Р Е Ш Е Н И Е № 73 София, 30.05.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1608/2018 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 1048 от 19.01.2018 г., подадена от „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2603 от 13.12.2017 г. по в.гр.д. № 5455/2016 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, втори състав, само в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на С. В. законна лихва върху присъдената главница от 25 000 лв., начислена за периода от 01.10.2011 г. до 20.04.2012 г. и законна лихва върху главницата от 1 330 лв., начислена за периода от 13.10.2011 г. до 20.04.2012 г. С определение № 4 от 03.01.2019 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния правен въпрос: Какъв е приложимият давностен срок по отношение на лихвата за забава върху присъденото обезщетение за вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” и въведено от него възражение за погасяване на акцесорната претенция по давност. Касаторът поддържа доводи за неправилност на въззивното решение в атакуваните части, с позоваване на чл.111, б.”в” ЗЗД. По съображения в жалбата претендира отмяна на обжалвания съдебен акт. Ответникът по касация – С. С. В. не е заявил становище по жалбата. Такова не е постъпило и от наследниците на третото лице – помагач : В. Н. Т., Т. Н. Т., Д. Н. Т. и И. А. Т.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: При постановяване на атакуваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд е приел, че ответното застрахователно дружество е изпаднало в забава в момент, съответстващ на забавата на делинквента – изрично уреден в чл.84, ал.3 ЗЗД, а релевираното правопогасяващо възражение за изтекла на основание чл.111 ЗЗД погасителна давност правилно е зачетено от СГС в допълнителното решение само по отношение на доброволно заплатените от застрахователя суми. С оглед ползваната процесуална възможност за препращане към мотивите на първата инстанция, следва да се счете, че въззивният състав е възприел изцяло становището на СГС за дължимост на компесаторни лихви върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди за целия претендиран с исковата молба период, основано и на чл.69, ал.1 ЗЗД. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в приложените по делото копия от решения по: т.д. № 3060/2013 г., т.д. № 610/2010 г., т.д. № 323/2010 г. на І т.о и т.д. № 475/2008 г. на ІІ т.о. , вземането за лихви при упражнено право на пострадали трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се погасява с кратката тригодишна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД, считано от деня на увреждането. Цитираните решения са постановени по реда на чл.290 ГПК / в редакция преди ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017 г./ и попадат в обхвата на задължителната съдебна практика, разяснен в т.2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Становището на съдебните състави, постановили посочените решения, е основано на специалната регламентация на давностните срокове /съобразно съответния приложим закон/, в които се погасяват правата по застраховката „Гражданска отговорност”, без да са въведени специални срокове, с изтичането на които се погасява вземането за лихви при забава в плащането на застрахователното обезщетение. Прието е, че относно срока за погасяване на обезщетението за забава са приложими общите правила на ЗЗД – чл.111, б.”в” ЗЗД, който извод е мотивиран и с функционалната обусловеност на прякото право на увреденото трето лице към застрахователя на делинквента от деликтното право. Посоченото по-горе становище се възприема изцяло и от настоящия състав, тъй като началният момент, от който увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност” е отговорен, може да претендира обезщетение за забава от застрахователя – ответник по предявен пряк иск/ чл.84, ал.3 ЗЗД/ не означава неприложимост на предвидения в чл.111, б.”в” ЗЗД тригодишен давностен срок. Задължението за обезщетяване на вредите от забавеното плащане на застрахователно обезщетение е периодично по своя характер, поради което, при надлежно релевирано правопогасяващо възражение, за погасени по давност следва да се счетат онези платежи, които са извън тригодишния срок преди предявяване на иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Предвид горното, въззивното решение е неправилно в частта, с която въззивният съд не е уважил въведеното от застрахователното дружество евентуално възражение за погасяване по давност на вземането за лихви върху претендираните и присъдени обезщетения за неимуществени и имуществени вреди: за периода от настъпилото на 01.10.2011 г. ПТП до 20.04.2012 г. – за неимуществените вреди, а за имуществените – от възникването им на 13.10.2011 г. до 20.04.2012 г., като посочената крайна дата очертава началото на тригодишния срок по чл.111, б.”в” ЗЗД преди подаване на исковата молба на 20.04.2015 г. Това възражение е уважено само по отношение на вземанията за изтекли лихви за забава върху доброволно заплатените от застрахователя обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, видно от потвърденото допълнително първоинстанционно решение, които не са предмет на настоящото производство. Макар и платеното от касатора преди завеждане на делото да съответства на приложеното по делото споразумение без дата, неподписано от представляващия „Дженерали застраховане” АД, споразумението е ирелевантно за приложението на погасителната давност по чл.111, б.”в” ЗЗД по отношение на допълнително присъдените от съда обезщетения, предвид становището на въззивния съдебен състав за липса на надлежно сключена спогодба между страните / стр. 4 от мотивите към решението на САС/, чиято правилност не е предмет на настоящата касационна проверка. Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение е незаконосъобразно и следва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за присъждане на законна лихва върху определените от съда обезщетения: 25 000 лв. за неимуществени вреди, за периода от 01.10.2011 г. до 20.04. 2012 г. и 1 330 лв. за имуществени вреди, за периода от 13.10.2011 г. до 20.04.2012 г., като акцесорните искове за посочените периоди се отхвърлят като погасени по давност. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2603 от 13.12.2017 г. по в.гр.д. № 5455/2016 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, втори състав, в частта, с която е потвърдено решение № 4027/16.05.2016 г. по гр.д. № 5105/2015 г. на Софийски градски съд за осъждане на „Дженерали Застраховане” АД да заплати на С. В. законна лихва върху присъдената главница от 25 000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди/, начислена за периода от 01.10.2011 г. до 20.04.2012 г. и законна лихва върху главницата от 1 330 лв. /обезщетение за имуществени вреди/, начислена за периода от 13.10.2011 г. до 20.04.2012 г., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. С. В. срещу „Дженерали Застраховане” АД искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.10.2011 г. до 20.04.2012 г. и върху присъденото обезщетение за имуществени вреди – за периода от 13.10.2011 г. до 20.04.2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: