Р Е Ш Е Н И Е № 583 София, 18.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при участието на секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията E. Авдева наказателно дело № 586 / 2010 г. Производството по делото е образувано по жалбата на подсъдимия А. Д. Б. против решение № 173 от 14.09.2010 г. по внохд № 310/ 2010 г.на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се сочи, че апелативният съд е постановил атакувания съдебен акт в нарушение на процесуалните правила и се отправя искане за оправдаване или за ново разглеждане на делото от друг състав. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и неговия защитник поддържат жалбата с основно твърдение за невинност. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила. Частният обвинител и граждански ищец не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК установи следното : Окръжният съд в[населено място] с присъда № 121 от 29.04.2010 г. по нохд № 136/2010 г. признал подсъдимия А. Д. Б. за виновен в това , че на 14.12.2009 г., около 23 часа, в землището на[населено място] отнел чужди движими вещи на обща стойност 128 лева , собственост на М. Л. Г., като употребил за това сила и заплахи и грабежът представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т.4 вр. с чл. 198, ал.1 и чл. 29, ал.1, б.”а” във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от дванадесет години при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.,както и да заплати на пострадалата М. Г. 3000 лева, представляващи обезщетение за понесените неимуществени вреди, ведно с дължимите лихви и разноски. Апелативният съд в[населено място] с решение № 173 от 14.09.2010 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Жалбоподателят излага неконкретизирано оплакване за съществени нарушения на процесуалните правила, обхванати от принципа на чл. 13 от НПК за разкриване на обективната истина с предвидените от закона средства. Така поддържано искането на жалбоподателя за отмяна на въззивното решение не намира опора в данните от съдебното досие. Пред втората инстанция страните по делото не са направили доказателствени искания.От друга страна не се налагало съдът по свой почин да събира доказателства, черпейки провомощия от чл.107, ал.2 от НПК, тъй като това не водело до приобщаване на данни, относими към предмета на доказване. Авторството на деянието, оспорвано от касатора, е установено по несъмнен начин . В настоящия казус център на доказателствената съвкупност са показанията на пострадалата М. Г.. Тя категорично изобличила подсъдимия като лицето, което я нападнало на 14.12.2009 г. Предходната инстанция проверила депозираната от свидетелката информация чрез съпоставка с останалите доказателствени източници.Сравняването не породило съмнения в достоверността и обективността на заявеното от М. Г.. Свидетелката познавала подсъдимия от няколко месеца, поради което без колебание го разпознала и отвела полицейските служители до дома на свидетеля М. Иванов, с който той поддържал контакт. При задържането на А. Б. били намерени вещите, които пострадалата заявила, че са й отнети от нападателя – мобилен телефон, 40 лева в описани от жертвата купюри и туба с 4 литра ракия. Двете предходни инстанции задълбочено и внимателно изследвали версията на подсъдимия за невинност. Според нея извършител на инкриминираната дейност е неизвестно лице, а намерените при задържането вещи попаднали при жалбоподателя по различен начин - мобилният телефон бил оставен от лицето „Милен” , познат на друго лице –„Илиян”, парите били от предадени вторични цветни метали, а ракията била купувана в малки количества и събирана за бъдещ празник. Всяко от тези твърдения било опровергано още в първата инстанция. Съдът чрез разпита на свидетеля С. Тодоров, полицейски служител, установил, че на описания от подсъдимия адрес не живее лице с името Илиян. Писмените данни от регистъра в посочения от Б. пункт за изкупуване на вторични суровини и разпита на свидетеля Д. А. С. отхвърлили обясненията за законно придобиване на паричната сума, а тубата от 5 литра била разпозната от свидетелката Г. и описана като отнета в нощта на престъплението.По този начин съдът изпълнил задълженията си за пълно, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото и за събиране както на доказателства, разобличаващи обвиняемия, така и на доказателства, които го оправдават. Предходните инстанции не се отклонили от принципа за издирване на обективната истина поради отказа на окръжния съд да уважи искането на подсъдимия да бъде разпитан бащата /или дядото/ на свидетеля Д. А.. Отхвърлянето на тази претенция не се отразила на пълнотата и достатъчността на доказателствения материал, тъй като за обстоятелството , което подсъдимият целял да установи с разпита на това неуточнено от него лице, вече били събрани непротиворечиви и взаимно подкрепящи се доказателства, съдържащи се в показанията на св.М. Г. за вида на купюрите , в протокола за обиск и изземване, показанията на св.Тодоров и св.А., и в завереното копие от регистъра за покупки от пункта за вторични метали. Прочее, заслужава да се посочи , че подсъдимият бил много непоследователен в мотивирането на неуваженото доказателствено искане. Пред първата инстанция той изразил колебания между бащата и дядото на Д. А., като твърдял , че единият или другият присъствали при предаването на металите, а пред въззивната инстанция вече намесил в същата ситуация още едно лице- зетят на свидетеля А., без нито веднъж да се ангажира с имена или конкретни адреси. Ето защо преценката на окръжния съд, че не се налага извършване на нови съдебни следствени действия / в конкретния случай те са били и невъзможни поради неконкретизирането на личността и местонахождението на искания свидетел / не влиза в конфликт с принципа за установяване на обективната истина и с процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на съда, поради което не била необходима и процесуална намеса от апелативния съд. Обобщено, при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които биха могли да се третират като основание за касационна ревизия съгласно чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 354 , ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 173 от 14.09.2010 г. по внохд № 310/ 2010 г.на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.