Р Е Ш Е Н И Е
№
67
С о ф и я, 13 март 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ
КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно
заседание на 09 ф е в р у а р и 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА
ИВАНОВА
при
секретар Аврора Караджова
и
в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша
докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно
наказателно дело № 772/2008 година.
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура Б. , който има за предмет решение № 152/21.11.2008 г, постановено от Бургаския апелативен съд по ВНОХД № 211/2008 година, с което е изменена присъда № 69/02.09.2008 г. по НОХД № 229/2007 г. на Ямболския окръжен съд, като е отменена същата в частта й досежно отнемането в полза на Държавата на основание чл.242 ал.8 от НК на авторемарке с рег. UKR СЕ-2547-ХХ и е постановено връщането му на собственника. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена.
Подаденият касационен протест се позовава на основанието по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК срещу отменителната част на въззивното решение с искане за отмяната му и потвърждаване постановеното от първоинстанционния съд отнемане на цялата подвижна композиция като единно МПС по смисъла на ЗДвП.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и моли въззивното решение в протестираната му част да бъде отменено.
В третоинстанционното производство подсъдимият, редовно призован чрез защитника му, не се явява, като процесуалният му представител адв. Б от АК Б. моли протеста да бъде оставен без уважение.
Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното :
С присъда № 69/02.09.2008 г. по НОХД № 229/2007 г. Ямболският окръжен съд е признал подсъдимия - украинския гражданин И. И. Л. от с. В., област Ч. , У. , за виновен за извършено на 29.03.2008 г. на ГКПП- Л. , област Б. престъпление по чл.242 ал.4 вр.ал.1 б.”д” от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК му е наложил наказание от 3 години лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в законна сила и наказание глоба в полза на Държавата в размер на 25000 лв, като на основание чл.242 ал.7 от НК е отнет в полза на Държавата предметът на контрабандата – златни и сребърни бижутерски изделия, а на основание ал.8 - и товарният автомобил с авторемаркето като послужили за извършване на контрабандата.
Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия с оплаквания за незаконосъобразността й само в частта относно отнемането на авторемаркето, отделно от влекача от подвижния автомобилен състав, с искане за отмяна в тази й част.
С въззивното решение първоинстанционната присъда е изменена, като е отменено отнемането на авторемаркето, а в останалата част е потвърдена.
Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира подадения касационен протест за НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:
В касационния си протест прокурорът, като се позовава на наличие на основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, изразява несъгласието си с правните изводи на въззивния съд, щото авторемаркето, макар и част от товарната композиция, да има своето самостоятелно правно съществуване като ППС, с отделна регистрация и тъй като в него не е открита контрабандна стока, да не подлежи на отнемане в полза на Държавата, като търси подкрепа и в решение на ВКС № 530/18.06.2007 г. по н.д. № 267/07 г.-ІІІ н.о., с изразено в противна насока на горното становище.
Не се спори относно понятията “моторно превозно средство”, “пътно превозно средство”, “ремарке”, “полуремарке”, “съчленено превозно средство”, уточнени както в националното ни законодателство – в § 6, т.11,17,18, 53 от ДР на ЗДвП, така и в международни актове, ратифицирани от РБ – Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), в сила за РБ от 18.01.1978 г., с препращане в чл.1 ал.2 към Конвенцията за пътното движение – Женева, 19.09.1949 г., Митническа конвенция относно международен превоз на стоки под покритието на карнети ТИР (1975 г.), в сила за РБ от 20.04.1978 г. Следва обаче да се уточни, че първата касае отговорността на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки, а последната – превоз на стоки под режима ТИР, чрез който с гаранциите на съответни лицензирани обединения (асоциации) на превозвачи се въвеждат определени облекчения за международен автомобилен превоз на стоки, при износ и внос на такива в различни страни и/или при транзита им през територията на няколко държави, така и да се гарантират вземанията на съответните държави от мита и такси, включително глоби, други парични санкции, лихви за забава при констатиране на груби митнически нарушения при осъществяване на превоза. Доколкото и прокурорът в протеста, а и в цитираното решение на ВКС на ІІІ-то н.о. се поддържа, че превозното средство, с което се осъществява превоза на стоките под режима ТИР следва да се счита като едно пътно превозно средство, независимо от композирането му от отделни елементи – МПС, ремарке, полуремарке, контейнер/и/, следва да се прецени доколко дадените определения на МПС, ППС и други в цитираните нормативни актове от вътрешното ни и международното частно право имат своето правно значение при приложението на разпоредбата на ал.8 на чл.242 от НК.
В Митническата конвенция за режима ТИР изрично е предвидено издаването на един карнет ТИР, независимо как е съчленено превозното средство, с което се осъществява международния превоз на стоките, като обаче при нерегистрирани ремаркета и полуремаркета е предвидено вписването в карнета ТИР на модела и марката им, а при регистрираните – на регистрационния им номер, с цел избягване злоупотреби, особено когато тези превозни средства са и част от износа/вноса. Основните принципи на режима ТИР, установени в чл.4 и 5 от Конвенцията е да не се заплащат или депозират вносни и износни мита и такси на транзитните митнически учреждения, като по правило “стоките … не се подлагат на проверка” при тях, а спазването на установените правила при превоза под този режим от товародателя, превозвача, съответните отправно митническо учреждение и такова при приключване на превоза е гаранция за държавите, прилагащи Конвенцията, че именно посочените в международната товарителница (CMR) стоки са натоварени в превозното средство, за което е издаден карнет ТИР, точността на манифеста на стоките, поставените митнически пломби, обезопасяване на товарните помещения по начин да няма достъп до натоварените стоки, превоза им по уточнената дестинация. Констатирането на нередовности по превоза влече съответни отговорности за гарантиращите асоциации – глава ІV от Конвенцията, като виновните (било то товародателя, било превозвача, който носи отговорност за действията на наетия шофьор на ППС или последния като физическо лице) се санкционират съобразно “законите на страната, където е установено нарушението”. Последицата за тях е отпадане на облекченията на режима ТИР за конкретния международен автомобилен превоз на стоки, заради което и “задействания” от отправното митническо учреждение карнет ТИР “не се приключва” и според това от кого са допуснати констатираните нарушения при превоза, се понася и съответната отговорност. Затова и в Конвенцията е предвидено съответните карнет ТИР и съпътстващата стоките международна товарителница (CMR) да се представят на всяко транзитно митническо учреждение (но не повече от четири), като “не се ограничава правото на митническите органи да проверяват всички части на превозното средство, включително и на запечатаните товарни помещения”, което обаче се допуска “при съмнение за нередовност … в изключителни случаи”. Когато обаче нарушението е осъществено от шофьора на ППС без знанието на ръководството на транспортната организация, то тя не може да бъде лишена от правото да ползва режима ТИР за други превози.
Доколкото пък контрабанда на стоки може да се осъществи и с друго “превозно” или “преносно” средство, то разрешение на поставения проблем трудно може да се търси и в разпоредби в Митническата конвенция относно контейнерите, в сила за РБ от 22.08.1977 г., Конвенцията за международни железопътни превози, в сила за РБ от 01.07.2006 г., Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за въздушен превоз, в сила за РБ от 09.01.2004 г., в правилата на международното морско право, където възможността за отнемане на превозно или преносно средство при контрабанда или нарушаване на правилата за трансграничен превоз на стоки е крайно ограничена от международните договорености.
Изясняването на вложеното от законодателя в тази разпоредба на НК изисква и нейното историческо и граматическо тълкуване. При първоначалната й редакция, от приемането и действието на НК от 1968 г. до изменението й с ДВ бр.89/86 г., на отнемане в полза на Държавата са подлежали “превозните и преносните средства, послужили предимно за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, независимо от това чия собственост са”, т.е. без оглед на собствеността и на стойността им е налагало преценка доколко те са послужили предимно за контрабандиране на стоките. С отпадане на това изискване, в сега действащата редакция на ал.8 на чл.242 от НК, на отнемане подлежи “превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата”, включително “и когато не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението”. Аналогична санкция е предвидена и в чл.233 ал.6 (предишна ал.5) от Закона за митниците.
Това налага изясняването във всеки конкретен случая на няколко обстоятелства: а) кое е “превозното” или “преносното” средство, с което е осъществена контрабандата и доколко то или с отделните му компоненти като такова съставляват едно цяло, позволило или без които не би се осъществило деянието; б) чия собственост е и в) доколко стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението (контрабандата на стоките), за да се откаже отнемането му в полза на Държавата като допълнителна гражданскоправна санкция, за която деецът пък ще следва да отговаря пред собственика му при постановяване на такава.
За установяване на първото обстоятелство следва да се изходи от цитираните дефиниции на ППС, дали се касае за елемент от ЖП композиция, за плаващо – морски или речен съд или въздухоплавателно средство със самостоятелно правно положение, вкл.право на собственост върху него на дееца или на трето лице, така и от характеристиката на вместимостите, предназначени и послужили за пренос на контрабандираните стоки, напр. контейнер, цистерна и други и чия е собствеността върху тях. Това е така, защото контрабандата може да бъде осъществена не само чрез автомобилен транспорт, но и с други транспортни и всякакви ползвани в международната търговия и практика технически средства.
От друга страна, обстоятелството, че отделни елементи на пътното превозно средство могат да имат самостоятелна регистрация не е от значение и при определянето му като едно ППС, в случая, като “товарен автомобил”. То следва да се приема като едно “превозно” средство тогава, когато даден елемент от него не може да бъде използван самостоятелно за превоз на контрабандираните стоки, например ремаркето, полуремаркето, караваната, които следва да бъдат теглени от съответно МПС (например и от лек автомобил, автобус), доколкото не разполагат със самостоятелен двигател. Когато обаче в МПС-то (“влекача”) са укрити стоките, предмет на контрабандата и към това нямат отношение другите прикачени към него елементи на пътната композиция (в които може изобщо да няма стоки), то тогава не може да се приеме, че и те подлежат на общо основание на отнемане на основание ал.8 на чл.242 от НК.
Следващото обстоятелство касае собствеността върху превозното или преносното средство. Както бе посочено по-горе, до изменението на чл.242 от НК през 1986 г. (ДВ бр.89/86 г.), на отнемане са подлежали превозните и преносните средства, независимо чия собственост са, когато са послужили предимно за контрабандата на стоките. Отнемането на вещи на дееца, послужили за извършването на умишлено престъпление (каквото безспорно е контрабандата на стоки по чл.242 ал.1 от НК) или са били негов предмет е допустимо и на основание чл.53 ал.1 б.”а” и “б” и ал.2 б.”а” от НК, която се явява обща към специалните разпоредби на ал.7 и 8 на чл.242 от НК. Това налага тълкуване на ал.8 с оглед въведеното изискване за преценката за съответствие на “тежестта на престъплението” с оглед стойността на превозното или преносното средство и дали тя касае отнемането им и когато тези средства са собственост на дееца, каквото изискване за съответствие изначално липсва в общата разпоредба на чл.53 от НК. От друга страна, контрабандата винаги е свързана с нарушаване на митническия режим за внос/износ на стоки, което има пряко отношение към тежестта на деянието и изисква съобразяване на законодателството и в тази насока.
В Закона за митниците (ДВ бр.21/60 г., отм. ДВ бр.15/98 г.), с изменението му с § 4 от ПР на НК (ДВ бр.26/68 г.) в чл.51 ал.2 е предвидено отнемане в полза на държавата на превозните и преносните средства, послужили предимно за превозването или пренасянето на стоките през границата, независимо от това чия собственост са, а при липсата им – присъждане на тяхната равностойност. Едва с новия Закон за митниците (ДВ бр.15/98 г., в сила от 01.01.1999 г.) в чл.233 ал.6 (предишна ал.5) е почти напълно възпроизведен текстът на ал.8 на чл.242 от НК във връзка с отнемането на превозните и преносни средства, послужили за митническа контрабанда “независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността” на предмета на тази контрабанда. За административните нарушения като общ текст, подобен на чл.53 от НК е чл.20 от ЗАНН, в който с изменението от 1978 г.(ДВ бр.54/78 г.) е предвидено отнемане на вещи на нарушителя, извършил умишлено нарушение или такива, предмет на такова нарушение, като в ал.4 тази санкция изрично е изключена, щом като стойността им не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон не е предвидено друго. Или, този подход на законодателя сочи на градация при прилагането на тази допълнителна санкция за дееца, с цел и превантивното й действие спрямо бъдещи дейци.
Докато поначало за административни нарушения не се допуска отнемане на чужди вещи, а по отношение на принадлежащите на дееца е налице изискване за съответствие в горния смисъл, то при митническите нарушения, особено когато с оглед високата им обществена опасност са прерастнали в престъпление, тази гражданскоправна санкция разширява своя обхват и спрямо имуществото на трети лица. И ако за митническа контрабанда, останала в рамките на административно нарушение, за прилагането й винаги да е необходима такава преценка за съответствие, то при извършено престъпление по чл.242 ал.1 от НК, когато превозното или преносното средство е собственост на дееца, той следва да понесе изцяло тежестта на санкцията, независимо от съответствието или не на стойността му към тежестта на извършеното, защото то поначало подлежи на отнемане без каквито и да е уговорки по силата на чл.53 ал.1 б.”а” от НК. Когато обаче то е собственост на трето лице, отнемането следва да бъде обосновано със съображения за липса на такова явно несъответствие относно последиците, които то следва да понесе заради противоправното поведение на виновното лице, което пък е третото от подлежащите на установяване обстоятелства, имащи отношение към приложението на тази гражданскоправна санкция. Именно, изхождайки от завишената обществена опасност на деянията по чл.242 от НК, законодателят в специалната норма на ал.8 е разширил обсега на действие на общата по чл.53 ал.1 б.”а” алт.2-ра и ал.2 б.”а” алт.2-ра от НК, давайки възможност да се посегне и върху чуждо превозно или преносно средство (доколкото това не противоречи на международните договорености на РБ), чрез което се осъществява контрабанда на стоки на стойност близка или надвишаваща тази на последното. Всички тези съображения не са били поставени на обсъждане при постановяване на цитираното решение на ІІІ н.о. на ВКС и то не може да осигури претендираната от прокурора подкрепа на протеста му, доколкото се позовава на международни изисквания, касаещи обаче облекчения при спазване на гаранционен режим на международен автомобилен превоз на стоки, който поначало може да бъде осъществен и без ползването на такива.
Изложеното разбиране на настоящия състав на Първо наказателно отделение на ВКС сочи на неоснователност на касационния протест, поради което същият следва да бъде оставен без уважение, а въззивното решение в атакуваната му част – в сила.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 152/21.11.2008 г. по ВНОХД № 211/2008 г., постановено от Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: