О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                        № 245                  София, 11.05.2009 година                    Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:        Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                                                                       ЕРИК ВАСИЛЕВ                    като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№112 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:               Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. С определение №2551 от 29.08.08г. по ч.гр.д. №1861/08г. Варненският окръжен съд е оставил в сила определението от 10.06.08г. по гр.д. №5723/07г. на Варненския районен съд, с което е било прекратено като недопустимо производството по предявения от Н. П. М., Г. П. И. , Ж. В. А. и П. В. Г. срещу „Ч” А. отрицателен установителен иск за собственост. Въззивният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от този иск, тъй като не твърдят да са собственици на спорния имот към настоящия момент, напротив, според изявленията им, в тяхна полза все още няма постановено решение за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Липсва правен интерес от защита на едно евентуално бъдещо право на собственост, при неприключила административна процедура по възстановяване на собствеността. Частна жалба срещу това определение е подадена от Н. П. М., Г. П. И. , Ж. В. А. и П. В. Г. В нея те развиват взаимно изключващи се доводи за наличие на правен интерес от предявения иск. Считат, че при уважаване на този иск, биха могли да искат отмяна на влязлото в сила решение, с което им е отказано възстановяване на собствеността върху имота. Същевременно заявяват, че към настоящия момент не разполагат с друг път на защита, тъй като все още няма произнасяне по заявлението им за възстановяване на собствеността, а предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, ответникът би могъл да придобие по давност собствеността върху спорния имот и едно последващо решение на административния орган за възстановяване на собствеността да се окаже безпредметно. И на последно място – считат, че предявеният от тях иск въвежда спор за материално право, който е допустим съгласно ЗСПЗЗ. Поддържат се две основания за допустимост на касационното обжалване – по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. В подкрепа на първото основание се представят решение №2002 от 17.12.2002г. по гр.д. №2584/01г. на ВКС, с което е бил разгледан по същество подобен отрицателен установителен иск за собственост, както и определение от 27.03.08г. по ч.гр.д. №302/08г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено определение на първата инстанция за прекратяване на производството по такъв иск и делото е върнато заразглеждане по същество. Липсва мотивировка на основанието по чл.280, т.3 от ГПК. Ответникът в производството „Ч” А. гр. В. оспорва частната жалба. Счита, че представените с нея съдебни актове са неотносими към процесния случай, тъй като са постановени при различна фактическа обстановка. В настоящия случай няма правен интерес от предявения иск, тъй като с него се цели един недопустим резултат – промяна на влязлото в сила съдебно решение, с което окончателно е отказано възстановяване на собствеността върху процесния имот. Позовава се на съдебна практика, според която предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът не заявява собственически права върху имота, е недопустимо. Оспорва твърдението на ищците в исковата молба, че административната процедура по възстановяване на собствеността върху спорния имот още не е приключила. В подкрепа на твърденията си представя решение от 23.03.04г. по к.адм.д. №694/03г. на Варненския окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване на прекратителното определение на въззивния съд, тъй като по въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост е налице противоречива съдебна практика. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Настоящият състав приема, че в хипотезата, при която все още не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху конкретни земеделски земи, за които съществува опасност да бъдат придобити по давност от трето лице, има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. С него ищецът, в защита на своето бъдещо право, ще прекъсне придобивната давност на ответника. В този случай, въпреки че ищецът не заявява собственически права върху имота при предявяване на отрицателния установителен иск, той има правен интерес от него по посочената причина. В конкретния случай обаче, въпреки изявленията в исковата молба, че за спорните части от имоти пл. №1570, 1571 и 1572 по КП от 1960г. на гр. В., кв.”Г”, местн.”М” все още няма произнасяне на ОСЗ за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, данните по делото сочат друго. Постановено е решение №619/24.06.99г. на ПК В. , с което е отказано възстановяването на собствеността на нива с площ от 10 дка, включваща изцяло посочените имоти №1570, 1571 и 1572, поради това, че земята попада в района на почивна база „З”. Това решение е частично отменено в производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, като с решение от 28.02.03г. по гр.д. №3586/01г. на Варненския районен съд, оставено в сила с решение от 23.03.04г. по к.адм.д. №694/03г. на Варненския окръжен съд, са възстановени 1393,30 кв.м. от имот пл. №1570; 31 кв.м. от имот пл. №1571 и 583 кв.м. от имот пл. №1572. За тези части жалбоподателите имат правен интерес да водят иск по чл.108 от ЗС или положителен установителен иск за собственост, но не и отрицателен установителен иск. За частите от имоти пл. №1570, №1571 и №1572, за които е отказано възстановяване на собствеността, ищците също нямат правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск за собственост срещу “Ч” А. , тъй като решението по него, дори да бъде уважен, няма да може да доведе до ревизия на отказа на административния орган за възстановяване на собствеността на ищците, нито пък те имат правен интерес да прекъсват придобивна давност за имоти, които не могат да им бъдат възстановени поради приключване на административната процедура за възстановяване на собствеността с влязъл в сила отказ. Неоснователен е и доводът, че отрицателният установителен иск е допустим, тъй като ЗСПЗЗ предвижда възможността да се решават спорове за материално право. Въпросните спорове са по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и са към един минал момент – образуването на ТКЗС, а не към настоящия момент. Тъй като допустимостта на един иск се преценява в процес относно процеса, в който могат да се събират доказателства за наличието на положителни или липсата на отрицателни процесуални предпоставки, данните по делото за приключилата административна процедура по възстановяване на собствеността, както и за прекратяване на производството с влязло в сила определение по идентичен отрицателен установителен иск за собственост, по който е било образувано предходно дело гр.д. №4026/06г. на Варненския районен съд, следва да бъдат взети предвид. Тези данни сочат на недопустимост на иска по настоящото дело, както правилно са приели и двете предходни инстанции. Частната жалба срещу определението на въззивния съд следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2551 от 29.08.08г. по ч.гр.д. №1861/08г. Варненският окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното определение №2551 от 29.08.08г. по ч.гр.д. №1861/08г. Варненският окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: