3 Р Е Ш Е Н И Е № 112 София, 05.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 414/2015 година. Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от И. Н. Г. и И. Е. Г. касационна жалба против решение № 1818 от 29. 10. 2014 г. по гр. д. № 1368/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно отделение, V с-в. Излагат се съображения за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в редакцията им към влизане в сила решението за отмяна на отчуждаването. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения от Община – К. против И. Н. Г. и И. Е. Г. иск за делба. Ответната страна по касационната жалба Община – К. изразява становище за неоснователност на същата и правилност на решението. Поддържа се, че същото е постановено при съобразяване с нормата на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в настоящата й редакция, поради което общината е собственик на 1/2 идеална част от процесния апартамент. Иска се потвърждаването му. Претендират се и съдебни разноски. С определение № 180 от 30. 03. 2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса дали изменението на нормата на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС със Закона за изменение и допълнение на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, обн. ДВ бр. 96/1999 г., има обратно действие и се прилага и за отменени преди изменението отчуждения. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, прие следното по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на решението: Настоящият съдебен състав споделя становището, изразено в решение № 610 от 26. 10. 2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, според което изменението на нормата на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, извършено със ЗИД на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, обн. ДВ бр. 96/1999 г., предвиждащо при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти да стават общинска собственост по силата на решението за отмяна, няма обратно действие и не се прилага за отменени преди изменението отчуждения. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното по съществото на касационната жалба: С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, след отмяна на първоинстанционното решение, е допуснал делба на АПАРТАМЕНТ № 4, на втори етаж, вх. А, с площ от 96, 24 кв.м., ведно с изба № 10 с площ от 9, 91 кв.м., таванско помещение № 6 с площ от 11, 73 кв.м. и приземна стая № 8 с площ от 10, 82 кв.м., находящи се в жилищната сграда на Ж. „В.”, построена в [населено място], [улица], върху имот с идентификатор 36498.502.3155 по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-52/16. 11. 2011 г. на изп. директор на АГКК – П., която сградата е нанесена с идентификатор 36498.502.3155.1, а апартаментът е нанесен като самостоятелен жилищен обект с идентификатор 36498.502.3155.1.5 на кадастралната карта, ведно с 10, 447 % от идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и на ГАРАЖ № 6, с площ от 20, 37 кв.м., находящ се в същата сграда, нанесен като самостоятелен обект с идентификатор 36498.502.3155.1.15 на кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-52/16. 11. 2011 г. на изп. директор на АГКК – П.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че общината е придобила през 1998 г. собствеността върху 1/2 идеална част от апартамента и гаража на осн. чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, с влизане в сила на решение № ОбС-94-Д-74 от 6. 07. 1998 г. на кмета на Община – К., с което е отменено, по искане на Н. Ч. М., отчуждаването на имот пл. № 788, в кв. 71 по регулационния план на [населено място] до размер на 1/2 идеална част от същия. Приел е, че след отмяна на отчуждаването собствеността върху 1/2 идеална част от отстъпените в обезщетение жилище и гараж /предмет на иска за делба/ е придобита от общината по силата на цитираната законова разпоредба. Прието е, че другата 1/2 идеална част от апартамента и гаража е придобита от И. Н. Г. и И. Е. Г. на основание договор за покупко-продажба, сключен с Н. Ч. М., с н.а. № 105/2008 г. по описа на нотариус Т. Р.. Решението е неправилно. Ищцовата страна [община] не е придобила собственост върху 1/2 идеална част от процесния апартамент на твърдяното основание – отмяна, до размер на 1/2 ид.ч., на извършено по З. /отм./ отчуждаване на недвижим имот, с решение на кмета на общината по чл. 4 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и по силата на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от цитирания реституционен закон. Това е така, тъй като към влизане в сила на решение № ОбС-94-Д-74 от 6. 07. 1998 г. на кмета на Община – К., с което е отменено, по искане на Н. Ч. М. /продавач по договора, от който касаторите-ответници по иска за делба черпят права/, отчуждаването на 1/2 идеална част от имот пл. № 788, в кв. 71 по регулационния план на [населено място], е действала предходната редакция на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, според която по силата на решението за отмяна отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават държавна /не общинска/ собственост и само се предоставят за ползване на общините /чл. 5, ал. 3/. Едва с влизане в сила на ЗИД на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, обн. ДВ бр. 96/1999 г. нормата на чл. 5, ал. 1 е изменена, като е предвидено при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти да стават общинска собственост. Изменението на нормата на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС няма обратно действие и не се прилага за отменени преди изменението отчуждения, поради което и не би могло да се приеме, че с влизане в сила на решението за отмяна собствеността върху 1/2 идеална част от процесния апартамент е преминала в патримониума на общината по силата на закона. Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният от Община – К. против И. и И. Г. иск за делба бъде отхвърлен. При този изход на делото Община – К. ще следва да бъде осъдена, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да плати на жалбоподателите сумата 1055 лв. разноски за трите инстанции, а по сметка на ВКС – държавна такса в размер на 100 лв., на осн. чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1818 от 29. 10. 2014 г. по гр. д. № 1368/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно отделение, V с-в И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Община – К. против И. Н. Г. и И. Е. Г. иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, за делба на АПАРТАМЕНТ № 4, с площ от 96, 24 кв.м., на втори етаж, във вход А, ведно с принадлежащата му изба № 10, с площ от 9, 91 кв.м., таванско помещение № 6 с площ от 11, 73 кв.м. и приземна стая № 8 с площ от 10, 82 кв.м., находящи се в жилищната сграда на Ж. „В.”, построена в [населено място], [улица], върху имот с идентификатор 36498.502.3155 по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-52/16. 11. 2011 г. на изп. директор на АГКК – П., която сградата е нанесена с идентификатор 36498.502.3155.1, а апартаментът е нанесен като самостоятелен жилищен обект с идентификатор 36498.502.3155.1.5 на кадастралната карта, ведно с 10, 447 % от идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и на ГАРАЖ № 6, с площ от 20, 37 кв.м., находящ се в същата сграда, нанесен като самостоятелен обект с идентификатор 36498.502.3155.1.15 на кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-52/16. 11. 2011 г. на изп. директор на АГКК – П., между Община – К., И. Н. Г. и И. Е. Г.. ОСЪЖДА Община – К. да плати на И. Н. Г. и И. Е. Г. общо сумата 1055 лв. разноски за трите инстанции, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, а по сметка на Върховния касационен съд сумата 100 лв. държавна такса, на осн. чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.