2 РЕШЕНИЕ № 214 София, 08.03.2018 год. 4 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА на прокурора и с участието , като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1069 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 476/7.VIII.2017 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от застрахователя [фирма] осъдително въззивно решение на ОС-Благоевград е бил допуснат в хипотезата на вероятна процесуална недопустимост на този съдебен акт: предвид постановяването му при наличие на абсолютна процесуална пречка, свързана с приложение на правилата за родовата подсъдност по преки искове за неимуществени вреди срещу застраховател, основаващи се на твърдения за претърпени от физическото лице ищец болки и страдания - като пряка и непосредствена последица от едно и също вредоносно събитие - процесното пътно-транспортно произшествие. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция застрахователното д-во касатор [фирма]-София е заявило чрез своя юрисконсулт З. Н., че предявеният срещу него пряк иск за неимуществени вреди от З. П. А. от [населено място] поле, [община], е всъщност само един (а не 6 обективно съединени претенции) с цена 90 000 лв., т.е надхвърляща законоустановения минимум по чл. 104, т. 4 ГПК от 25 000 лева. Редовно призован, ответникът по касация З. П. А. не е бил представляван в настоящето пр-во пред ВКС. Затова меродавно е становището му, изразено в неговия писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изготвен от процесуалния му представител по пълномощие от АК-К., който е бил в смисъл, че реално са били предявени срещу застрахователя „няколко иска за имуществени и неимуществени вреди, всеки от които е до 25 000 лв." или - по аргумент за противното от съдопроизводственото правило на чл. 104, т. 4 ГПК - тези искове били розово подсъдни на районен съд като първа инстанция. Като взе предвид оплакването и доводите на застрахователя [фирма] за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, становището и аргументацията на ответника по касация в писмения му отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и след като провери процесуалната законосъобразност на атакуваното осъдително въззивно решение на ОС-Благоевград, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема, следното: постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Благоевградския ОС, касационната жалба на „Застрахователно дружество [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Касационната жалба е основателна. Константна е съдебната практика, че при обективно съединяване на искове за родовата подсъдност е релевантна цената на отделните искове, а не сборът от цената на всички искове: в този смисъл Опр. № 747/28.X..2010 г. на IV-то г.о. на ВКС по гр. дело № 105/2010 г. На тази плоскост обаче ще следва да бъде съобразено обстоятелство, че е общоприето делението на вредите на имуществени и неимуществени, като критерият за това е дали вредата е парично оценима или не. Следователно възможните преки искове срещу застраховател, визирани в разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), са само два: единият за обезщетяване на имуществени, а другият - за обезщетяване на неимуществени /морални/ вреди, т.е. такива, които нямат свое стойностно изражение, не могат да се осчетоводят и не подлежат на точно изчисление, защото са несъизмерими. Ноторно е, че към последните се причислява всичко, свързано с лишаване на увредения от пълноценното човешкото съществуване и активности. Отделно взетите негови болки, страдания, неудобства и пр. не представляват самостоятелни основания за водене на множество преки искове срещу съответния застраховател, когато произтичат от факта на едно и също вредоносно събитие, а в своята съвкупност те по естеството си са неделимо общо основание, различаващо се единствено от това за претендиране на обезщетение за другите - имуществените, вреди от един и същ гражданскоправен деликт. В процесната хипотеза това разбиране по необходимост налага извод, че предявените от З. П. А. срещу ответното [фирма] преки осъдителни искове в условията на обективно кумулативно съединяване са били само два: за имуществени вреди в размер на 10 140 лв., както и за неимуществени вреди, съответно в размер на общата сума от 90 000 лв. - и двата ведно със законната лихва върху така посочените техни главници, считано от датата на настъпване на процесното ПТП, а именно 1.IX.2014 г. Като не е отчел това разграничение между имуществени и неимуществени вреди и е приел за разглеждане по същество пряк осъдителен иск срещу застраховател, който е родово подсъден на окръжен съд, Благоевградският районен съд е постановил частично недопустимо решение по съществото на спора: при липса на условия за надлежното упражняване на правото на пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). Ако според чл. 270, ал. 4 ГПК решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено „само поради това", че искът е бил подсъден на районен съд, то в обратната хипотеза -когато искът е бил подсъден на окръжения съд, но като първа инстанция по неговото същество се е произнесъл районен съд, решението на последния ще подлежи на обезсилване. Като е потвърдила опороченото първоинстанционно решение в тази му част /по прекия иск на А. срещу [фирма] за неимуществени вреди от процесното ПТП/, въззивната инстанция на свой ред е постановила частично недопустим съдебен акт, който също ще следва да бъде обезсилен. Атакуваното въззивно решение е процесуално недопустим съдебен акт и в останалата му част - по иска за имуществени вреди с цена от 10 140 лв., тъй като - съгласно чл. 104, т. 6 ГПК - на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни и исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство. С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 4, предл. 2-ро ГПК-във вр. чл. 270 ГПК, както обжалваното въззивно, така и потвърденото с него първоинстанционно решение, ще следва да бъдат обезсилени изцяло, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския ОС като първа инстанция. Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК този съд ще следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение РЕШИ ОБЕЗСИЛВА решение № 52 на Благоевградския окръжен съд, ГК, 1-и с-в, от 5.1.2017 г., постановено по гр. дело № 736/2016 г., КАКТО и потвърденото с него първоинстанционно решение № 5614/13.VII.2016 г. на Благоевградския районен съд по гр. дело № 218/2016 г., В ЧАСТТА, с която последният е приел да разгледа като първа инстанция пряк осъдителен иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) с цена 90 000 лв. (деветдесет хиляди лева), който е бил родово подсъден на окръжния съд. ОБЕЗСИЛВА решение № 52 на Благоевградския Окръжен съд, ГК, 1-и с-в, от 5.1.2017 г., постановено по гр. дело № 736/2016 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно решение № 5614/13.VII.2016 г. на Благоевградския районен съд по гр. дело № 218/2016 г., В ЧАСТТА, с която е бил разгледан иск за имуществени вреди с цена 10 140 лв., който е бил обективно кумулативно съединен в една искова молба с иск за неимуществени вреди, посъден на окръжен съд, който е подлежал на разглеждане по реда на същото производство. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд, който да се произнесе КАТО ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ по двата обективно кумулативно съединени преки осъдителни иска на З. П. А. от [населено място] поле, [община], срещу „Застрахователно дружество [фирма]-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП с цена в размер на 90 000 лв. (деветдесет хиляди лева), както и на иска за имуществени вреди от същото вредоносно събитие с цена 10 140 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.