Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр. София, 05 март 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1190 по описа за 2020 г Настоящето производство е образувано по искане на задочно осъдения Р. И. М., депозирано на 29.11.2019 г, за възобновяване на НОХД № 1592/18 по описа на Районен съд, Сливен, по което е постановена присъда № 99 от 26.09.2019 г, влязла в сила на 12.07.19 г, с която молителят е признат за виновен в това, че на 27.10.2018 г в [населено място], е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно: 1, 36 на хиляда, установено по надлежния ред, с оглед на което и на основание чл. 343 б, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, при „строг” режим, и глоба, в размер на 200 лв. Искането е на основание чл. 423 НПК. Сочи се, че молителят е задочно осъден и желае наказателното производство да бъде възобновено, за да вземе лично участие в процеса. Иска се делото да бъде възобновено и разгледано с негово участие. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли искането да бъде уважено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо качеството на задочно осъден, при спазване на законоустановения шестмесечен срок по чл. 423 НПК / молителят е узнал за присъдата на 15.09.2019 г, когато е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда /. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Р. И. М. е привлечен към наказателна отговорност, за престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК, лично, с участието на служебен защитник, с постановление от 30.10.18 г, в което е вписан адрес за призоваване: [населено място]. На обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка” и му е разяснено задължението да не променя местоживеенето си, без да уведоми компетентния орган. Материалите от досъдебното производство са му предявени лично и с участието на защитника на 30.11.2018 г. На 13.12.2018 г е внесен обвинителен акт в съда. Подсъдимият е търсен на известния по делото адрес, но призовката е върната в цялост с отбелязване, че адресатът не е намерен. Призован е и чрез Кметството на [населено място], но и Кметът е посочил, че лицето не пребивава на този адрес. Постановеното „принудително довеждане” не е изпълнено поради това, че подсъдимият не е намерен на посочения адрес. По делото е постъпило сведение за настоящ адрес на молителя в [населено място], но призоваването му оттам също не е дало резултат. От справката за задгранични пътувания е установено, че липсват регистрирани пътувания на лицето извън страната. Съдът е дал ход на делото на 26.06.2019 г, след като е констатирал, че молителят не може да бъде намерен, за да бъде призован, а и обвинението не е за тежко престъпление, в която хипотеза присъствието на подсъдимия не е задължително. Присъдата е постановена на същата дата и е влязла в сила на 12.07.2019 г. При тези данни, искането не може да бъде уважено, поради следните съображения: Правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес е обезпечено от процесуалния закон, но като всяко субективно право то се упражнява по преценка на своя носител. Когато производството е проведено задочно, необходима предпоставка за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане е изрядното процесуално поведение на обвиняемия / подсъдимия. Ако той е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, с което е препятствал възможността да бъде уведомен за съдебната фаза, или, ако му е било съобщено за образуването на съдебното производство, но той се е отклонил, в тези случаи се приема, че е демонстрирал отказ от правото си на лично участие, в която хипотеза не му се гарантира възможност за повторно разглеждане на делото. По настоящето дело, молителят е привлечен лично към наказателна отговорност, откогато се счита, че е узнал за воденото наказателно производство. Не е взел участие в съдебната фаза, тъй като се е отклонил от известния по делото адрес, а и не е намерен на обявения от него настоящ адрес, с което е препятствал усилията на съда да му осигури участие в процеса. Това е наложило разглеждане на делото в негово отсъствие, при условията на задочно производство. От изложеното е видно, че молителят е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но сам е избрал да не се възползва от правото си на лично участие в съдебната фаза, в какъвто случай искането му за възобновяване не следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 423 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Р. И. М. за възобновяване на НОХД № 1592/18 по описа на Районен съд, Сливен, приключило с присъда № 99 от 26.09.2019 г, влязла в сила на 12.07.19 г, с която е наложено наказание една година „лишаване от свобода”, при „строг” режим, и глоба, в размер на 200 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: