Р Е Ш Е Н И Е             № 993                               София, 15.12. 2009 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и девета година в състав:                                                                           Председател:Добрила Василева                         Ч. аргарита С. Г. Г.   П. секретаря В. П. , като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 2687/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 53/08 от 27.10.2008 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 46 от 12.03.2008 г. по в. гр. д. № 835/07 г. на П. окръжен съд в частта, с която в сила е оставено в сила решение № 385 от 22.06.2007 г. по гр. д. № 1813/05 г. на П. районен съд в частта, с която “П” Е. гр. П. е осъдено да заплати на Ц. А. А. 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние от професионално заболяване, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба на 09.09.2005 г. до окончателното изплащане, и 100 лева разноски. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост и се иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск. Ответницата по касация Ц. А. А. е на становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: За да уважи иска, въззивният съд приел, въз основа на комплексна експертиза с вещи лица невролог и травматолог, че е доказан новият юридически факт за отговорността на работодателя - усложнение в здравословното състояние на ищцата поради предоставяните й от работодателя условия на труд като готвач. Това усложнение е възприето като ексцес. По делото е безспорно от фактическа страна следното: С влезли в сила решение № 1* от 11.11.1997 г. по гр. д. № 539/97 г. на П. окръжен съд и решение № 294 от 21.05.1999 г. по гр. д. № 288/98 г. на ВКС на РБ, III-то г. о., е ангажирана отговорността на “П” Е. на основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетяване на Ц. А. за неимуществени вреди от професионално заболяване “синдром на карпалния канал двустранно” в размер на 800 000 стари лева, ведно със законната лихва, считано от 24.11.1994 г. до окончателното изплащане. С влязло в сила решение № 322 от 03.04.2000 г. по гр. д. № 2433/99 г. на П. районен съд е отхвърлен иск за обезщетение на неимуществени вреди от ексцес на професионалното заболяване, като е прието, че е налице стабилизиране и избледняване на увредените нерви на карпалния канал, а останалите изпитвани от ищцата болки не са в причинна връзка с признатото професионално заболяване. Това решение е влязло в сила за ищцата на 20.04.2000 г. Исковата молба по настоящото дело е от 09.09.2005 г.становено е, че през април 2000 г. ищцата е била на лечение в неврологично отделение на ДУБ “С”, като на 27.04.2000 г. е издадена епикриза, а на 08.05.2000 г. е проведена ЕМГ. При обсъждане на тази и на останалата медицинска документация, след проведен личен преглед, комплексната медицинска експертиза на вещите лица д-р М. М. - травматолог, и д-р А. М. - невролог, е установила, че след признаването на професионалния характер на заболяването с протокол № 370 от 24.11.1994 г. на ЦДК по професионални заболявания, към настоящия момент ищцата се оплаква от засилени болки в двете ръце, с изтръпване на пръстите и дланите, изпускане на предмети, постоянен оток и невъзможност за захващане на по-дребни предмети. Към момента на изготвяне на експертизата обективно се установява стопяване и омекотяване на мускулите на палеца на двете ръце, но по-тежко изразени на дясната ръка. Била засилена слабостта на противопоставяне на палеца и на свиване предимно на I, II и III пръсти на дясната ръка.становено е, че оплакванията по отношение движенията на горните и долните крайници не са свързани с професионалното заболяване. Направената през 2000-та година ЕМГ потвърждава наличието на невропатия на средните нерви на двете ръце, по-тежко изразено в дясно. Вещите лица, констатирайки горното, не са изразили становище налице ли е влошаване на здравословното състояние на ищцата в причинна връзка с условията на труд при работодателя, чиято отговорност за неимуществени вреди от ексцес се претендира. Тъй като касационното обжалване е допуснато при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, съобразно чл. 291, т. 1 ГПК следва да се посочи за правилна тази практика, намерила израз в съдебните решения, в които се приема, че влошаване на здравословното състояние /ексцес/ е налице, когато е установена качествена промяна на полученото увреждане при трудовата злополуката, съответно при професионалното заболяване, като влошаването следва да е в причинна връзка с увреждането. Причинната връзка следва да бъде установена, а влошаването следва да не е било предвидено и съобразено при първоначалното обезщетение за неимуществени вреди. При оценка на подлежащите на обезщетяване вреди съдът трябва да съобрази само тези от влошаване на здравословното състояние, а не от цялостното увреждане на здравето, като изключи от репарацията тези, които предхождат констатацията на ексцеса. С обжалваното решение въззивният съд, без да разясни напълно делото, неправилно е приел, че исковата претенция е основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба, че с прекратяване на трудовото й правоотношение през 1992 г. ищцата е изведена от средата, в която е работила като готвач. Не е установено дали впоследствие е продължила да работи при същия или при друг работодател, при какви условия на труд; ако здравословното й състояние е влошено, дали е в резултат на прогресиране на професионалното заболяване или и на други общи заболявания и с оглед напредване на възрастта. Не е доказано по безспорен начин субективните оплаквания и болестни промени да касаят съществуващото професионално заболяване, а не да са израз на възрастови изменения в организма. За да се ангажира отговорността на ответника за неимуществени вреди от ексцес на здравословното състояние, задължително е установяването на причинна връзка между изпълняваната работа при съответните условията на труд и влошаването на здравето вследствие на тази работа. При липса на доказателства в това отношение, неправилно въззивният съд е приел, че се касае за ексцес на професионално заболяване, което е нов правопораждащ факт за отговорността на работодателя. Допуснатите нарушения на съдопроизводствени правила, изразили се в това, че съдът е постановил решение по неразяснено дело-чл. 186 ГПК /отм./, са довели до нарушение и на материалния закон. Налице е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, включително изслушване на допълнителна съдебно-медицинска експертиза, делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ въззивното решение № 46 от 12.03.2008 г. по в. гр. д. № 835/07 г. на П. окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 385 от 22.06.2007 г. по гр. д. № 1813/05 г. на П. районен съд в частта, с която “П” Е. гр. П. е осъдено да заплати на Ц. А. А. 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние от професионално заболяване, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба на 09.09.2005 г. до окончателното изплащане, и 100 лева разноски по делото. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на П. окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: