Р Е Ш Е Н И Е
№ 289
гр. София, 30.09.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА ВИДЕНОВА и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Начева касационно дело № 863 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Решението е изготвено от съдия Кънчева, тъй като докладчикът е на особено мнение.
Касационното производство е образувано по протест на Софийската градска прокуратура и жалба на частния обвинител и граждански ищец Ж. С. Д. срещу въззивна присъда № 295/ 22.10.2012 г. по внохд № 3946/2012 г. на Софийския градски съд. Обжалвалите страни сочат наличие на касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и молят присъдата да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане.
В съдебна заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на жалбоподателката Д. поддържат оплакванията си и молят да бъдат уважени.
Защитата на подсъдимата С. К. мотивира становище, че присъдата е правилна и законосъобразна и моли да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:
Софийският градски съд отменил присъда от 13.02.2012 г. по нохд № 7059/ 2010 г. на Софийския районен съд и признал подсъдимата С. А. К. за невинна в това, че на 14.02.2003 г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Ж. С. Д. и с това й причинила имотна вреда в размер на 2500.73 лв., поради което я оправдал по обвинението по чл.209 ал.1 от НК. Отхвърлил изцяло предявения от Д. граждански иск за причинени имуществени вреди.
По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения.
Доводи в коментираната насока се съдържат в жалбата на частния обвинител, които касационният съд намира за неоснователни. Жалбоподателката възразява срещу приетите от съда два факта, за които според нея няма доказателства: че подсъдимата е наследник по закон на С. К. и А. К. и че е съпруга на Р. Р.. Обстоятелството, дали подсъдимата и Р. са съпрузи не е от съществено значение за правилното решаване на делото, но съдът е имал пълното основание да го възприеме като установено въз основа на приложеното по първоинстанционното производство удостоверение за граждански брак. Що се отнася до това дали подсъдимата е наследник на баба си и дядо си, следва да се отбележи, че действително по делото са налични няколко удостоверения за наследници. В две от тях, № 419 и № 420 от 14.02.2003 г. подсъдимата е посочена като тяхна дъщеря и въз основа на тези удостоверения е издаден нотариален акт №3/24.02.2003 г., легитимиращ я като едноличен собственик по наследство на имота. Този нотариален акт е оспорен по гражданско-правен ред от нейната майка. В третото приложено удостоверение за наследници, издадено служебно по искане на разследващите, / л.123 от ДП/ подсъдимата е посочена като дъщеря на С. К. /осиновена/ и негов наследник, наред с децата му А. и Л. К., а в четвъртото на /л. 138/ не фигурира като наследник на А. К.. Гореизложеното донякъде обяснява възражението на обжалвалата страна, че подсъдимата никога не е била единствен собственик на имота, а в най-добрия случай е била съсобственик с майка си и чичо си, притежавайки 1/3 от него. Така обаче е приел и съдът, поради което настоящата инстанция не намира да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при установяване на фактите по делото. Те са правилно изяснени от въззивния съд и не се различават от приетите и от първата инстанция.
Мнозинството от настоящия касационен състав намира, че Софийският градски съд неправилно е приложил материалния закон. Не споделя правните му съображения за недоказаност на измамливи действия от страна на подсъдимата, защото предварителният договор не бил нищожен и неговото неизпълнение дава право на пострадалата да търси правата си по гражданско-правен ред.
Безспорно е, че е възможно да е налице измама и при сключване на гражданско-правен договор, ако признаците на посоченото престъпление са налице. Това е така, когато страната по договора действа с измамлива цел и поема задължения, които поначало няма намерение да изпълни. Тя въвежда другата страна в заблуждение, че желае сключването на договора и постигане на произтичащите от неговия предмет последици/размяна на престации/, докато всъщност няма намерение или обективно не е в състояние да изпълни задълженията си и цели единствено материално облагодетелстване. Сключването на договора е способ за въвеждане на пострадалия в заблуждение.
По настоящото дело се касае за измама, тъй като обективните и субективни признаци на престъплението са налице. Подсъдимата К. е сключила предварителния договор за продажба на недвижимия имот, без намерение да изпълни задълженията си по него, който извод произтича от комплексната оценка на поведението й. Преди всичко, данните по делото сочат на познание от нейна страна, че най-малкото не е единствен собственик на процесния апартамент, като е съзнавала и същественото значение на въпроса за собствеността при преговори за продажба на недвижим имот. Затова, впоследствие е предприела действия да се сдобие с нотариален акт за собственост и е постигнала тази цел чрез използване на неистински и с невярно съдържание документи. Въпреки това, при сключване на предварителните договори с двете кандидат- купувачи се е представила за собственик и е поела задължения за прехвърляне на собствеността. Към момента на сключване на договора с пострадалата Ж. Д., подсъдимата вече е била обвързана с предварителен договор със св. В. В., но е скрила това и е декларирала липсата на тежести върху имота и на поети задължения за продажба с други лица. Повече от очевидно е, че съзнателно дадената от К. погрешна информация на св. Д. относно съществени обстоятелства по бъдещата сделка- за собствеността и за поетите вече задължения към друг купувач- стои в основата на решението на пострадалата да сключи предварителния договор и да извърши имущественото разпореждане, предоставяйки инкриминираната сума като капаро. Подсъдимата изначално не е имала възможност да сключи законосъобразен договор за продажба и да прехвърли собствеността на имота на Д., тъй като не е едноличен негов собственик, а е скрила и обстоятелството за наличния предварителен договор със св. В. и предстоящото сключване на окончателен договор за продажба с последната. С тези свои действия е възбудила заблуждение у пострадалата и я е мотивирала да се разпореди с имуществото си, с което е причинила настъпването на имотна вреда за нея. Не без значение за наличие на умисъл у подсъдимата са и последващите й действия- укриването й от Д. и отказът да възстанови причинените й вреди. За разлика от решавания съд, настоящият състав не счита, че предвидените в предварителния договор клаузи за обезвреда за изправната страна изключват намерение за извършване на измама. Такива клаузи са обичайни за всеки един предварителен договор за продажба на недвижим имот, но за съставомерността на извършеното от подсъдимата са от значение действията, с които е мотивиралата пострадалата изобщо да стане страна по него, въвеждайки я в заблуждение относно реалните възможности този договор да бъде изпълнен и да породи целените от нея правни последици. Неправилното приложението на материалния закон налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 295/ 22.10.2012 г. на Софийския градски съд, постановена по внохд № 3946/2012 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/ОМ/ 2.
О С О Б Е Н О М Н Е Н И Е
на съдия Ж. Начева по н. д. № 863/2013 г. по описа на Върховния касационен съд
В подкрепа на искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, жалбоподателят, частен обвинител и граждански ищец, се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на материалния закон, в каквато насока е развил съображенията си чрез повереника – адв. Н. (в протеста липсват конкретни съображения и прокурорът не се е възползвал от възможността по чл. 351, ал. 3 НПК за допълнение).
Няма да обсъждам дали от съдържанието на жалбата може да се изведе довод за съществено процесуално нарушение, тъй като и мнозинството приема липсата на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Считам, че в рамките на приетите за установени факти въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и жалбата на частния обвинител и граждански ищец е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не приемам мотивите на мнозинството, с които се уважава направеното искане и се отменя оправдателната присъда, произнесена от Софийския градски съд по повдигнатото обвинение на подсъдимата С. А. К..
В касационното решение се изтъква, че престъпление измама може да има и когато е сключен гражданско-правен договор от дееца, ако са налице признаците на посоченото престъпление. Обратната позиция не е застъпвана от въззивния съд.
Върховният касационен съд не споделя правните съображения, че договорът не е нищожен и неговото неизпълнение дава право на пострадалата да търси правата си по гражданскоправен ред.
Софийският градски съд задълбочено е обсъдил предварителния договор от 14.02.2003 г. със св. Д.. В съответствие със суверенните си правомощия не е установил подсъдимата да е сключила този договор с намерение за извършване на измама, мотивирайки прецизно, логично и законосъобразно своето решение. При това стриктно е изпълнил процесуалните си задължения да се произнесе в рамките на обвинителния акт, без да накърнява правото на защита на подсъдимата и без да се основава на обстоятелства, които имат отношение към друга сделка и стоят извън обхвата на повдигнатото обвинение.
Аргументът на Софийския градски съд, че сключеният договор не е нищожен, освен че е напълно верен, не е представен нито декларативно, нито изолирано от останалите мотиви във въззивното решение. Съдът законосъобразно е изследвал предвидените клаузи в договора, решавайки въпроса налице ли са съставомерните признаци на престъплението измама когато срещу предоставената парична сума от св. Д. стои признатото й от подсъдимата право на пълна обезвреда при неизпълнение на предварителния договор.
Ето защо смятам, че с решението на мнозинството на практика Върховият касационен съд пререшава по свой начин въпросите по същество на делото, каквито правомощия няма. Позовава се и на неустановени от въззивния съд факти и обстоятелства.
Софийският градски съд не е извел измамливи намерения от инкриминираното с обвинителния акт и установено по делото обстоятелство, че в преддоговорните си отношения подсъдимата К. се е представяла за собственик. Въз основа на доказателствените материали е приел за установено, че тя действително е собственик по пътя на наследяването на починалите К.. Въззивният съд убедително се е аргументирал и защо счита, че предходният предварителен договор със св. В. не води до единствено възможния извод за намерението на подсъдимата към 14.02.2003 г. да измами св. Д., като не й продаде апартамента, предмет на договора (в т. ч. е съобразил датата на договора със св. Д., който подсъдимата е сключила в последния ден от едномесечния срок по предварителния договор от 15.01.2003 г. със св. В.).
Според мотивите, залегнали в касационното решение, „съзнателно дадената погрешна информация на св. Д. относно съществени обстоятелства по бъдещата сделка – за собствеността и за поетите задължения към друг купувач стои в основата на решението на пострадалата да сключи предварителния договор и да извърши имущественото разпореждане”.
Доколкото въпросът за собствеността е могъл по делото да се разглежда само в контекста, че и други лица са били наследници и собственици на имота, и като се има предвид, че поведението на подсъдимата се определя от мнозинството като едно активно поведение по въвеждане в заблуждение на св. Д., както и многократното подчертаване в касационното решение, че подсъдимата не е била единствен, едноличен собственик, всъщност под използваната обща формулировка за дадена погрешна информация от подсъдимата относно собствеността на апартамента, се крие едно неустановено от съда по същество обстоятелство – подсъдимата К. да се е представяла като единствен, едноличен собственик, респективно да е въвела в заблуждение св. Д. чрез действие, изразяващо се в даване на такава невярна информация, с което да я е мотивирала да извърши имущественото разпореждане. Твърдението, че подсъдимата се е представяла за изключителен собственик на имота не се съдържа никъде в материалите по делото, освен в жалбата на частния обвинител и граждански ищец, депозирана чрез повереника - адв. Н.. То е възприето от Върховния касационен съд, който по този начин е заместил приетите за установени по делото факти от Софийския градски съд. В крайна сметка доводите на жалбоподателя в посочения аспект представляват доводи за необоснованост, които в случая са били уважени, макар необосноваността да не е касационно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
По същата линия е важно да се отбележи следното:
Подсъдимата е била обвинена за въвеждане в заблуждение на св. Д., че ще й продаде апартамент, нах. се …, като го е продала на трето лице (на св. В.).
В обвинителния акт по никакъв начин не е засегнат въпросът със съсобствеността на жилището. Не е отбелязано дори с една дума, че няколко лица са били собственици на имота. Затова считам, че независимо как би било определено от съд, разглеждащ делото по същество, поначало поведение, свързано с посочените факти не следва да се отчита като част от деянието на подсъдимата, за което тя е имала обвинение и по което се е защитавала. Софийският градски съд законосъобразно не го е взел предвид, а и с присъдата подсъдимата К. е била оправдана.
Не споделям и съображенията на мнозинството за изначална невъзможност подсъдимата да сключи законосъобразен договор за продажба на имота и да прехвърли собствеността. Кое да е от обстоятелствата, които се изтъкват в касационното решение („подсъдимата не е едноличен собственик, а е скрила и обстоятелството за наличието на предварителен договор със св. В.”), само по себе си не представлява онази пречка, поради която тя да не е имала никаква възможност да изпълни поетото задължение по предварителния договор със св. Д..
Ето защо, като намирам, че липсва касационното основание за отмяна на присъдата, подписвам настоящето решение с особено мнение.
СЪДИЯ: |