2 Решение по гр. д. № 1224/11 г. на ВКС, І ГО стр. Р Е Ш Е Н И Е № 88 гр. София.01.03. 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретар Ан. И., след като изслуша докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1224 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взема предвид следното: Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК. Постъпила е молба от Д. Г. П. за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на решение от 07.07.2010 г. по гр. д. № 3567/06 г. на СГС, по което не е допуснато касационно обжалване на определение № 407 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 1416/10 г. на ВКС І ГО. Ответниците по молбата Г. Н. С. и И. А. Ф. оспорват изложеното в нея и молят да се остави без уважение. ВКС, след като взема предвид съображенията наведени в молбата и прецени данните по делото, приема за установено следното: Молбата срещу решение от 07.07.2010 г. по гр. д. № 3567/06 г. на СГС е допустима. Подадена е в срока по чл. 305 ГПК от заинтересовано лице и отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК. Определение № 407 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 1416/10 г. на ВКС І ГО не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не формира сила на пресъдено нещо. С него не се разрешава конкретен спор, а се извършва селективна дейност по отношение на въззивните решения подлежащи на касационен контрол, с оглед възприетия факултативен достъп до третата инстанция. Молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят е имал предвид такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Видно е от данните по делото, че с решение от 07.07.2010 г. по гр. д. № 3567/06 г. СГС е отменил частично решение от 29.05.2006 г. по гр. д. № 2798/04 г. на Софийски районен съд. В отхвърлената част е постановил ново решение, с което е осъдил Д. П. да предаде на Г. С. и И. Ф. владението на апартамент и магазин с административен адрес в [населено място], [улица], както и да заплати обезщетение за ползване на двата обекта на основание чл. 59 ЗЗД. Представеният с молбата нотариален акт № 53 от 15.04.2003 г. не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК което да не е било известно на молителката, тъй като с него тя продава на трето лице недвижимите имоти предмет на спора. Доказателството е било в притежание на молителката още преди предявяване на иска за собственост срещу нея, поради което е могла своевременно да го представи на съда при разглеждане на спора. Освен това, доводите за недопустимост на решението, обосновани с представеното доказателство, не са основание за отмяна по чл. 303 ГПК, тъй като отмяната е средство за защита само срещу неправилни решения и то тогава, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение по причините визирани в чл. 303 и 304 ГПК. По тези съображения, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ответниците по молбата претендират за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, молителката дължи заплащане на 800 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК ВКС, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Г. П. за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на решение от 07.07.2010 г. по гр. д. № 3567/06 г. на СГС. ОСЪЖДА Д. Г. П. да заплати на Г. Н. С. и И. А. Ф. 800 разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: