Р Е Ш Е Н И Е № 306 София 06.11.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 185 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. В. И. чрез адв.В. Г. срещу решение № 86 от 18.10.13г.по в.гр.дело № 182/13г.на Окръжен съд – Силистра,с което е потвърдено решение № 161 от 14.06.13г.по гр.дело № 1978/12г.на Районен съд – Силистра.С него е отхвърлен предявения от Д. И. иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.с чл.143 ал.1 ЗЗД за признаване за установено,че Ц. Й. К. и Г. С. Ц. му дължат солидарно сумата 5103.87 лв,представляваща задължение по банков кредит от 24.06.09г.,сключен между Й. Ц. К.,Г. С. Ц. и Б. [фирма],и изплатен от него в качеството му на поръчител,сумата в размер на 572.62 лв,представляваща лихва за забава за периода от 30.08.11г.до 1.10.12г.,ведно със законната лихва за забава върху главницата,считано от 2.10.12г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане,както и сумата в размер на 713.60 лв за разноски,за които суми е издадена заповед № 3723 от 4.10.12г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в заповедно производство по образувано ч.гр.дело № 1785/12г.по описа на Силистренския районен съд. С определение № 506 от 8.04.14г.състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : има ли право поръчителят по банков кредит,който е платил предсрочно задължението по кредита,да предяви иск за цялата сума срещу кредитополучателя,като разрешен в противоречие с решение № 114 от 21.03.11г.по гр.дело № 1143/10г.на ІV г.о.на ВКС и решение № 229 от 10.09.12г.по гр.дело № 452/11г.на ІV г.о.на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК. Според посочената задължителна съдебна практика с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Длъжникът и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право да получи повече от дължимото. Когато кредиторът предяви вземането си срещу длъжника, правното положение на поръчителя с нищо не се засяга. Когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя,поръчителят трябва да уведоми длъжника, за да узнае възраженията му, инак той рискува да плати недължимо или в повече; а и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора. Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати тези усложнения.Когато поръчителят има доверие на кредитора, той плаща на свой риск (за да избегне разноските по делото и разноските по принудителното изпълнение). Ако задължението е съществувало, той получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. При неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията си срещу кредитора – само тях той може да противопостави на платилия поръчител. Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките на чл.143 ал.1 ЗЗД за успешното провеждане на иска,тъй като ищецът бил платил чужд дълг преди да е поканен,липсвали доказателства другият длъжник и наследници да са били призовани да изпълнят задълженията по кредита и същите да са преустановили плащанията,плащането е станало преди падежа на кредита. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като незаконосъобразно и необосновано,постановено в противоречие с практиката на ВКС.Моли да бъде отменено и да бъде постановено друго,с което да се уважи предявения иск. Ответниците по жалбата Ц. Й. К. и Г. С. Ц. не заявяват становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното: Решението е неправилно. Установено е по делото,че ответницата Г. Ц. и съпруга й Й. К. на 24.06.09г.са сключили с Б. [фирма] договор за потребителски кредит за сумата 5000 лв,за срок от пет години.На 15.04.10г.Й. К. е починал и оставил за наследници освен съпругата си и втория ответник Ц. К.,негов син,както и Г. К.,която не е страна по делото.От приложеното удостоверение от Б. [фирма] е видно,че до м.април 2010г.кредитът е бил обслужван от разплащателната сметка на кредитополучателя Й. К.,а от м.юли 2010г.кредитът е обслужван от разплащателната сметка на поръчителя Д. И..Последният е изплатил дълга изцяло на 29.08.11г.На 2.10.12г. е подал заявление по чл.410 ГПК против ответниците за процесните суми. С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира,че липсата на покана от банката до другия съдлъжник и наследниците на починалия да изпълнят задълженията си по изплащане на остатъка от кредита,съответно и до поръчителя,не са подлежащи на установяване от последния предпоставки за уважаване на иска.В нарушение на закона въззивният съд е приел,че ответниците не дължат претендираните суми.Ищецът като поръчител е погасил изцяло съществуващо задължение на ответниците към банката по договор за кредит чрез удръжки от разплащателната си сметка,без да ги е внесъл доброволно на свой риск,поради което те следва да бъдат осъдени да му върнат всичко,което е платил със законната лихва от деня на плащането. По изложените съображения настоящият състав приема,че решението следва да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови друго,с което да се уважи предявения иск. С оглед изхода на разноски на спора ответниците следва да заплатят на ищеца направените от него съдебни разноски за трите инстанции в размер на 2170.80 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 86 от 18.10.13г.,постановено по в. гр.дело № 182/12г.на Окръжен съд- Силистра. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. Й. К. и Г. С. Ц.,че дължат на Д. В. И. солидарно сумата в размер на 5 103.87 лв,представляваща задължение по банков кредит от 24.06.2009г.,сключен между Й. Ц. К.,Г. С. Ц. и Б. [фирма],и изплатен от Д. В. И. в качеството на поръчител; сумата в размер на 575.62 лв,представляваща лихва за забава за периода от 30.08.2011г.до 1.10.2012г.,ведно със законната лихва върху сумите,считано от 2.10.2012г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК,за които суми е издадена заповед № 3723 от 4.10.2012г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 1785/12г.на Силистренския районен съд. ОСЪЖДА Ц. Й. К. и Г. С. Ц. да заплатят на Д. В. И. сумата 2170.80 лв /две хиляди сто и седемдесет лв и осемдесет ст/съдебни разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.