседание подсъдимия се представлява от упълномощения защитник адв. Р. П., който моли жалбата на повереника на частните обвинители да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, като провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл. 347 от НПК, намери следното: С присъда № 54/10.10.2017г., постановена по нохд № 420/2017г., Пазарджишкият окръжен съд признал подс. И. Г. П. за виновен в това че на 22.11.2016г., в землището на [населено място], обл.Пазарджик, при управление на т.а.”И. Еврокарго” с рег. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради което по непредпазливост причинил смъртта на А. К. Й. - с ЕГН [ЕГН] от [населено място], като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което на осн. чл. 343а, ал. 1 б.”б” във връзка с чл. 343, ал.1, б.”в” от НК и чл. 54 от НК е осъден на 1/една/ година лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл.66, ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от 3/три/ години. Съдът възложил възпитателната работа с подс. П. на Наблюдателна комисия при Община - гр.Пазарджик, като на осн. чл.343г от НК наложил на подсъдимия наказание ”лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 1/една/ година. Съдът се произнесъл и по разноските и веществените доказателства по делото. По жалба на подсъдимия и на частните обвинители било образувано внохд № 677/2017г. по описа на Пловдивски апелативен съд, приключило с постановяването на атакуваното пред ВКС решение. С него първоинстанционната присъда е изменена, като: - намалено е наложеното наказание „лишаване от свобода” от 1/една/ година на 8/осем/месеца; - намалено е кумулативното наказание”лишаване от право да се управлява МПС” от 1/една/ година на 8/осем/ месеца В останалата част първоинстанционния съдебен акт е потвърден. На подсъдимия са възложени направените във въззивното производство разноски. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т.1 от НПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Въззивният съд е приел различни технически параметри на механизма на произшествието на базата на назначената от него и изслушана в хода на въззивно съдебно следствие тройна автотехническа експертиза. Независимо от това е утвърдил извода на първоинстанционния съд, че подсъдимият е управлявал товарния автомобил с несъобразена с пътните условия скорост от 87,8км./ч., а транспортното произшествие е настъпило и поради значителното съпричиняване от страна на пострадалата, движела се в нарушение на правилата за движение по пътищата – по пътното платно на превозното средство, управлявано от подсъдимия, рано сутринта, по тъмно, облечена с тъмни дрехи и на около 0,5-1,5 метра от десния край на платното. Наложените на подсъдимия П. наказания лишаване от свобода, което е отложено по реда на чл. 66 от НК и лишаване от право да управлява МПС, са индивидуализирани от първоинстанционния съд при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства. За да намали размера на всяко от тях, въззивният съд е анализирал и допълнил съображенията на първоинстанционния съд по доказателствата по делото и е приел, че установените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са не оценени в достатъчна степен. Макар и лаконични мотивите на контролирания съд отговарят в достатъчна степен на стандартите за пълнота на съдържанието, поради което доводите за липса на мотиви не могат да се споделят. Основното оплакване на повереника на частните обвинители е срещу установеното от предходните съдебни инстанции наличие на съпричиняване от страна на пострадалата към вредоносния резултат, което е довело до смекчаване на наложените наказания. Това възражение не може да се сподели. То е било поставено на вниманието на въззивния съд, който след проведеното съдебно следствие мотивирано го е отхвърлил. Обстойно е обсъдено поведението на подсъдимия на пътя непосредствено преди, по време и веднага след произшествието, избраната скорост на движение, която е надвишавала разрешената, моментът, в който подсъдимият е възприел пострадалата на пътя, предприетото аварийно спиране, положените усилия за оказване на помощ на пострадалата и т.н. Решаващият съд е проявил процесуална активност за установяване на обективната истина, като е назначил повторна автотехническа експертиза по реда на НПК. Разпоредбата на чл.153 от НПК съдържа ясен законов регламент на условията, при които е необходимо да бъде назначено допълнително или повторно експертно заключение. Допълнителна експертиза се допуска при наличие на основателни съмнения в пълнотата на основната експертиза или при констатирани неясноти в отговорите на поставените задачи. Първият съд първоначално се е възползвал от този процесуален способ и е назначил допълнителна експертиза, с цел да се изяснят въпросите относно конкретното и необходимо видимо разстояние на опасната зона за спиране, но както и въззивната инстанция е отчела, зададените въпроси в експертизата били погрешно формулирани. Пред въззивният съд се е наложило отново да бъдат преразпитани експертите изготвили експертизите, но и това процесуално действие не дало необходимия резултат за изясняване на механизма на пътно-транспортното произшествие. Съществуващите противоречия и неясноти между основната и допълнителната експертиза и възникналите въпроси с оглед предмета на делото, мотивирали въззивният съд да назначи повторна тройна автотехническа експертиза съобразно изискванията на чл. 153 от НПК. Изложени са били подробни и аргументирани мотиви относно необходимостта от назначаване на тази експертиза от извършената проверка, на които се установява, че са били спазени изискванията на цитираната разпоредба. От съдържанието на мотивите, както и с оглед последната автотехническа акспертиза, е видно че съдилищата безпротиворечиво са приели, че пострадалата е имала неправомерно поведение върху платното за движение (изразило се в нарушаване разпоредбите на чл. 108, ал.2 от ЗДвП), като е създала предпоставки за възникване на ПТП, тъй като не се е движела противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства. Мястото на съприкосновение между товарния автомобил и пешеходката е извън съмнение- на 0,5-1,5 метра в платното за движение на превозното средство, поради което неоснователно се възразява , че не били положени процесуални усилия да се изясни дали ако пострадалата се бе движила правилно /в срещуположното платно за движение/ е щяло да се стигне до транспортната злополука. Тези фактически данни са безспорно установени и не налагат допълнителното им изясняване чрез събирането на допълнителни доказателствени материали - следователно не е налице порок в дейността на съдилищата по установяване на значимата фактология. В конкретния случай във въззивния съдебен акт аргументирано е разяснено, че ако пострадалата не се е намирала на пътното платно движейки се в посоката на движение, облечена с тъмни дрехи рано сутринта преди изгрев слънце, не би се стигнало до транспортното произшествие. От изготвената повторна тройна автотехническа експертиза, въззивната инстанция коректно е направила извода за наказателната отговорност на подсъдимия, с оглед доказано несъобразената скорост, с която се е движело превозното средство. Паралелно с това, не е пренебрегнала виновното поведение на пострадалата, тъй като поведението на всички участници в пътно-транспортното произшествие следва да се анализира и оценява в съвкупност. Неоснователни са аргументите в касационната жалба, с позоваване на съдебна практика, че липсва съпричиняване доколкото с поведението си пострадалата не е повлияла при самото управление на моторното превозно средство от подсъдимия. На първо място посочените решения са относими към коренно различна фактология, като в първото от тях пострадалият не е бил пешеходец, а пътуващ в управлявания от дееца автомобил. На следващо място принципно съпричиняването изисква установяване на неправомерно поведение - необходим елемент от общия причинно-следствен процес, предизвикващ резултата, който е обусловен както от самостоятелно неправомерно поведение на дееца, така и от самостоятелно поведение на друго лице. Следователно ако реализираното от пострадалата неправомерно движение по пътното платно не е част от каузалния процес не би могло да се приеме съпричиняване. Конкретиката на настоящия случай обаче разкрива типичните признаци на съпричиняване, доколкото ако тя не бе осъществила движението си по пътното платно по избрания от нея начин, до транспортното произшествие и до неговия тежък резултат не би се стигнало. При така изтъкнатото, касационната инстанция намира за напълно верен и кореспондиращ с доказателствените източници по делото, изводът за съпричиняване от страна на пострадалата, която нарушавайки чл. 108, ал. 2 от ЗдВП, е създала предпоставки за настъпването на транспортното произшествие и вредоносния резултат. Не се споделят и доводите за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не само общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец, какъвто законосъобразен подход е възприел въззивният съд. За постигане на целите на чл. 36 от НК съдът е длъжен да отчете всички индивидуализиращи особености на случая, като направи необходимия баланс между поправянето на осъдения и превантивната функция на наказанието. С оглед намаляване на размера на наказанието съдът принципно държи сметка не само за броя смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, но и за тяхната относителна тежест. Не се констатира явен дисбаланс между конкретизирания от въззивния съд размер на наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца. В разглеждания случай при правилно установената фактическа обстановка и извода, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата в значителна степен, касационната инстанция счита, че намаляването на размера на санкцията не е драстично с оглед отчетеното преобладаващо значение на смекчаващите обстоятелства. С оглед на изложените съображения настоящият състав на ВКС намери, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания съдебен акт. Водим от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 201/04.07.2018г., постановено по внохд № 677/2017г. от Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: