Р Е Ш Е Н И Е   № 57   гр. София, 28.01.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и десетата година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                      ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2830 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 307 ал. 2 от ГПК. Образувано е по молбата на Т. К. А. от гр. С., за отмяна на влязлото в сила решение № 3 от 1 февруари 2008 г., постановено по гр.д. № 614 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2005 г. В молбата се сочи, че съдът е използвал мотиви, противоречащи на събраните в хода на процеса доказателства и несъобразени с икономическата и обществено политическа обстановка в страната; от представените два документа, които не били известни на молителката при разглеждането на делото, ставало ясно, че на научните институти е била дадена възможност освен научно изследователска дейност да развиват и търговска, като лабораторията, в която работела молителката, се занимавала с научна дейности тя е носела званието си научен работник; ВКС е дописал закона, а в друга своя практика приема друга практика за редица научни работници. Представят се писмо от 3 януари 1990 г. на Министерството на науката и висшето образование до БАН, изразяващо съгласието на министерството БАН да образува фирми и други стопански организации, поделения и звена съобразно правилата на Указ № 56 от 1989 г. и писмо от 26 юли 1993 г. до директорите на самостоятелните и други научни звена на БАН, съдържащо разпореждане на БАН ръководствата на самостоятелни научни и други звена да преустановят участието на постоянните научни и други звена на БАН в търговски дружества и процедурата в случаите, когато служители от щатния състав имат статут на търговци по Търговския закон. В съдебно заседание процесуалният представител на молителката поддържа доводите в молбата за отмяна. В писмени бележки се поддържат касационни доводи за неправилност на атакуваното решение. Ответникът “Научноизследователски х. институт” АД гр. С., не дава отговор по смисъла на чл. 306 ал. 2 от ГПК. В писмено становище ответникът сочи, че безспорно има статут на търговско дружество, а по отношение на молителката не могат да се прилагат правилата на Закона за висшето образовани или Закона за БАН – освен притежаването на научна степен, също и да работи по трудов договор в научен институт или висше учебно заведение. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305 т. 1 от ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна. За да постанови атакуваното решение, съдът приел, че работодателят е акционерно дружество, а разпоредбата на чл. 328 ал.1 т. 10 пр. второ от КТ не се прилага за лица с научна степен или звание, които работят по трудово правоотношение вън от висшите учебни заведения и научните институти, поради което работодателят на молителката може да се възползва от правото си да прекрати трудовото правоотношение с молителката поради навършване на 58 г. възраст и осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по цитирания текст, тъй като е търговско дружество. Относимите обстоятелства по спора са следните: Предявени са искове за отмяна на уволнение и произтичащите от това последици, като молителката е твърдяла, че към момента на уволнението си не е имала необходимата възраст – навършени 65 години и е била доктор на науките. Въпросът за статута на работодателя като търговско дружество е бил изрично повдигнат от него с въззивната жалба и е бил предмет на обсъждане във въззивното решение. Молбата за отмяна е неоснователна. Молителката претендира наличие на основанието за отмяна, посочено в т. 1 на чл. 303 от ГПК – когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. От заявеното с молбата са отмяна може да се приеме, че молителката заявява, че представените от нея две писма представляват нови писмени доказателства, които не са й били известни, или с които не е могла да се снабди по времето на процеса. Молителката обаче не сочи каквито и да е твърдения относно невъзможността й да се снабди с тези доказателства за периода на исковия процес, нито пък че тези доказателства са й станали известни едва след приключването му. Освен това съдържащата се в двете писма информация не би променила изводите на съда за основателността на иска. Представените доказателства нямат връзка със спора между страните какъв е статутът на работодателя на молителката. Писмените документи по никакъв начин не опровергават заключението на касационния съд, че работодателят е със статут на търговец. Ответникът е учреден като търговец с държавно участие по силата на заповед на Министъра на индустрията, търговията и услугите и е надлежно вписан в търговския регистър, като предметът му на дейност включва научно-изследователска и други дейности. Ето защо сведенията, че БАН може да учредява търговци, както и как следва да се процедира в случаите, когато лица в трудово правоотношение с БАН имат статут и на търговци, не променя решаващият извод на съда за формата на правосубектност на работодателя. След като молителката с представените доказателства не успява да опровергае този решаващ извод на съда, то искането за отмяна на решението на състав на ВКС е неоснователно. За настоящия съдебен състав е преградена възможността да се произнесе по същината на спора, а именно – дали второто предложение на чл. 328 ал. 1 т. 10 от Кодекса на труда намира приложение само за лица, които работят по трудово правоотношение във висшите учебни заведения или научните институти или е приложима за всички лица с научна степен или звание, без значение мястото им на работа, тъй като инстанционният ред за разглеждането на спора е изчерпан, а молителката не е успяла да ангажира по реда на извънинстанционния способ за отмяна такива доказателства, които да оборят първия решаващ извод на съда. Съдът не разглежда и всички доводи на молителката по твърдяната неправилност на касационното решение, тъй като от една страна липсва основание за неговата отмяна, а от друга – те биха могли да бъдат разглеждани едва при ново произнасяне на касационния съд, тъй като по естеството си са касационни доводи. Ответното предприятие не претендира разноски за производството по отмяна по смисъла на чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. К. А. от гр. С., за отмяна на влязлото в сила решение № 3 от 1 февруари 2008 г., постановено по гр.д. № 614 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2005 г.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: