Р Е Ш Е Н И Е № 321 София, 06.01.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5106 по описа за 2014г. и приема следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Л. Т. Х. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 24.ІV.2014г. по в.гр.д. № 3680/2013г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 364/16.ІІІ.2015г. по въпроса за значението на трайната фактическа раздяла на съпрузите за наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба В. С. Г., живущ в Италия, в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуалния си представител адвокат Т.Р. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение В. по въззивна жалба само на ответника В. Г. е отменил решението на В. от 22.V.2013г. по гр.д. № 14033/2012г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Л. Х. - Г. срещу В. Г. искове за прекратяване на брака помежду им, сключен на 20.ІХ.2009г., по вина на съпруга, за предоставяне на майката упражняването на родителските права по отношение на детето им А., родено на 27.V.2010г., за определяне на обичаен режим на контакти на детето с бащата, за присъждане на издръжка в размер на 200лв. месечно, за предоставяне ползването на семейното жилище на ищцата и за постановяване след прекратяване на брака тя да носи предбрачното си фамилно име Х.. За да постанови решението, въззивният съд въз основа на показанията на разпитаните свидетели, на които е дал вяра след преценка съобразно чл.172 ГПК, е приел, че брачните отношения между страните не са дълбоко и непоправимо разстроени и че бракът не е опразнен от съдържание. Недоказани са заявените от ищцата брачни провинения на съпруга – самоволно напускане и постоянно отсъствие от семейното жилище, незаинтересованост и отчуждение от семейството и съпругата, интерес единствено към детето. Продължителната раздяла на съпрузите, датираща от сключването на брака, е резултат от съвместно, доброволно и осъзнато решение на двамата съпругът да замине на работа в чужбина с цел повишаване жизненият стандарт на семейството, като е без значение в тази връзка дали съпругът е имал или не лични дългове, тъй като и те съставляват финансово бреме на семейството. Установено е, че ответникът е проявявал заинтересованост и грижи за семейството независимо от географската отдалеченост, желаел е съвместното им живеене в Италия, за което осигурил всички необходими документи, поддържал непрекъснати, ежедневни контакти с тях по Интернет и телефон, докато живеели разделено. Ищцата е била в пълна известност и изцяло подготвена за характера на предстоящия й брачен живот, за продължителното им разделно живеене поради местоработата на съпруга й, както и за евентуалното им установяване за съвместно постоянно живеене в Италия, която посетили преди сватбата с цел проучване на условията. Съдът не е дал вяра на показанията на свидетелите Т.Х. и Св.С. в частта им за отчуждение към съпругата и за привързаност само към детето, приемайки, че в тази част показанията съставляват умозаключения и съждения, без да почиват на лично и непосредствено възприети факти. В случая продължителната фактическа раздяла между съпрузите не е довела до непоправимо и непреодолимо разстройство. Отношенията не са достигнали такова лошо състояние, изключващо възможността да се преодолее. С взаимни усилия двамата могат да съхранят брачната връзка в планирания й вид в резултат на осъзнат избор. Запазването на брака не е пречка за нормални условия на живот на тях и за отглеждане на детето им. Решението е неправилно. Категорично установено е по делото с представените доказателства, че пет дни след сключването на брака между страните /20.ІХ.2009г./ ответникът заминал за Италия, където работи. В България се върнал за раждането на детето /27.V.2010г./, останал тук около три месеца, отново заминал за Италия, след което се върнал само още един път. Година и половина след раждането на детето и след осигуряването от ответника на квартира и на необходимите документи за пребиваване в чужбина за Италия заминала и ищцата. Няколко пъти след това тя се връщала в България за имунизации на детето, като през лятото на 2012г. напуснала окончателно Италия. Установено е и категоричното нежелание на ответника да се установи да живее в България. При тези обстоятелства необосновано и в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е достигнал до извод, че бракът между страните не е дълбоко и непоправимо разстроен. Според ППВС № 10/1971г. такова състояние на брачните отношения е налице, когато запазването на брака не би създало нормални условия на живот на съпрузите; дълбоко е разстройството, при което между тях липсват взаимност, уважение, доверие, другарски отношения, брачната връзка съществува формално; непоправимо е разстройството, което не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между съпрузите; продължителната фактическа раздяла на съпрузите може да е причина за или проява на дълбокото разстройство на брака. В разглеждания случай по несъмнен начин е установено продължително разделно живеене на съпрузите, както и категоричното им нежелание да се установят за съвместно живеене в една от двете държави поради различните им преценки за необходимите условия на живот в тях. Това е проява на липсата помежду им на взаимност, уважение и разбирателство, на общи усилия за осигуряване благополучието на семейството. Съществуващата при тези обстоятелства брачна връзка има само формален характер, а с оглед липсата на воля от страна и на двамата съпрузи за съвместно живеене, това й състояние не може да бъде преодоляно. Налице са при това положение предвидените в чл.49 ал.1 СК предпоставки за прекратяването на брака. С оглед този извод въззивното решение следва да бъде отменено и спорът бъде разрешен по същество от настоящата инстанция на основание чл.293 ал.3 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Вина за разстройството на брака между страните имат и двамата съпрузи, тъй като и двамата са проявили безкомпромисно липса на воля за преодоляване на разногласията помежду им. След прекратяването на брака ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име Х.. Родителските права по отношение на малолетното дете на страните следва да бъдат предоставени за упражняване след прекратяването на брака на майката, непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на което са полагани и досега от нея. Майката се отнася много добре към детето, записано е от нея и то посещава частна детска градина, има добри условия за живот, развива се много добре, никога не е оставяно само, помощ при отглеждането оказват и родителите й. На бащата следва да бъде определен режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 до 16.00 часа без преспиване със задължение да го връща в дома на майката, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като през първите шест месеца контактите се осъществяват в присъствието на майката или на посочено от нея лице. Ползването на семейното жилище в [населено място],[жк], [жилищен адрес] – лична собственост на ищцата - следва да бъде предоставено на майката. Ответникът следва да бъде осъден да заплаща на детето си чрез неговата майка и законна представителка ищцата месечна издръжка в размер на 200лв., считано от 01.Х.2012г. /датата на предявяването на иска/ до навършване на пълнолетие или настъпване на друго законно основание за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК на касаторката следва да бъдат присъдени 2894.70лв. направени по делото разноски по представения списък по чл.80 ГПК в тежест на ответника. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Варненския окръжен съд, ГО, втори състав, № 624/24.ІV.2014г. по гр.д № 3680/2013г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49 ал.1 СК сключеният на 20.ІХ.2009г. с Акт № 1281 на длъжностно лице по гражданското състояние при [община] между Л. Т. Х.-Г. от [населено място], ЕГН [ЕГН], и В. С. Г. от с.гр., ЕГН [ЕГН], граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство. ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име – Х.. ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А. В. Г., ЕГН [ЕГН], на майката Л. Т. Х.-Г.. ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето А. В. Г. с бащата В. С. Г. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 до 16.00 часа без преспиване, със задължение бащата да го връща в дома на майката, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като през първите шест месеца режимът да се осъществява в присъствието на майката Л. Т. Х.-Г. или на определено от нея лице. ПРЕДОСТАВЯ на Л. Т. Х.-Г. ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], к. „Вл.В.” бл.206 вх.5 ет.8 ап.153, където е и местоживеенето на детето А. В. Г.. ОСЪЖДА В. С. Г. от [населено място] да заплаща на детето си А. В. Г. чрез неговата майка и законна представителка Л. Т. Х.-Г. от с.гр. месечна издръжка в размер на 200лв., считано от 01.Х.2012г. до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. ОСЪЖДА В. С. Г. от [населено място] да заплати на Л. Т. Х.-Г. от с.гр. 2894.70лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: