6 Р Е Ш Е Н И Е № 194 гр. София, 05 октомври 2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 531/2016г. Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура срещу нова въззивна присъда от 21.12.2015г. на Апелативен съд - София, по внохд №963/2015г. С визирания акт е отменена първоинстанционната присъда на Софийски градски съд, с която К. С. Ш. е признат за виновен в извършено на 05.04.2012г., в [населено място], при условията на опасен рецидив, престъпление по чл.199, ал.1, т.4 от НК, консумирано чрез отнемане на чужда движима вещ /лаптоп марка „марка”, модел „модел“, на стойност 752,40 лева/, чрез употреба на сила спрямо Р. Д., с намерение противозаконно да я присвои и ангажирана неговата наказателна отговорност, с произтичащите от това санкционни последици - ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, като подсъдимото лице е оправдано по повдигнатото му от прокурора обвинение, в съответствие с изискванията на чл.304 от НПК. Подаденият протест представлява израз на недоволство от обявения въззивен съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, без да се сочат конкретни форми на проявление на предвидените в чл.348 от НПК касационни основания и да се предлагат обосноваващи ги фактически и юридически аргументи. В допълнително представени от прокурора съображения се очертава дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13 и 14 от НПК, предписващи необходимост от обективно, всестранно и пълно изследване на значимите по делото обстоятелства, и се мотивира тенденциозност и безкритичност при формиране на вътрешното убеждение на решаващия орган за недоказаност на обвинителната теза. Поставя се акцент на налични пороци при доказателствените анализ и оценка, обективирани в пренебрегване на свидетелските показания на пострадалата Р. Д. и нейния брат К. Г., и в игнориране на осъщественото в хода на досъдебното разследване разпознаване, предпоставили неправилно прилагане на материалното право и постановяване на оправдателна присъда. В открито съдебно заседание на 27.09.2016г. представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. В настоящото производство подсъдимият Ш. участва лично и със защитник, който пледира атакувания акт да бъде оставен в сила. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. При реализирания инстанционен контрол Върховният касационен съд не констатира допуснати нарушения на процесуалните предписания на чл.чл.13 и 14 от НПК, довели до несъблюдаване на приложимия материален закон и оправдаване на К. Ш. по повдигнатото му обвинение по чл.199, ал.1, т.4 от НК. Доказателствената съвкупност, инкорпорирана чрез обясненията на подсъдимия; свидетелските показания на Д. С., Р. Д. и К. Г.; приобщената писмена документация /протокол за разпознаване от 05.06.2012г. с фотоалбум към него, фактура и гаранционна карта на лаптоп „марка”, модел „модел“, писмо от 03.05.2012г. на сайта „име“, справки от „мобелн оператор“ с изх. №№ 13402/11.07.2012г., 16159/15.07.2012г., 14293/23.07.2012г.; и назначената съдебно-оценителна експертиза, не обезпечава с нужната степен на интензитет обвинителната теза на прокурора, за извършен на инкриминираната дата от К. Ш. грабеж, с предмет - компютър, собственост на Р. Д.. Категорично установените по делото фактически данни сочат, че в началото на 2012 година, Д. С. се запознал с Р. Д., като след няколко срещи и поради обстоятелството, че жената нямала квартира в [населено място], той позволил на същата да се настани в наетия от него апартамент, находящ се в кв./квартал/, [улица], [жилищен адрес]. По време на престоя си в това жилище, на 05.04.2012 година, Д. се обадила на С. и го уведомила, че „някакъв мъж“ влязъл в дома му, ударил я и принудително взел закупения от него на изплащане преносим компютър - тип лаптоп, марка „марка”, модел „модел“, на стойност 752,40 лева. Убедително е доказана и хронологически следващата фактология, релевантна за разглеждания казус, очертаваща възприятията на Д. С. при завръщането си вкъщи /той не забелязал видими следи от насилие по Д./, сигнализирането на органите на реда и начина на разкриване на автора на престъплението Подсъдимият е идентифициран от Р. Д. след няколко дни, при телевизионно предаване, в което К. Ш. е анонсиран за свързано с осъществени кражби лице, като при проведените впоследствие процесуално-следствени действия в рамките на наказателното производство е установено, че пострадалата и Ш. са имали словесни и визуални контакти по Интернет през месец март 2012 година, след регистрация в сайта „име“ /коментирали са общи теми в група; виждали са се чрез видеовръзка; водили са разговори на личен чат, при които Д. предлагала масажни услуги/, но същите са прекратени преди инкриминираната дата - 05.04.2012 година Внимателният преглед на визираните обстоятелства, обосновано изведени въз основа на събраните и проверени доказателства по делото, не предпоставят с изискуемата се несъмненост и безспорност заключение за извършване на описаното в обвинителния акт насилствено отнемане на инкриминирания предмет на посегателство - лаптоп, марка „марка”, придобит от Р. Д. чрез дарение, субсумиращо състава на чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198 от НК, и за съпричастност на подсъдимия Ш. към престъпното деяние. В обсега на доказателствения материал, Софийски апелативен съд с демонстриран професионализъм е подложил на прецизно обсъждане разказа на пострадалата Д. и на нейния брат за случилото се на 05.04.2012 година, и задълбочено анализирал отразените в протокола за разпознаване данни, като при съобразяване на източника на доказателства, след коментар на наличните противоречия в съдържанието на посочените гласни доказателствени средства и чрез съпоставяне с останалата доказателствена маса, аргументирал тяхната процесуална стойност и доказателствена сила. Обективна е интерпретацията на депозираните от Р. Д. в досъдебната фаза на наказателния процес /30.05.2012г./ и в съдебно заседание на 23.04.2014г. свидетелски показания, чиято житейска алогичност, вътрешна неустойчивост и очевидна неистинност е изследвана с юридически усет, като след преценката им във взаимовръзка с доказателствената съвкупност е изградена позиция, че същите не следва да се ползват с кредит на доверие. Неправдоподобно е заявеното от пострадалата за роднински отношения с Д. С., който в качеството на неин чичо, я приютил в дома си и й направил подарък - преносим компютър. Съществени непълноти и неясноти се констатират в твърденията на разпитаното лице досежно фактите, при които извършителят на престъплението е проникнал в жилището на Д. С., в [населено място], кв./квартал/, и му е осигурен достъп до инкриминираната вещ Непоследователни и променливи са волеизявленията на жертвата, и при релевиране на значимите за престъпното посегателство неправомерни прояви на дееца, очертаващи механизма на грабежа и на детайлите във фактическата обстановка, при която той е осъществен. Сериозни са противоречията в дадените пред досъдебните органи и решаващия първостепенен съд показания на Р. Д. за броя на нанесените й удари на инкриминираната дата - 05.04.2012 година, за мястото в жилището, където е упражнена принудата, за поведението на автора на престъплението, предхождащо и последващо отнемането на процесния лаптоп, като при всеки от разпитите и в хода на процедурата по чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, е лансирана различна версия. Визираните обстоятелства и установената липса на корелация, при реализираното съотнасяне на приобщените чрез гласния доказателствен източник данни, с доказаната, чрез свидетелските показания на Д. С. и чрез писмения доказателствен материал /фактура и гаранционна карта на лаптоп „марка”, модел „модел“, писмо от 03.05.2012г. на сайта „име“, справки от „мобилен опратор“ с изх. №№ 13402/11.07.2012г., 16159/15.07.2012г., 14293/23.07.2012г./, фактология, са предпоставили компетентното заключение на въззивната инстанция за недостоверност на свидетелските показания на Р. Д.. Формираните изводи не се разколебават от депозирания разказ на брата на пострадалата - К. Г., който възпроизвежда направени от Д. извънпроцесуални изявления за случилото се. Процесуалната стойност на съдържимите се в твърдяното от близкия родственик на жертвата фактически данни, ги определят като производни по характер доказателства, доколкото те не отразяват и пресъздават лично възприети обстоятелства за престъпното деяние и неговия автор, а възпроизвеждат съобщена от Д. информация. Естеството на производните доказателства предопределя тяхната процесуална роля и предназначение. Те могат да бъдат използвани като средство за разкриване на първични доказателства, служат за проверка на последните или ги заменят при недостъпност на първичните фактически данни. В обсега на последната алтернатива са случаите на погиване на източника на преки първични доказателства /смърт или невменяемост на лицето, непосредствено възприело значимите събития и действия/; обективна невъзможност за инкорпориране на първичните доказателства и процесуалната им негодност /свидетелят-очевидец не може да бъде намерен, за да се разпита или съществуват процесуални пречки за надлежно приобщаване на дадените в предходната фаза на процеса показания към доказателствата/. Конкретиката по делото индицира на приложение на една от очертаните хипотези- използване на свидетелските показания на К. Г., за проверка на твърденията на пострадалата Д.. Недоумение буди процесуалното поведение на разпитания свидетел, който след подробен разказ за споделеното от Р. Д. за инкриминирания грабеж и неговия извършител, и за осъществени по този повод телефонни разговори с подсъдимото лице, в хода на досъдебното разследване, на 11.03.2015г. пред Софийски градски съд лаконично заявява, че „нищо не знае и не помни“ Независимо от положените усилия на решаващия орган за установяване на обективните факти чрез словно материализираната в протокола от 12.07.2012 г. и афиширана в съдебно заседание воля, след прочитане на свидетелските му показания, при условията на чл.281 от НПК, К. Г. не е внесъл необходимите уточнения и дал логични отговори на зададените въпроси, което е обусловило мотивираното в атакувания акт недоверие към предоставената от него информация. Предложената аргументация сочи на несъстоятелност и на доводите на прокурора в касационния протест за незачитане на процесуалните предписания при формулиране на фактическите положения за съпричастността на Красимир Ш. в инкриминирания грабеж, изразило се в пренебрежително отношение към основни обвинителни доказателства срещу подсъдимото лице, съдържими се в приложения по делото протокол за разпознаване от 05.06.2012 година. Действително процесуално-следственото действие разпознаване е проведено при съблюдаване на нормативния регламент в чл.чл.169-171 от НПК, като изготвеният писмен документ, обективиращ този способ за доказване притежава изискуемите се реквизити за формална годност. Оценката на визираното доказателствено средство обаче в контекста на свидетелските показания на пострадалата Д., дадени в рамките на наказателния процес, дисквалифицира възможността то да обоснове категорично заключение за авторството на престъпното деяние. Правилно е приложен и материалният закон. В съответствие с приетата за доказана от въззивния съд фактология е и неговото юридическо заключение за необезпеченост на обвинителната теза за съпричастност на подсъдимия Ш. обвинение към инкриминираното престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, предпоставило оправдаването му. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на престъплението и авторството бъдат изяснени и установени с нужния доказателствен интензитет, съдът може да обяви осъдителен акт. Присъдата не може да почива на несигурност, на предположения и колебливи изводи относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние, и участието на извършителя в него. Съдът признава подсъдимото лице за виновно само и единствено, когато обвинителната теза е безспорно доказана /чл.303 от НПК/, което е гаранция за реализиране на процесуалните му права, произтичащи от презумпцията за невиновност, изрично провъзгласена в чл.16 от НПК. По изложените съображения, ВКС намира, че в пределите на възложените му правомощия в настоящотото производство, следва да остави в сила атакувания акт, с който е отменена осъдителна присъда от 11.03.2015г. на Софийски градски съд, по нохд №5132/2012г. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №28 от 21.12.2015г. на Софийски апелативен съд, постановена по внохд №963/2015г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.