7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 157
гр. С. ,11,02,2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври,през две хиляди и петнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Наталия Такева, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3638 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. М. М.,А. Р. М. ,К. Б. М. и Е. Ю. М.,чрез процесуалният им представител – адв.П.К., против решение № 1380 / 02.07.2014 год. по гр.д.№ 1197 / 2014 год. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 96 по гр.д.№ 5986/2013 год. на Софийски районен съд,в обжалваните му от всяка от страните части,с които са оставени без уважение претенциите на ищците с правно основание чл.226 ал.1 КЗ,за разликата над присъдените в полза на А. М. – 75 000 лв. и до претендираните 140 000 лв., в полза на К. М. и Е. М. – 60 000 лв. и до претендираните 120 000 лв. и в полза на К. М. - 36 000 лева и до претендираните 100 000 лева - обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Ю. М. / съпруг на първата, баща на втория и третата и син на последната /, настъпила при ПТП на 01.11.2010 год., по вина на водача на застрахован при ответното дружество ЗД [фирма], по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти„лек автомобил.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение,като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – липса на мотиви,с оглед което е останала неясна обосноваността на крайния извод за наличие на съпричиняване вредоносния резултат от пострадалия наследодател, въпреки изрично наведените от въззивниците – ищци доводи за несъобразени от първоинстанционния съд факти и доказателства – със съдържанието им в цялост.Твърдят,че са останали неясни съображенията на въззивния съд за споделяне определения от първоинстанционния съд размер на обезщетенията,като справедлив, въпреки изричните доводи за приложени ирелевантни критерии при тяхното определяне.Като резултат от тази немотивираност е обоснован и касационен довод за противоречие на въззивното решение с материалния закон – чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.
Ответната страна - ЗД [фирма] – не е представила отговор на касационната жалба.
С определение № 471/22.06.2015 год. касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос : Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение ? – обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 42 по гр.д.№ 5488 / 2013 год. на ІV г.о. ВКС.
В съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си,съгласно чл.293 ГПК,настоящият състав съобрази следното:
С първоинстанционното решение е прието съпричиняване на вредоносния резултат / в размер от 25 % / от пострадалия наследодател на ищците,предвид неизползване на предпазен колан към момента на удара,с правилното поставяне на какъвто съдът е приел, че търпимите вреди биха били по-малки,вкл. би било възможно да се избегне леталния изход.Изрично е отречен принос на пострадалия предвид тежката степен на алкохолно опиянение на същия към момента на ПТП, доколкото е безспорно прието,че вина за настъпването му има изключително водача на насрещно движилия се автомобил,навлязъл в платното за движение на пострадалия наследодател и осъществил челен удар,като от техническа страна е била изключена възможност за предотвратяване на ПТП от страна на пострадалия - не е имал възможност за отклонение на автомобила вдясно, нито възможност да осъществи безопасно аварийно спиране или намаляване скоростта при сблъсъка, с ефективно за последиците значение / заключение на комплексна автотехническа и медицинска експертиза /. В обосноваване справедлив размер на обезщетенията / 100 000 лева за съпругата, по 80 000 лева за децата и 60 000 лева за майката на починалия – преди прилагане на процента съпричиняване /, съдът е отчел възрастта на пострадалия / в активна,трудоспособна възраст,икономическа опора на близките си /,пълноценните му взаимоотношения със същите, авторитет и репутация сред тях и в обществото.Отчитайки самостоятелността на низходящите, съдът е приел, че за преживялата съпруга загубата има по-тежки и трудно преодолими измерения.По отношение преживелия родител,съдът е изложил мотиви относно напредналата възраст на майката,с предположението за „не толкова ранима психика„ и „ разклатено здраве „ .
Въззивното производство е образувано по жалба на всяка от страните.Въззивниците – ищци са оспорвали извода за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия наследодател,поради неползван предпазен колан,изрично позовавайки се на изявленията на вещо лице Д.,че с оглед значението на вида на колана и с оглед конкретния такъв – от неинерционен тип,с пояснения относно ефективността му в приетото заключение - леталният изход е бил неизбежен,независимо дали е бил ползван или не.Изрично във въззивната жалба се посочват несъобразени от първоинстанционния съд констатации на експертизата,че в резултат на челния удар са настъпили деформации на автомобила,в резултат на които е настъпило притискане тялото на водача, причинило травматичните увреждания.В обобщение е оспорен извода на първоинстанционния съд за наличие на причинност между установеното неползване на предпазния колан и настъпилите увреждания,вкл.леталния изход.Оспорени са и размерите на присъдените обезщетения,като изключително занижени,като се акцентира на неправилна оценка на събраните доказателства,както и - по отношение ищцата – майка на пострадалия – на ирелевантност,като съобразим критерий,на напредналата й възраст и предполагаема занижена чувствителност при възприемане на загубата.Въззивниците са се позовали и на несъобразяване размера със застрахователните лимити към момента на увреждането,съгласно пар.27 ал.1 ПЗР на КЗ,като ориентир за икономическата конюнктура,отчитана при определяне на обезщетенията.
Във въззивната жалба на ЗД [фирма] първоинстанцнионното решение не е обжалвано досежно неприето съпричиняване на вредоносния резултат,предвид тежката степен на алкохолно опиянение на пострадалия и изобщо по процента на приетото съпричиняване,поради неползван предпазен колан.Страната обжалва единствено приложението на чл.52 ЗЗД и размера на присъдените,вкл. съобразявайки съпричиняването, обезщетения,при това над сумите от 52 500 лв. за ищцата – съпруга и 37 500 лева – за децата на пострадалия.
Във въззивното решение липсват мотиви по всички доводи на въззивниците - ищци и конкретно – мотиви по всички наведени във въззивната жалба,значими за отговор на основния спор - относно наличието на съпричиняване,поради непоставен предпазен колан – въпроси,вкл. за резултата от самостоятелната преценка на съдържанието на събраните в първоинстанционното производство доказателства.Съдът не се е произнесъл по довода за причинност на леталния изход с деформациите на купето на автомобила / вкл. навлизане на двигателя му навътре в същото, предвид характеристиката на удара – челен, с по-висока кинетична енергия на увреждащия автомобил /,довело до притискане на пострадалия и травми,неизбежни и при поставен предпазен колан, нито по довода,основан на изявленията на вещо лице Д.,при разпита й в съдебно заседание,че с оглед вида на предпазния колан,предходно пояснен в заключението и при разпита на вещо лице В.,като колан от неинерционен тип, недостатъчно ефикасен в задържане на тялото към седалката,смъртта би настъпила независимо със или без поставянето на такъв.Формално са посочени като отчетени,без пояснения, като релевантни при определяне размера на обезщетенията,единствено критериите : възраст на пострадалия, близките му отношения с всеки от ищците и лимитите на застрахователно покритие.Напротив,въпреки липсата на съответен довод от въззивника – ответник,въззивният съд е формирал извод за съпричиняване вредоносния резултат и поради тежката форма на алкохолно опиянение на пострадалия наследодател, но без промяна в приетия от въззивния съд процент на съпричиняване,поради непоставен предпазен колан.
Видно е от формалното съпоставяне съдържанието на въззивната жалба на ищците / доколкото единствено същите са подали касационна жалба / и въззивното решение,че съдът не се е произнесъл по наведените от страните доводи по чл.269 пр.второ ГПК,вкл. за съобразяването на обстоятелства и доказателствени средства,посочени от въззивниците като неотчетени от първоинстанционния съд,в обосноваване на извода за съпричиняване, както и относно справедливия размер на присъдимите обезщетения.Липсата на мотиви е формално проявление на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила – чл.236 ал.2 вр. с чл.269 предл.второ ГПК - непроизнасяне със собствени мотиви по доводите на въззивниците и в съответствие с фактическите твърдения и доказателствата по делото.
По правния въпрос:В решението,обосновало допускане на касационното обжалване - № 42 по гр.д.№ 5488 / 2013 год. на ІV г.о. ВКС – е даден отговор на правния въпрос,споделян изцяло от настоящия състав,вкл. с конкретизацията - досежно нарушението на чл.236 ал.2 вр. с чл.235 ал.2 и ал.3 ГПК – споделен и в други решения,постановени по реда на чл.290 ГПК / така реш.№ 42 по т.д.№ 799/ 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС,реш.№ 36 по т.д.№ 2366 / 2013 год. на ІІ т.о. на ВКС,реш. № 197 по гр.д. № 7364 / 2013 год. на ІІІ г.о. ВКС ,реш.№ 217 по гр.д.№ 761/2010 год. на ІV г.о. на ВКС,реш.№ 146 по т.д.№ 2687 / 2014 год. на ІІ т.о. на ВКС,вкл. цитираните в тези актове решения.Според същите, както и междувременно постановеното ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС,целта на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор,при което дейността на въззивната,аналогично на дейността на първата инстанция, е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните,съобразно събрания или подлежащ на събиране във въззивното производство доказателствен материал и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да разреши спора по същество, съобразно правомощията му по чл.269 ГПК , като с оглед собственото си становище относно крайния извод потвърди или измени правния резултат от първа инстанция.Ограниченият въззив, съгласно ГПК / в сила от 01.03.2008 год./ се отнася до установяване фактическата страна на спора и ограничаване възможността за събиране на доказателства,освен при изрично предвидени предпоставки / чл.266 ГПК /, но не намира приложение при субсумиране на установените факти под приложимата правна норма.При довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост на фактическите констатации,въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа въведените в жалбата оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235 ал.2 и ал.3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материално правни норми.
Формално проявление на изпълнението на тия процесуални задължения е излагането на собствени мотиви, кореспондиращи с обхвата на въззивното обжалване.
По съществото на спора:
В заключението на комплексната съдебно-техническа и медицинска експертиза се приема,че при удара тялото на М. се е изместило напред и нагоре,с удар във волана и таблото,но е било и притиснато от последвалите деформации на автомобила.Последните са посочени като причина за травматичните увреждания.Пак в заключението се сочи, че с оглед деформираните детайли на автомобила и претърпените от пострадалия увреждания,М. не е бил с поставен колан към момента на ПТП,но ако би бил ,би получил телесни увреждания в по-малка степен и при възможност за запазване живота му.Изрично е пояснено, че целта на предпазния колан е да намали инерционното движение на тялото и да го предпази от удари в конструкцията или от изхвърляне навън, както и че при правилно поставен предпазен колан отклонението на тялото е минимално – предимно главата.Обхвата на възможните отклонения не е преценяван в заключението,според вида на конкретния предпазен колан.В с.з. от 28.11.2013 год.,обаче, вещо лице В. е дало пояснения,че конкретният предпазен колан е бил от неинерционен тип,с ограничени спрямо функциите на съвременните предпазни колани възможности,предпазващ,но не в обема защита,предоставян от последните, тъй като липсва стопиращо разширението на преминаващите през тялото в две позиции ленти устройство,за да би било адекватно осигурено придържането на тялото към седалката.Потвърждава деформациите на купето и притискането върху долните крайници и таза на пострадалия като резултат от същите,докато инерционното движение на тялото е причинило увредите в горната му част.Вещото лице медик - доктор Й. - е посочило като пряка причина за смъртта острата кръвозагуба и сигурен летален изход в конкретния случай,независимо от ползването на предпазен колан,както и сигурното му настъпване от „притискане„.Последното, обаче, е коментирано в заключението и пояснено от вещо лице В. като засегнало долните крайници,а не горната част на тялото.Само при „нормален„ колан - вероятно / но не със сигурност / визирайки инерционен такъв - вещото лице Й. е предположило по-малка вероятност за летален изход,но без да го изключва,както и че вида на колана има значение за вредоносния резултат.
Като не е изложил съображения по въведените с въззивната жалба доводи за пълното съдържание на събрания доказателствен материал / заключението,вкл.обясненията на изготвилите го вещи лица/ и несъобразяването му от първоинстанционния съд в цялост - за значението на непоставен предпазен колан от конкретния вид за настъпването на вредоносния резултат,вкл. предвид наведена причинност на същия с притискането,резултат от деформациите на автомобила, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.236 ал.2 ГПК,рефлектирало в постановяването на немотивиран,досежно причинната връзка между поведението на пострадалия и вредата,съдебен акт.Ако би съобразил доводите на въззивниците - за неотчетеното от първоинстанционния съд съдържание на заключението във връзка с поясненията на вещите лица,въззивният съд би констатирал противоречието в тях и като резултат - наличието на неяснота по въпроса: предвид вида на конкретния – неинерционен - предпазен колан и осигуряваното от същия,ако би бил поставен,ограничение на инерционното отместване на тялото,съобразявайки настъпилите от челния удар деформации на автомобила,би ли могъл да бъде избегнат леталния изход.С други думи: деформациите на автомобила причинили ли са животозастрашаващите увреждания /острата кръвозагуба/ и ако са причинили такива - настъпилите от притискане,в резултат на деформации на автомобила,животозастрашяващи увреждания,способствани ли са и от инерционно придвижване на тялото,което при поставен предпазен колан,при това от конкретния вид,би било избегнато в този му обем.Тази неяснота е задължавала въззивния съд служебно да отстрани констатираното противоречие,с преразпит на вещите лица ,евентуално възлагане на допълнителна съдебна експертиза, съгласно задължителните указания в т.3 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
С оглед преждеизложеното и на основание чл.293 ал.3 вр. с чл.236 ал.2 вр. с чл.269 ГПК,въззивното решение следва да бъде отменено,а делото върнато за ново произнасяне на въззивния съд, съобразно доводите във въззивната жалба на ищците,вкл. по преценка на преждеупоменатото противоречие в доказателствения материал относно изследваното съпричиняване,поради непоставен предпазен колан, както и по приложението на чл.52 ЗЗД.
С оглед изхода на спора,разноските за настоящото производство подлежат на присъждане с въззивното решение , на основание чл. 294 ал.2 ГПК.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1380/02.07.2014 год. по гр.д.№ 1197/2014 год. на Софийски апелативен съд в обжалваната му от К. М. М.,А. Р. М. ,К. Б. М. и Е. Ю. М. част.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|