2 Решение на Върховен касационен съд I..о РЕШЕНИЕ № 187 С., 18.06.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 3324 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от кмета Д. Н., приподписана от юриск. В. П., против въззивно решение № 89 от 08.05.2008 г., постановено по гр.д. № 89 по описа за 2008 г. на Добричкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 92 от 23.11.2007 г. по гр.д. № 452/2006 г. на Добричкия районен съд, с което са уважени предявените искове от [община] срещу ПК"Зора" [населено място], с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, чл. 108 ЗС и обусловения от него иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./, за признаване за установено по отношение на ответната кооперация, че ищцовата община е собственик на недвижим имот -УПИ III, в кв. 47 по плана на ЖК"*Б.-юг", [населено място], с площ 4281 кв.м, за осъждане на ПК"Зора" да предаде владението върху част от посочения по-горе имот с площ от 114 кв.м, върху която е изградена едноетажна сграда със стоманена конструкция-магазин за хранителни стоки, състоящ се от търговска зала, складово помещение със самостоятелен вход и заведение за обществено хранене, състоящо се от бирария, търговска зала, кухня, склад и санитарен възел и 60 кв.м прилежащ терен към същата от южната й страна и е отменен нотариален акт № 61, т. XV от 29.10.1997 г.. н.д. № 7303/1997 г. на нотариуса при Д., поправен с н.а. № 88, т.1, от 14.10.1999 г., н.д. № 221/1999 г. на нотариус с № 175 и е прекратено производството по делото като недопустимо. Ответникът по касационната жалба ПК"Зора" [населено място], не изразява становище по нея. С определение № 227 от 05.03.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото правен въпрос, който от една страна касае правната квалификация на заявените претенции, с твърдението, че въззивният съд неправилно ги е квалифицирал и поради тази причина е приел исковете за недопустими и е прекратил производството по тях, и от друга страна относно правната характеристика на иска по чл. 2, ал. 3 от Закона за общинската собственост/Д.В., бр. 26/2000 т.1. Този въпрос се отнася до задължението на съда да постави точна правна квалификация на заявените претенции и е относим към преценката налице ли е фактическият състав на така заявените претенции, в т.ч. кои искове са недопустими, поради липса на правен интерес и относим ли е този извод по отношение на осъдителните искове. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите, изложени в подадената касационна жалба във връзка с основанията за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че предявените от общината касатор срещу ПК"Зора" [населено място] искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, чл. 108 ЗС и обусловеният от тях иск по чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ относно процесния недвижим имот са процесуално недопустими, обезсилил е първоинстанционното решение в обжалваната му част и е прекратил производството по делото. Приел е, че ищцовата община няма правен интерес от предявяване на установителния иск за собственост върху процесния недвижим имот - УПИ III, кв. 47 по плана на ж.к. ,.Б.-юг", [населено място], с площ от 4167 кв.м./като разлика между общата площ на УПИ от 4281 кв.м. и заета такава от обект-магазин и заведение за обществено хранене в размер на 114 кв.м./, тъй като това право на собственост не е оспорвано от ответната кооперация. Последната е оспорвала единствено правото на собственост на общината върху сградата - магазин и заведение за обществено хранене на основание чл. 2, ал. 3 ЗОС, с оглед издадения в нейна полза констативен нотариален акт за право на собственост № 61, д. № 7303/1997 г. на нотариус при PC Д.. Съдът е приел, че с оглед нарушеното право на собственост върху имота на общината от страна на ответната кооперация, тя би го защитила с негаторния иск по чл. 109 ЗС, какъвто обаче не е бил предявен. В. решение е неправилно. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./. У. иск за собственост с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ не е предявен, тъй като той е част от предявения ревандикационен иск. Нещо повече ревандикацията не може да се съедини с установителен иск за собственост, тъй като тя включва искане за установяване на ищцовата собственост. Ето защо изводите на въззивния съд за липса на правен интерес, които касаят само установителния иск за собственост, са неправилни. Страната предявила ревандикационен иск, съдържащ в себе си установителна и осъдителна част винаги има правен интерес от предявяването му. Това е така, тъй като ревандикацията е насочена към един двоен резултат - да се установи, че ищецът притежава собствеността върху спорния имот, че ответникът няма правно основание да го владее или държи и на тази основа да се прекрати неговото владение или държане и да се възстанови владението на собственика. Ако не са налице тези предпоставки, чието доказване е в тежест на ищеца, това е основание искът да бъде отхвърлен като неоснователен, но не и да се прекратява производството, поради неговата недопустимост, поради липса на правен интерес. Освен това в случая по какъв начин ще реализира исковата си защита по спорното право преценява ищецът, т.е. дали при условията на ревандикация или с негаторен иск и в негова тежест, както се посочи по-горе, е да докаже претенциите си. Ето защо неправилно въззивният съд е приел, че ищцовата община няма правен интерес от иска. По изложените съображения неправилно въззивният съд не е разгледал спора по същество. Той не е определил правилно предмета на делото и решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който след подробно обсъждане на релевантните за По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.2 и ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивно решение № 89 от 08.05.2008 г., постановено по гр.д. № 89 по описа за 2008 г. на Добричкия окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: