Ключови фрази
Изнасилване чрез употреба на сила и заплашване * анализ на доказателствена съвкупност * доказателствена основа * обяснения на подсъдим * свидетелски показания * алкохолно опиване * недоказаност на обвинението * съдебно-медицинска експертиза

Р Е Ш Е Н И Е

№151

С о ф и я, 16 март 2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 07 м а р т 2012 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 370/2012 година.

С касационен протест от Софийска градска прокуратура с допълнителни съображения към него и касационна жалба от повереника на частната обвинителка и гражданска ищца А. Д. Д. от София адв.Р.М. от САК, също допълнена с писмено изложение по реда на чл.351, ал.3 от НПК, се атакува въззивната присъда от 28.11.2011 г. по ВНОХД № 5315/2011 г. на Софийски градски съд, подписана с особеното мнение на председателя на съдебния състав, с която първоинстанционната присъда по НОХД № 436/2010 г. на районен съд-София-ІХ н.с. е отменена изцяло, подс.Ц. Ц. от [населено място], област София-град е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.152, ал.1, т.2 от НК и е отхвърлен предявеният от пострадалата граждански иск за причинените й неимуществени вреди от деянието, със законните последици, като неоснователен. От жалбоподателите се навеждат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него и в допълнението съображения и моли да бъде уважен, както и жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца.
Оплакванията на частната обвинителка и гражданска ищца А. Д. се поддържат в касационното производство лично от нея и от повереника й, адв.М.Д. от САК, доразвивайки ги в писмено допълнение.
Подсъдимият Ц. Ц., чрез защитнтика си адв.А.М. от САК моли въззивната присъда да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение провери обжалваната въззивна присъда в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда от 13.06.2011 г., постановена по НОХД № 436/2010 г. от Софийски районен съд отговорността на подсъдимия Ц. С. Ц. от [населено място], област София-град е ангажирана за осъществено на 22.03.2009 г. в [населено място], област София-град, престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК спрямо пострадалата А. Д. Д. от София, като при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в законна сила.
С присъдата е уважен предявеният от пострадалата Д. граждански иск за причинени й неимуществени вреди от престъплението с присъждане в нейна полза на сумата от 5000 лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането й до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 50 000 лв е отхвърлен като неоснователен. Присъдени в тежест на подсъдимия са направените по делото разноски в размер на 2 851 лв и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска.
Първоинстанционната присъда е била обжалвана от повереника на частната обвинителка и гражданска ищца адв.Р.М. от САК с оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание заради приложението на чл.66, ал.1 от НК и за заниженост на размера на присъденото й обезщетение с искане за изменяването й с отмяна на „условното” осъждане на Ц., както и завишаване на размера на сумата за репариране на причинените й неимуществени вреди от престъплението.
Присъдата е била обжалвана и от защитника на подс.Ц. адв.А.М. от САК, като в допълнението към въззивната жалба се поддържат оплаквания за постановяването й в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като необоснована и явно несправедлива с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна за подзащитния му присъда и отхвърляне на предявения срещу него граждански иск изцяло, със законните последици от това.
С присъда от 28.11.2011 г. по ВНОХД № 5315/2011 г. Софийският градски съд е отменил изцяло обжалваната първоинстанционна присъда и е признал подс.Ц. за невинен в това на инкриминираната дата и място да се е съвъкупил с лице от женски пол – А. Д. Д. от София, като е употребил за това сила и го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.152, ал.1, т.2 от НК, както и е отхвърлил изцяло предявеният за сумата от 50 000 лв граждански иск от Д., претендирано от нея обезщетение за причинените й неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху тази сума, като неоснователен.
Съдът не се е произнесъл кой следва да понесе направените по делото разноски.
Така постановената въззивна присъда е подписана с особено мнение от председателстващия съдебния състав съдия, което подробно е изложено след мотивите на мнозинството от състава на съда.
Подадените срещу въззивната присъда касационен протест от СГП и касационна жалба от повереника на частната обвинителка и гражданска ищца А.Д. релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК заради неправилен доказателствен анализ от въззивния съд на доказателствената основа и оттам – неправилно приложение на материалния закон с еднопосочни искания за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Върховния касационен съд, първо наказателно отделение намира, че протестът и жалбата са подадени от страни, имащи право на жалба, в законоустановения срок и са насочени срещу въззивен съдебен акт, който подлежи на касационна проверка съгласно чл.346, т.2 от НПК, поради което са допустими, но разгледани по същество същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения :
Доколкото и протестът, и жалбата съдържат еднопосочни доводи за неправилност на обжалваната присъда и искания като последица от касационната проверка, не се налага отделното им разглеждане.
Основно, претенциите на жалещите се страни са срещу предоверяването, според тях, на съда на обясненията на подсъдимия и на показанията на св.А., които считат за компрометирани от показанията на св.Д., заключението на СМЕ с дадените в съдебно заседание разяснения от експерта проф.М.Г., считайки истината за случилото се да е установена от първоинстанционния съд, заради което се настоява за отмяна на оправдателната въззивна присъда и връщане на делото на друг съдебен състав на СГС за потвърждаване осъждането на Ц.. Оплакванията им обаче не се свързват с процесуални пропуски в доказателствената дейност на съда, а кредитирайки горепосочените, той бил допуснал „грешка”, защото били „противоречиви, нелогични и не кореспондирали с останалите събрани доказателства”, тъй като били техни защитни тези, с което не се съгласил и съдията от съдебния състав, подписал присъдата с особено мнение, включително и като съдът, без преки впечатления, бил опреличил св.А. на лицето от представения по делото запис на CD, което осъществявало доброволен полов акт със св. А.Д..
Тези доводи на жалбоподателите биха били основателни, ако въззивният съд в мнозинството си не бе изложил дължимите съображения за възприетите от него факти след обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствената основа, при ясно отграничаване на доказателствено обезпечените от тези, явяващи се в разрез с противни им доказателства и доказателствени способи, стъпвайки и на формалната и житейската логика за случилото се. Съдът детайлно е проверил всяко едно от твърденията както на подсъдимия и св.А., така и на св.А.Д., за поведението им в дискотеката, в таксито и в дома на подс.Ц. и майка му св.Я.М., свързано и с показанията на свидетелите И.П., Н.М, В.С., Б.С., С.П, В.В., Т.Х., Г.И., двете заключения на експерта Л.М. за проверка на записа върху представения от защитата диск CD, разясненията на вещото лице К. относно степента на алкохолно опиване на св.Д. и заявената от нея липса на спомени за част от случилото се. Именно въз основа на този анализ съдът е приел, че св.Д. се е намирала в средна степен на алкохолно опиване, което й е позволявало да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си и не е била „неадекватна” дотолкова, че приятелките й безразлично да я изоставят в дискотеката. Те обаче не са й останали длъжни и при опитите й да си изясни какво е било поведението й в процесната нощ са я упрекнали, че си е била „изтървала юздите”. Не се спори от повереника на жалбоподателката Д., че тя се е съгласила да посети дома на подс.Ц., относно шокиращото й поведение в таксито, както и доброволното осъществяване на полов акт с поне още един мъж, разпознат и от първата инстанция като св.А.. Вярно е, че последният отрича по разбираеми причини да е осъществил такъв с Д., като логично е и неговото твърдение първи да е бил подс.Ц., чието „завоевание” от дискотеката е непознатото красиво момиче и с когото тя е демонстрирала още там близост, очевидно под влияние на алкохола. Тези възприети още от първоинстанционния съд обстоятелства не са били оспорени от жалбоподателката Д. и повереника й с въззивната им жалба. Както е отбелязало мнозинството от въззивния състав, спорно е останало дали след като св.А. си е тръгнал, подс.Ц. е настоял наново да осъществи полов акт с Д. и дали това се е случило с употреба на сила над нея. Всъщност, това е и позицията на държавното обвинение, доколкото на досъдебното производство за другото случило се не е имало събран достатъчен доказателствен материал и това е предопределило рамките на фактическото обвинение. Новопредставеното пред районния съд „случайно доказателство” (диска CD с видеозаписа с мобилен телефон) е изисквало по-голяма критичност към показанията на св.А.Д., а така също и към изводите на съдебномедицинските експертизи за откритите по тялото й следи, по които не се спори. Именно последните са били третирани от районния съд като потвърждаващи твърденията на пострадалата за насилствен полов акт от страна на подсъдимия, но въззивният съд убедително е възразил, че по своята характеристика и местоположение повече се свързват с обясненията на последния и показанията на св.А. относно проявената сексуална волност от тримата, поради което не е възприел СМЕ на проф.Г. досежно единствената възможност те да бъдат причинени само по начина, съобщен от пострадалата. Анализирана е в тази светлина възможността последната съзнателно да спестява обстоятелства около случайния й контакт с подс.Ц. и на тази основа, правдивостта на твърденията й да е била изнасилена от него. Изложеното от съда в подкрепа на изводите му е достатъчно обстойно и обосновано логично, към което може да се добави и следното.
Според Д., тя няма спомен от цялата нощ в дискотеката до събуждането й в чуждото легло до непознат гол мъж, но според св.Х. за насилника си споделила, че чула да го наричат в дискотеката „Ц.”. Твърди, че й е било скъсано якето при борбата с подсъдимия, което не се потвърждава от който и да било свидетел (В., П, Х.), а и такова скъсано яке няма предадено (извън другата част от облеклото й в процесната нощ) на разследващия орган като веществено доказателство (протокол за доброволно предаване - л.7 от досъдебното производство). Св.П. уточнява, че непознатото момиче й заявило „Моля Ви, помогнете ми”, без да й обяснила да е изнасилена, а попитала къде е спирката на обществения транспорт, като се отказала да го ползва поради някакво опасение. Тогава била насочена от свидетелката към магазина на св.В.. Последният описва, как тя не е влязла в магазина му веднага, а първо я видял да минава край него и след 5 минути влязла през служебната врата, „пищейки, че е изнасилена”, без да плаче. Това се подкрепя и от обясненията на подс.Ц., че след като не я открил в дома си и тръгнал да я търси с колата по спирките на автобуса в селото, я видял край магазина, поканил я да влезе в колата с цел да изпълни обещанието си да я откара до София, но последната изведнъж се разпищяла. Така тя е реагирала на появата му в магазина (св.В.), не го е посочила обаче на св.Х. още там като „насилника й”, както и на приятеля си св.И. и на дошлите с него познати, които питали „тоя ли е?”. Поради това странно звучат обясненията й, че предупредила подсъдимия да й позволи да се обади на приятеля си, защото щяло „да стане по-лошо”, а не го посочила като изнасилвача, защото щял да бъде малтретиран и приятелят й „да загази”. В тази ситуация отново по-логично звучат твърденията на Ц., че св.Д. променила отношението си към него след обаждането на приятеля й, че се опитвал на няколко пъти, и в магазина, и пред полицая св.Х., да си изясни тази промяна, докато накрая си тръгнал. Не на последно място е и нелогичното й твърдение, че като видяла, че ще бъде осъществен насилствен полов акт с нея, помолила подсъдимия да ползва презерватив. В заключение съдът с основание е заявил, че при установените факти за осъществен доброволен полов контакт от Д. с подсъдимия и св.А., при липса на категоричност следите по тялото й да са причинени от упражнено над нея насилие от страна на първия, то единствено показанията й не могат да бъдат вложени в основата на осъдителна присъда по повдигнатото му обвинение. Този извод не се разколебава и от изразеното особено мнение от член от състава на въззивния съд. В него особено внимание е отделено на твърдението на св.Д. да няма спомен за постъпките й в дискотеката и за част от престоя й в дома на подсъдимия, с оглед поетия от нея алкохол. ВКС намира, че дори и да се приемат показанията й за поето значително количество алкохол и заключенията на експертите това да е довело до алкохолната й амнезия и че тя добросъвестно твърди липса на спомени, фактът за упражнено над нея насилие и полово сношение от подс.Ц. против волята й не се подкрепя от наличните възможни за събиране доказателства и доказателствени средства. Не са съобразени от съдията с особеното мнение допълнително посочените по-горе обстоятелства, пренебрегнати са и показанията на св.М., чиято добросъвестност не е поставена под съмнение от страните по делото. Не може да се подкрепи и съждението му, че при доброволните полови актове с подс.Ц. и св.А. св.Д. била „благоразположена” (които тя „не помни”) и затова откритите увреждания по тялото й не са и не могат да бъдат получени тогава, а само и в резултат на упражнено върху нея насилие от първия, както последната обяснява. Няма нужда да се търсят мотивите на Д. за твърденията й, особено на фона на моралните й терзания как се е довела до състояние да прави секс с непознат, при обвързаността й със св.И. и доверието, което той й е гласувал, включително въпросната нощ. Вместо това този съдия прави пространни съждения, при това доста противоречиви, как тя преценявала ситуацията, в която се е озовала, какъв човек е подсъдимият и какво може да очаква от него, как е решила сама да излезе от това положение и защо не потърсила изход с помощта на св.М. или по друг начин. И се прави извод, че подс.Ц. „не е бил агресивен”, след което пък въз основа на заключението на СМЕ съдията приема „насилствено сексуално проникване” заради обективната предпоставка – „липсата на лубрикация”, което се извеждало по експертен път, без да съобрази, че това е само един от вариантите за обяснение на обективните находки по посочените части от тялото й.
ВКС намира, че въззивният съд в мнозинството си е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, като в рамките на правомощията си като втори съд по фактите е направил самостоятелен, всестранен и обоснован анализ на събраните доказателствени материали, надлежно е извел значимите релевантни факти и е посочил на каква доказателствена основа, както и защо не е възприел противоречиви им доказателства и доказателствени средства, като е дал обстоен и убедително формулиран отговор на всички доводи на страните за и против възведеното на подс.Ц. обвинение. Няма превратно оценени или игнорирани доказателства и като краен извод – не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакуваната въззивна присъда и ново разглеждане на делото.
В рамките на правилно установените факти законосъобразен е изводът на съда, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин подс.Ц. да е осъществил насилствен полов акт с пострадалата Д., поради което го е оправдал по предявеното му обвинение. Доколкото обективните признаци за осъществено престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК не са налице, а други доводи от материалноправно естество не се навеждат от жалбоподателите, ВКС намира, че не се оправдава и оплакването за наличие на касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК.
При липса на положителни факти за причинен деликт, то искът на ищцата Д. се явява неоснователен и като такъв правилно е отхвърлен изцяло. В тази насока липсват каквито и да е други съображения в жалбата на повереника й, които да налагат излагането на подробни съображения от ВКС.
Протестът и жалбата на частното обвинение в цялост се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваната въззивна присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила.
Разноски по делото не са претендирани от страните.

Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъдата от 28.11.2011 г., постановена по ВНОХД № 5315/2011 г. по описа на Софийски градски съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :