Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 190   София,  14 юли 2008 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. четиринадесети април 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев ....................   ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова .................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .................................... КНОХД № .. 79 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите Р. А. , И. А. и А. А. , атакуващи решение № 585 от 15.12.08 год., постановено по ВНОХД № 1099/08 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 15 от 19.03.08 год. по НОХД № 275/06 год. по описа на Софийски окръжен съд. По жалбата на Р. А. се сочат всички касационни основания. Иска се алтернативно отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното му наказание. Същата се поддържа в съдебно заседание. По жалбата на И. А. също се ангажира касационната инстанция по всички касационни основания, но се иска единствено изменение на решението с намаляване размера на наложеното наказание. Същата се поддържа пред ВКС. Защитата на А. А. атакува решението като незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска да се отмени с връщане на делото за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци В. Н. и А. И. моли жалбите да се оставят без уважение. Останалите части обвинители и граждански ищци не се явяват, редовно призовани. Прокурорът изтъква съображения за неоснователност на доводите по жалбите и пледира решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постановената присъда, атакуваното решение, становищата и доводите на страните, намира жалбите за НЕОСНОВАТЕЛНИ. С цитираната присъда тримата братя Р, И. и А. А. са признати за виновни в това, че на 10.09.05 год. в гр. С., Софийска област, в съучастие като съизвършители умишлено са умъртвили С. И. , поради което и на осн. чл. 115, вр. чл. 20, ал.2 НК и чл. 55, ал.1, т.1 НК Р. А. е осъден на СЕДЕМ години лишаване от свобода, И. А. на ШЕСТ години лишаване от свобода и А. А. на ПЕТ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода. Съдът се е произнесъл и по всички останали въпроси по чл. 301, ал.1 НК. Производството е протекло при условията на гл. ХХVІІ – чл. 371, т.2 НПК. Апелативното такова е образувано единствено по жалба на частните обвинители и граждански ищци В. Н. и А. И. , които са атакували присъдата само като явно несправедлива с искане да се увеличат наложените на тримата подсъдими наказания. В тази насока въззивният съд я е изменил, като е увеличил наказанията и на тримата с по две години лишаване от свобода, като единствено за А. А. е наложил и общо наказание на осн. чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК между така определеното му и наказанието по присъда № 72 от 12.12.07 год., постановена по НОХД № 352/07 год. по описа на РС – гр. С.. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Противоречието между мотиви и диспозитив в съдебното решение винаги съставлява съществено процесуално нарушение и води до отмяна на съдебния акт, но само тогава когато не може да се извлече и провери истинската воля на съда. В случая не е налице това основание. Подсъдимите са трима братя с еднакви бащини и фамилни имена. В присъдата първоинстанционният съд е разграничил наложените им наказания, като ги е индивидуализирал в различен размер лишаване от свобода. Въззивната инстанция подробно е мотивирала решението си за завишаване размера на тези наказания с по две години лишаване от свобода за всеки един от тях, като конкретно е посочила на л.86 от мотивите новите наказания. В диспозитива на решението в отделни точки за отделните подсъдими е отразила първоначалните им наказания и увеличените такива. Само в т.3 е сгрешила първото име на подсъдимия А. М. А., като е записано „Руси”. Въпреки тази грешка остава ясна волята й относно наказанията и на Р. А. и на А. А. На първият наказанието е увеличено от седем години лишаване от свобода на девет години, а на А. А. наказанието по присъдата от пет години и шест месеца с решението е променено на седем години и шест месеца. От друга страна в същата точка от диспизитива единствено за А. А. на осн. чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание в размер на по тежкото от така определеното по-горе и наказанието му „пробация” по присъда № 72 от 12.12.07 год. по НОХД № 352/07 год. на РС- гр. С.. Нито един от другите двама подсъдими не са били съдени по цитираното дело. В случая допуснатото нарушение не е от категорията на съществените процесуални нарушения по чл. 348, ал.3 НПК. От друга страна при привеждането в изпълнение на присъдата съществува законовата възможност по чл.414, ал.1, т.1 НПК за евентуално произнасяне, ако се породи някакво затруднение или съмнение относно тълкуването на влезлия в сила съдебен акт. Последното изцяло се отнася и до възражението, че не е ясен номера на делото, по което е постановена присъдата, по обжалването на която е образувано въззивното производство и е постановено съдебното решение. Това, че във второинстанционния акт е вписан друг номер на първоинстанционното дело, но с правилно отразен номер на присъдата, с нищо не води до ограничаване процесуалните права на тримата подсъдими. В кориците на съдебното дело е ясно по кое дело е постановил присъдата си Софийски окръжен съд и коя присъда е изменил Софийски апелативен съд. Видно от мотивите и диспозитива на апелативното решение съдът не е приложил разпоредбата на чл. 24 НК спрямо подсъдимия А, а тази на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК, като законосъобразно е определил общо наказание, в размер на по-тежкото между увеличеното с решението наказание лишаване от свобода и наказанието пробация по присъда № 72 от 12.12.07 год., постановена по НОХД № 352/07 год. по описа на РС – гр. С.. Увеличените наказания и на тримата подсъдими са съобразени със закона и не са явно несправедливи. Производството е протекло при условията на гл. ХХVІІ – чл. 371, т.2 НПК /редакцията преди изм. и доп. ДВ, бр. 27 от 2009 год./, като и двете предходни съдебни инстанции обосновано са приели, че самопризнанията им се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, При определяне на наказанията им е приложена разпоредбата на 55, ал.1, т.1 НК и същите са индивидуализирани под предвидения в чл. 115 НК минимален срок от десет години. Първоинстанционният съд е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства за всеки един от подсъдимите, като се е мотивирал подробно на л. 491-497 за Р. А. , л. 498–503 за И. А. и л. 504-510 за А. А. Въззивният съд изцяло е възприел тази индивидуализация, но в рамките на правомощията си е дал нова оценка на тежестта на отегчаващите отговорността обстоятелства, валидни за всички подсъдими и е съобразил целите на наказанието с оглед генералната превенция.величавайки наказанията и на тримата подсъдими с по две години, не е обезсмислил „духа и идеята на закона” и не е нарушил разпоредбите на чл. 21, ал.1, чл. 36, чл. 54 и чл. 55 НК. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение 585 от 15.12.08 год., постановено по ВНОХД № 1099/08 год. на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА А. М. А., със снета по делото самоличност, да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на Висшия съдебен съвет сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски за служебен защитник пред ВКС, както и сумата от 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................