Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 206   София, 29 април   2010г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети   април  две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лиляна Методиева      ЧЛЕНОВЕ :  Юрий Кръстев   Елена Авдева   при секретар Кр.Павлова .......................................и в присъствието на прокурора К.Колова ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 98 /2010 г.   Производството по делото е образувано на основание чл.349, ал.1 от НПК по протест на М. Н. П. - зам.окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – гр. П., против присъда № 7/14.01.2010 г. по внохд № 2737/2009 г. на Окръжен съд – гр. П. в частта й , с която подсъдимите Н. Т. Б. и Т. Ф. М. са оправдани изцяло по повдигнатото обвинение, а подсъдимите Й. Д. С. и Д. П. Д. – относно извършване на престъплението в условията на предварителен сговор с Б. и М. В протеста се сочи , че атакуваната част от присъдата е “неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния закон” , поради което се иска нейната отмяна и ново разглеждане на делото. Защитниците на подсъдимите оспорват основателността на протеста. Адвокатът на Д. Д. - А. А. , с писмена молба формулира и претенция за намаляване на наложеното на подзащитния му наказание или за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 422 , ал.1, т.5 от НПК във връзка с чл. 348 , ал.1 , т.3 от НПК. Така поддържани исканията са процесуално недопустими. Д. не е жалбоподател пред касационната инстанция, а извънредният способ за проверка на влезли в сила съдебни актове по реда на възобновяването е подчинен на независима от касационния инстанционен контрол процедура. Представителят на прокуратурата пред настоящия състав не поддържа протеста. Отбелязва, че неговото допълнение в частта за нарушения на процесуалния ред за обсъждане на доказателствата е недопустимо, тъй като в протеста не е наведено касационното основание на чл. 348 , ал. 1 , т. 2 от НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК , установи следното : Пловдивският районен съд, двадесет и шести наказателен състав , с присъда № 340 от 23.06.2009 г. по нохд № 991/2009 г. признал ·        подсъдимата Н. Т. Б. за виновна в това , че 16.09.2006 г. в гр. П., чрез повреждане на прегради , здраво направени за защита на имот, чрез техническо средство – ножовка, и след предварителен сговор с Д. Д. , Й. С. и Т. М. откраднала кабели на стойност 894,34 лева, немаловажен случай, поради което и на основание чл. 195 , ал.1 , т. 3, пр. 2, т.4 пр. 2, т.5 във връзка с чл. 194, ал.1 от НК и чл. 54 от НК я осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила ·        подсъдимата Т. Ф. М., за виновна в това,че 16.09.2006 г. в гр. П., при условията на повторност, чрез повреждане на прегради , здраво направени за защита на имот, чрез техническо средство- ножовка, и след предварителен сговор с Д. Д. , Й. С. и Н. Б. откраднала кабели на стойност 894,34 лева, немаловажен случай, поради което и на основание чл. 195 , ал.1 , т. 3, пр. 2, т.4 пр. 2, т.5 и т.7 във връзка с чл. 194, ал.1 от НК във вр. с чл. 28, ал.1 и чл. 54 от НК я осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила ·        подсъдимия Й. Д. С. за виновен в това , че 16.09.2006 г. в гр. П., при условията на опасен рецидив, чрез повреждане на прегради , здраво направени за защита на имот, чрез техническо средство- ножовка, и след предварителен сговор с Д. Д. , Т. М. и Н. Б. откраднал кабели на стойност 894,34 лева, немаловажен случай, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т.2 във вр.чл.195 , ал.1 , т. 3, пр. 2,т.4 пр. 2, т.5 във връзка с чл. 194, ал.1 от НК във вр. с чл. 29, ал.1, б”а” и б.”б” от НК и чл. 54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода, които да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим ·        подсъдимия Д. П. Д. за виновен в това , че на 16.09.2006 г. в гр. П., при условията на опасен рецидив, чрез повреждане на прегради , здраво направени за защита на имот, чрез техническо средство – ножовка, и след предварителен сговор с Й. С. ,Т. М. и Н. Б. откраднал кабели на стойност 894,34 лева, немаловажен случай поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т.2 във вр.чл.195 , ал.1 , т. 3, пр. 2, т.4 пр. 2, т.5 във връзка с чл. 194, ал.1 от НК във вр. с чл. 29, ал.1, б”а” и б.”б” от НК и чл. 54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода, които да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим   В тежест на подсъдимите съдът възложил и сторените деловодни разноски. Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, с присъда № 7 от 14.01.2010 г. по внохд №27 37/ 2009 г. отменил първоинстанционната присъда частично , като оправдал подсъдимите Т. Ф. М. и Н. Т. Б. изцяло по повдигнатите обвинения, а подсъдимите Й. Д. С. и Д. П. Д. - за обвинението в предварителен сговор с М. и Б. Протестът срещу така постановената нова присъда е неоснователен по следните съображения: На първо място се налага изясняване на параметрите на касационната проверка , доколкото те са ограничени по силата на чл.347, ал.1 и чл. 351 , ал.1 и ал.3 от НПК от съдържанието на касационната жалба и протест. Прокурорът П. е релевирал в законния срок единствено касационното основание на чл. 348 , ал.1 , т.1 от НПК – нарушаване на материалния закон, поради което допълнително изложените оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила не могат да бъдат обсъждани като несвоевременно заявени. Освен това част от протеста съдържа обосновка за фактическа необоснованост, която не попада в лимитативно изброените в чл.348 , ал.1 от НПК касационни основания. Единственото процесуално допустимо оплакване за неправилно приложение на закона по отношение на оправданите подсъдими е неоснователно. Въззивният съд установил от фактическа страна , че Т. М. и Н. Б. не са се сговаряли с Й. С. и Д. Д. да крадат кабели и не са участвали в пазенето на местопрестъплението и отнасянето на пълните чували оттам. Данни за тяхното участие в инкриминираната дейност се съдържат единствено в обясненията на останалите двама подсъдими , поради което втората инстанция правилно е констатирала класически вариант на т.нар “оговор”, който по силата на чл. 116 , ал.1 от НПК не допуска постановяване на осъдителна присъда. Доказателственият материал по делото не разкрива съставомерно поведение на Т. М. и Н. Б. , поради което те правилно са оправдани по обвинените за квалифицирана кражба. Отпадането на съучастническата дейност на двете подсъдими законосъобразно е намерило отражение и в квалификацията на престъплението , извършено от останалите двама – С. и Д. , които също са оправдани за предварителен сговор с тях. Не е налице касационното основание по чл. 348 , ал.1 ,т.1 от НПК, поради което обжалваната присъда не подлежи на ревизия в изтъкнатата в протеста насока. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение ,   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 7/14.01.2010 г. по внохд № 2737/2009 г. на Окръжен съд – гр. П.. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.         2.