1 Р Е Ш Е Н И Е № 153 София, 22 октомври 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Антоанета Данова ЧЛЕНОВЕ: Мая Цонева Даниел Луков при участието на секретар Ил.Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Явор Гебов, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 625/2019 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. В.П., защитник на подсъдимия М. И., срещу въззивно решение № 74 от 02.05.2019г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 38/2019г. по описа на същия съд. В жалбата, се изтъква касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Поддържа се искането, правено и пред въззивния съд, за неправилно приложение на материалния закон. Претендира се изменение на обжалваното решение, като деянието се преквалифицира от престъпление по чл.129 от НК в такова по чл.133 от НК, претендира се изменение на решението и в частта за разноските, а също и отмяна на определение, постановено по реда на чл.271, ал.11 от НПК, с което на адв.П. е наложена глоба в размер на 800лв. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба за претендираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Намира, че въззивната инстанция не е допуснала нарушения на закона, като постановената присъда е правилна и законосъобразна. Подсъдимият не взема участие в разглеждането на делото пред касационната инстанция, не се явява и неговият защитник. Гражданските ищци и частни обвинители също не се явяват и не вземат отношение по жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 82 от 20.12.2018г., постановена по нохд № 26/2018г., Габровският окръжен съд е признал подсъдимия М. Ц. И. за виновен в извършването на престъпление по чл.129, ал.1 от НК, като му е наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на осн.чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като е бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.124, ал.1, пр.2 вр. чл.129, ал.1 от НК. Били са отхвърлени предявените срещу подсъдимия граждански искове. В тежест на подсъдимия са били възложени и разноските по делото. Само по жалба на подсъдимия и неговия защитник, с въззивно решение № 74 от 02.05.2019г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 38/2019г. по описа на същия съд, първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. В жалбата /излагат се същите доводи, наведени и пред въззивния съд/, се ангажира едно касационно основание - нарушение на материалния закон. В принципен аспект следва да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В съдебните си актове, решаващите съдилища следва да посочат фактическите обстоятелства, които приемат за установени и въз основа на кои доказателствени материали, като последните е необходимо да са надлежно събрани в хода на проведено съдебно следствие. Освен това изложените възражения пред настоящата инстанция, както беше посочено по-горе, са идентични с тези, депозирани пред въззивния съд, като същият е дал мотивирани и задълбочени отговори, които не е нужно да бъдат отново повтаряни. В съдебният си акт Апелативен съд – Велико Търново, освен оценка на аналитичната дейност на първия съд, е извършил самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, като е обсъдил в необходимата пълнота доказателствата, относими към предмета на доказване, оценявайки ги поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Съставът на контролирания съд е изпълнил в пълен обем задълженията си, произтичащи от чл. 339, ал.2 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон е обосновано изцяло с отхвърленото / и поддържано и пред апелативната инстанция/ твърдение за липсата на евентуален умисъл у дееца да осъществи престъплението по чл.129, ал.1 от НК. Съображенията, използвани от касационния жалбоподател в тази насока, са били поставени на вниманието на проверявания съд и са намерили своя аргументиран отговор. При правилно установените фактически обстоятелства, накратко, инстанциите по същество са приели, че на 30.05.2017г.пострадалият Р. е пристигнал с велосипеда си пред супермаркета, в който е работел и подсъдимия И.. След като влязъл в магазина, пострадалият взел бутилка уиски, скрил я под дрехите си и се отправил към изхода. Неговите действия били забелязани от св. Б., който знаел, че и друг път се е случвало пострадалият да изнася стоки от магазина, без да ги плаща. Св.Б. излязъл пред магазина и съобщил на подсъдимия за стореното от Р.. Тогава подсъдимият отишъл при пострадалия, спрял го пред магазина, бръкнал под дрехите му и извадил бутилката с уиски, навел се и я оставил на земята, след което, при изправянето си, нанесъл удар с ръката си в лицето на Р.. От силата на удара пострадалият отхвръкнал наляво и паднал на земята на лявата си ръка, като останал в това положение без да мърда. Подсъдимият се притеснил да не му е станало нещо и почнал да го пръска с вода и да му разтърсва главата. Впоследствие се установило, че на пострадалия е било причинено разместено счупване на лява бедрена кост в горния й край, наред с други телесни повреди. Законосъобразни са изводите за субективна съставомерност на деянието. Действията на подсъдимия по време на инцидента, силата и насочеността на удара, сериозния дисбаланс между физическите сили и телосложение на подсъдимия и пострадалия, употребения от последния алкохол и неговото физическо състояние са мотивирали решаваният съд законосъобразно да приеме, че деянието е извършено умишлено, а не по непредпазливост. Не са налице основания за преквалификация на деянието по чл. 133 от НК. При приетите за установени факти, които съответстват на изложеното в обвинителния акт, изводите на въззивния съд относно правната квалификация на деянието съответства на смисъла на закона и практиката по приложението му - при евентуален умисъл подсъдимият И. е осъществил признаците на престъплението по чл. 129 от НК от обективна и субективна страна. Въззивната инстанция аргументирано, на стр. 5 и 6 в мотивите, е дала отговор защо е неоснователно искането на подсъдимия и неговия защитвик за преквалификация на инкриминираното деяние. За да стигнат до извод, че средната телесна повреда на пострадалия, изразила се в трайно затрудняване на движението на долен ляв крайник е нанесена умишлено, съдилищата по същество са преценили гласните доказателствени средства, включително и обясненията на подсъдимия, веществените доказателства, съдържащи записи от мястото на деянието, както и разясненията на вещите лица - медицински експерти по приложените към делото медицински експертизи. Вината е изразеното в умисъл или непредпазливост конкретно психическо отношение на дееца към извършеното общественоопасно деяние и неговите общественоопасни последици. По делото са установени интелектуалният и волеви момент от съдържанието на евентуалния умисъл на конкретното умишлено деяние. Тази форма на вина у подсъдимия И. се обективира от установените данни по делото. В общата логика на събитията и познанието за сериозния дисбаланс във физическия облик с пострадалия, неговата несигурна походка в резултат на употребен алкохол, физическото му състояние към момента на деянието, подсъдимият е преследвал неправомерна цел - с удара в лицето да му нанесе телесно увреждане. Но е бил със съзнанието, че от действията, които извършва в съпътстващата ги обстановка, има конкретна вероятност да настъпи друг страничен по-тежък общественоопасен резултат - реално причинената средна телесна повреда. За постигане на целта си подсъдимият не се е отказал да извърши намисленото или да го осъществи така, че да избегне този допълнителен резултат, а напротив- спрял пострадалия пред магазина, бръкнал под дрехите му и извадил бутилката с уиски, навел се и я оставил на земята, след което, при изправянето си, нанесъл удар с ръката си в лицето на Р., от който удар той паднал на земята на лявата си ръка и се получило приетото от съдилищата телесно увреждане на същия. Ето защо, макар и подсъдимият да не е искал настъпването на общественоопасните последици, той ги е предвиждал, съгласявал се е с тях, допускал е този резултат, но се е отнасял безразлично към него. Налице е следователно евентуален умисъл за осъществяване на престъплението. В този смисъл и Р. 172-73-1 н. о. на ВС на РБ. Не може да бъде удовлетворена претенцията за намаляване на размера на разноските, които подсъдимият е бил осъден да заплати. Това е в противоречие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото. Не е налице и хипотезата на чл.189, ал.4 от НПК, тъй като подсъдимият не е бил оправдаван по някои обвинения. Не може да намери положително разрешение в настоящата инстанция и искането на адв. П. да й бъде отменена наложената, на основание чл. 271, ал.11 от НПК, глоба в размер на 800лв. за това, че без уважителна причина не се е явила за провеждането на съдебното заседание. Тук е необходимо да се отбележи, че съдебните актове, постановени по този ред, спадащи в категорията актове по реда на чл.32, ал.1, т.3 от НПК, не подлежат на касационно обжалване, което пък е изводимо от разпоредбата на чл.346 от НПК. След като касационната инстанция не разполага с такива правомощия, то е и безпредметно по-нататъшното обсъждане на причините, поради които се е стигнало до постановяване на атакуваното от адв.П. определение на въззивната инстанция от дата 08.04.2019г. След като правно релевантните факти от предмета на доказване са изведени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, то не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за изменение на обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 74 от 02.05.2019г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 38/2019г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: