Р Е Ш Е Н И Е № 165 гр.София, 02.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЕЛЕНА АВДЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 441/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимата Ц. Д. Ц. срещу решение № 247/13.12.2013 год. по въззивно нохд № 258/2013 год. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение. Поддържа се, че „не сме доволни от наложеното наказание”, защото е определено без да е съобразена разпоредбата на чл.107, ал.3 НПК. Молбата е да се отчетат обстоятелствата за вината на пострадалия, който е нарушил чл.79 ППЗДвП, тези, относно личността на подсъдимата и да не се прилага чл.343, б.Г НК. В съдебното заседание се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл като неправилно е приел допълнителни нарушения на правилата за движение, с което е обосновал високата степен на обществена опасност на деянието. Частният обвинител Т. С. А. чрез защитника си оспорва основателността на жалбата и поддържа, че решението следва да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноските. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата на подсъдимата следва да се остави без уважение като напълно неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Великотърновският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 258/2013 год. потвърдил присъда № 86/11.09.2013 год. по нохд № 130/2013 год. на Габровския окръжен съд, с която признал подсъдимата Ц. за виновна в това, че на 31.08.2012 год. на главен път София-Варна в близост до разклона за с.И. при управление на МПС в нарушение на правилата за движение по непредпазливост причинила смъртта на А. Т. А.. На основание чл.343, ал.1, б.В вр.чл.54 НК я осъдил на 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343Г вр.чл.37, ал.1, т.7 НК лишил подсъдимата от право да управлява МПС за срок от 2 години от влизане на присъдата в сила. Произнесъл се по въпросите за приложението на чл.59, ал.4 НК, веществените доказателства по делото и размера на дължимите разноски. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимата със сходни доводи. Въззивният съд по повод възраженията за допуснати нарушения и с оглед изискванията по чл.314 НПК е извършил цялостна задълбочена проверка на обжалваната присъда. Приел е, че за установяване на извършеното при конкретната пътна обстановка е необходима допълнителна автотехническа експертиза, която, неоспорена от страните, е приел и обсъдил подробно наред с останалия събран по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Направил е фактически изводи, които не се различават от тези на първоинстанционния съд, че на инкриминираната дата подсъдимата около 11,45 ч. управлявала лек автомобил при ясна видимост и сух асфалт. При движение със скорост от 88 км/ч навлязла в прав пътен участък с въведено по предвидения от закона начин ограничение до 60 км/ч. Възприела пострадалия, който с велосипеда си предприел косо включване в главния път на около 52,7 м като опасност и предприела завиване на ляво със задействане на спирачната система. Ударът настъпил след като велосипедистът пресякъл непрекъснатата линия и навлязъл в лентата за насрещно движение за подсъдимата при скорост на автомобила 64 км/ч. Причинените увреждания според съдебномедицинската експертиза са в пряка причинна връзка с произшествието. Фактическите положения съдът е приел въз основа на цялостен и задълбочен анализ, а изводите за умисъла на подсъдимата като непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 НК извел от конкретното й поведение. Опитът й да избегне конфликтната точка чрез непредписани в закона действия, каквото е навлизането й след завой в лентата за насрещно движение, е неправомерно, а преценката, която е направила, за да избегне произшествието, е неточна. Затова изводът, че отговорността тежи върху нея, е законосъобразен. Съдът е обсъдил всички установени по делото обстоятелства от значение за правилното решаване на въпроса какво наказание следва да й бъде наложено. Отчел е наличието на смекчаващи обстоятелства, които подробно е посочил и е оценил тяхната тежест и значение – чистото съдебно минало, липсата на санкции за други нарушения на ЗДвП, трудова ангажираност, добра гражданска характеристика, майка с две малолетни деца, както и конкретно установеното нарушение на правилата за движение от пострадалия по смисъла на чл.63, ал.1, т.1 ППЗДвП. Вярна е оценката, че обществената опасност на личността е ниска, макар и неправилно да е отчел като индивидуализиращи обстоятелства младостта на подсъдимата и позицията й на защита, която е възприела по повдигнатото й обвинение с оглед процесуалното й качество. Тежестта на извършените нарушения на правилата за движение, отнесени към режима на скоростта, е основанието да се приеме висока степен на обществена опасност на деянието. Законосъобразно при наличието на предпоставките по чл.54 НК и при значителен превес на смекчаващите обстоятелства съдът е определил наложеното наказание от 2 години лишаване от свобода с приложението на чл.66, ал.1 НК и срок на изпитание в предвидения от закона минимум за справедливо. Няма основание за изменение и намаляване според искането на подсъдимата, защото не са нарушени правилата за индивидуализация, нито е налице очевидно несъответствие с извършеното и с целите по чл.36 НК – преди всичко с тези на специалната превенция. Неоснователно е искането да бъдат отчетени като относими обстоятелства за индивидуализация на наказанието в поддържания смисъл и други нарушения на правилата за движение от пострадалия. От установените въз основа на подробен и задълбочен анализ на целия доказателствен материал, събран според правилата по НПК фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, нарушението на пострадалия на правилата за движение е законосъобразно квалифицирано и е единствено от значение за съпричиняване на вредоносния резултат. Без значение е скоростта на управление на велосипеда за произшествието след като подсъдимата го е видяла от достатъчно разстояние и го е възприела като опасност на пътя, но с поведението си сама се е поставила в невъзможност да избегне съприкосновението между лекия автомобил и велосипеда и настъпилия вредоносен резултат. Възраженията за нарушен чл.141 ППЗДвП е обсъждано и са изложени съображения за неговата неоснователност, а твърдението, че пострадалият е извършвал маневра по смисъла на ЗДвП не се подкрепя от фактическа страна. Отчитането и на други нарушения на ЗДвП, данни за които се съдържат по делото, но не са в причинна връзка с произшествието и настъпилия вредоносен резултат, не е нарушение на процесуалните правила в смисъла на чл.107, ал.3 НПК. При транспортните произшествия от съществено значение за оценката на обществената опасност на личността на подсъдимия е поведението му като участник в движението, но в конкретния случай съдът не им е придал по-голяма тежест, която да е повлияла на възприетата оценка за ниска степен на обществена опасност на личността. Неоснователно е искането за отмяна на наказанието лишаване от право на управление на МПС. Съгласно чл.343Г от НК при всички случаи на извършени престъпления по транспорта съдът е длъжен да лиши подсъдимия от правото по чл.37, ал.1, т.7 НК и е предоставено право на преценка само за наказанието по чл.37, ал.1, т.6 НК, каквото не е постановено. Налице са всички предпоставки – извършено престъпление по чл.343 НК, правоспособност като водач на МПС и размер, съобразен с чл.49, ал.3 НК – 2 години, според който с оглед размера на наказанието лишаване от свобода осъденият не може да ползва правата, от които е лишен, независимо, че срокът е изтекъл, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. Решението по своето съдържание отговаря на изискванията по чл.339, ал.2 НПК, защото съдът прецизно и задълбочено е обсъдил всички доводи и е дал подробен отговор, потвърждавайки присъдата като е посочил основанията, поради които ги приема за неоснователни. По повод жалбата на подсъдимата в касационното производство частният тъжител е упълномощил адвокат за защита на процесуалните му права. Разноските, направени в размер на 400 лева – видно от представеното пълномощно, с оглед решението в изложения смисъл следва да му бъдат заплатени от подсъдимия. По изложените съображения за липса на основание за отмяна или изменение по смисъла на чл.348, ал.1 НПК решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 247/13.12.2013 год. по въззивно нохд № 258/2012 год. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение. Осъжда подсъдимата Ц. Д. Ц. да заплати на частния обвинител Т. С. А. направените разноски в размер на 400/четиристотин/ лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: