Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * неимуществени вреди * незаконно обвинение * справедливост * справедливост на обезщетение


1



Р Е Ш Е Н И Е

№ 148
София, 28.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Ванюша Стоилова и прокурора Раева
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3923 по описа на ВКС за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 1756 от 18.07.17г. по в.гр.дело № 2428/17г.на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 1128 от 21.02.17г.по гр.дело № 10223/15г.на Софийски градски съд, І ГО, 4-ти състав в частта, с която е отхвърлен иска на Б. Б. Д. против П. на РБ. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, по което е оправдана, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, за сумата над 10 000 лв до 15 000 лв и вместо това е осъдена П. на РБ. за сумата от още 5 000 лв, или общо за 15 000 лв, ведно със законната лихва,считано от 29.06.15г.до окончателното изплащане, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата от 10 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 29.06.15г. до окончателното изплащане.
С определение № 285 от 27.03.18г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 ЗЗД,като е счел, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Според установената съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, и се определя по справедливост.Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. В мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл са и решенията на ВКС, постановени по уеднаквяване на съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД във вр. с чл. 2 ЗОДОВ,в които е прието, че справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл не е абстрактно понятие.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ – по отношение на ищцата е повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл.215 НК и по чл.309 НК, като образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда, с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид,че предприетото наказателно преследване е за престъпления,за които е предвидено наказание до две и до шест години лишаване от свобода, продължило е близо 10 години, както и че по отношение на ищцата не е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.Установено е от свидетелските показания, че във връзка с повдигнатото обвинение ищцата е търпяла болки и страдания, изразяващи се в стрес и безспокойство, затвореност у дома и липса на контакти с други хора, сърцебиене, невъзможност да се грижи за децата си.Назначената съдебно-психиатрична експертиза е дала заключение, че дебютът на психиатричната патология на ищцата е преди 2005г.с тревожно-депресивна симптоматика,като във връзка с наказателното производство депресивното разстройство се е задълбочило, като се достигнало до двукратна хоспитализация и преживяване на панически атаки.Като е обсъдил тези обстоятелства въззивният съд е счел,че сумата от 15 000 лв справедливо репарира претърпяните от ищеца неимуществени вреди.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът поддържа, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е нарушил принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 ЗЗД.
Ответницата по жалбата Б. Б. Д. чрез пълномощника си адв.Г. Г. моли да бъде оставено в сила въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното решение,приема следното:
Съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело да необоснован и незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищцата морални вреди, който е завишен.
Настоящият съдебен състав намира,че за покриване вредите на ищцата – претърпяни болки и страдания от незаконното обвинение в извършване на престъпление, по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 10 000 лв.Този размер е съобразен с продължителността на наказателното преследване – близо 10 години, тежестта на повдигнатото обвинение за две престъпления от общ характер и предвиденото за тях наказание „лишаване от свобода”, влошаване на психическото й състояние с тревожно депресивна симптоматика за определен период, но и с останалите конкретни по случая обстоятелства.По отношение на ищцата не е взета мярка за неотклонение и други ограничителни по своя характер мерки, които да възпрепятстват свободното й придвижване и установения начин на живот.От съдебно-психиатричната експертиза е установено,че депресивното разстройство при Д. не е възникнало във връзка с воденото срещу нея наказателно производство. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществени вреди служат и икономическите условия и стандарта на живот в страната през периода на незаконното наказателно производство.Изброените обстоятелства имат отношение към размера на обезщетението и следва да се отчетат при определянето му.
По изложените съображения решението в частта,с която искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 10 000 лв до 15 000 лв следва да се отмени и искът за разликата от 5 000 лв следва да се отхвърли.
В останалата отхвърлителна част решението е влязло в сила
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1756 от 18.07.17., постановено по в. гр.дело № 2428/17г.на Софийски апелативен съд в частта, с която е уважен искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над 10 000 лв до 15 000 лв обезщетение за неимуществени вреди и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Б. Б. Д. против П. на Р. Б. за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдана, за 5 000 лв /пет хиляди/ със законната лихва, считано от 29.06.15г.до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата осъдителна част.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.