Ключови фрази
погасителна давност * договор за влог * договор за отговорно пазене * възнаграждение за ползване на вложена вещ


2


Р Е Ш Е Н И Е

№ 60

С., 09.09.2010 година


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на девети март две хиляди и десета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Мария Славчева
Мариана Костова


при секретаря Л. Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 763/2008 година

Производство по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С.” АД, гр.Баня срещу решение № 317 от 21.07.2008 г. по гр.д.№ 270/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което се оставя в сила решение № 332 от 20.12.2007 г. по т.д.№ 267/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу СД “Итали-Т. С.” и съдружниците И. Н. Т. и А. Н. Т. иск с правно основание чл.253, ал.1 ЗЗД за сумата 13 072 лв., представляваща разликата между присъдената сума по частичен иск за сумата 26 000 лв. и размера на цялото вземане за възнаграждение за ползването на предоставения по безъвмезден договор за влог от 18.10.2002 г. автокран марка “Л.” през периода 21.10.2002 г. – 23.01.2003 г., както и кумулативно съединения иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 5 671 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху новопредявената част от иска.
В касационната жалба се излага доводи за постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния закон – чл.253, ал.1 и чл.111, б.”б” ЗЗД, поради което се иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора.
Ответниците по касация СД “Итали-Т. С.” и съдружниците И. Н. Т. и А. Н. Т. изразяват становище за неоснователност на жалбата. По съображения, изложени в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор и в писмените бележки молят да се остави в сила въззивното решение, като им се присъдят направените по делото разноски.
С определение № 512 от 11.08.2009 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на решението на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от касатора материалноправен въпрос относно характера на вземането по чл.253, ал.1 ЗЗД - , дали се касае до самостоятелно вземане за възнаграждение или претендираното вземане има обезщетителен характер, от отговора на който зависи кой е приложимия давностен срок – общия по чл.110 ЗЗД или специалния по чл.111, б.”б” ЗЗД.
Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от страните доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното:
С Решение на ВКС № 122 от 05.03.2007 г. по т.д.№ 889/2006 г. на ІІ т.о. е отменено изцяло решение № 389 от 13.07.2006 г. по гр.д.№ 190/2006 г. на Пловдивския апелативен съд и при условията на чл.218 ж, ал.1 ГПК (отм.) е постановил вместо него друго, с което е уважен предявения от ”С.” АД, гр.Баня срещу СД “Итали-Трифхонов С.” и съдружниците И. Н. Т. и А. Н. Т. частичен иск за сумата 26 000 лв., представляваща част от възнаграждение в размер на 43 512 лв. за ползване на кран марка “Л.” за периода от 21.10.2002 г. до 23.01.2003 г., предоставен на ответното дружество от “А. Б” ЕООД, гр.Карлово по договор за отговорно пазене от 18.10.2002 г.
С обжалваното решение, с което е потвърдено отхвърлителното решение на първоинстанционния съд по спора, възникнал между същите страни и на същото основание, но за непредявената част на вземането въззивната инстанция приела, че искът за претедираното възнаграждение по чл.253 ЗЗД се основава на предвидената по закон отговорност на влогоприемателя в случай, че ползва вещта без съгласието на влогоприемателя за претърпените от него вреди от неизпълнението. Като ги е отграничил от тези по чл.82 ЗЗД по съображения за отношение на специален към общ закон, въззивният съд счел, че вредите по чл.253, ал.1 ЗЗД са съизмерими с дължимото възнаграждение за ползване на вещта, което в разглеждания случай, определено от експертизата на база на дължимия пазарен наем за процесния автокран и броя на машиносмените за целия период на ползването му от ответника възлиза на 32 560.50 лв., но застъпил становището, че независимо от възприетия термин, по своята всъщност вземането по посочения специален текст има обезщетителен характер, поради което възприел изводите на първоинстанционния съд, че искът на касатора, макар и доказан по размер е погасен по давност поради предявяването му след тригодишния срок по чл.111, б.”б” ЗЗД, приложим към вземанията за обезщетения.
Върховният касационен съд в настоящия състав приема, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон.
Несъмнено е, че ползването на вещта от влогоприемателя без съгласие на влогодателя е форма на неизпълнение на договора за влог, какъвто е и сключения между спорещите страни. С разпоредбата на чл.253 ЗЗД обаче нормативно е изключена отговорността по чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД на неизправната по този договор страна чрез изрично разписаното от законодателя правило, че същата дължи възнаграждение за ползването на вещта. В случая не се касае до терминологична неточност, а до нормативно установено задължение на влогоприемателя, което може да се окачестви като насрещна негова престация по квазинаемен договор. За престационния характер на задължението за възнаграждение сочи и обстоятелството, че за определянето на размера му правно значимо е реалното ползване на вещта, а не периода, през който влогодателят е бил лишен от ползването й. Следователно възнаграждението няма обезщетителна функция, след като то не е предназначено да овъзмезди вредите, вкл. и пропуснатите от влогодателя ползи.
Становището на настоящата инстанция по поставения от касатора въпрос дава основание да се приеме, че по отношение на претендираното от него вземане приложима е общата давност, установена в чл.110 ЗЗД. Като е приел противното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на въззивният съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК предвид обстоятелството, че се налага извършване на нови съдопроизводствени действия по определяне конкретния размер на новопредявената част от възнаграждението при съобразяване на направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, както и за определяне на следващото се обезщетение за забава в плащането му.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯВА въззивно решение № 317 от 21.07.2008 г. по гр.д.№ 270/2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: