Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
София, 26.05.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 май две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 874 / 2010 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 127 от 11.02.2011г. е допуснато, по жалби на М. Г. Б. и [община], касационно обжалване на решение № 590 от 23.10.2009г., постановено по гр.д.№ 435/2009г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 142 от 20.11.2008г., постановено по гр.д.№ 214/2007г. на Пирдопски районен съд. С последното е отхвърлен иска по чл. 109 от ЗС, предявен от М. Г. Б. против [фирма] да премахне насипаните земни маси в имота на ищеца № 083002 по кадастралната карта на землището на [населено място]. Същият иск е уважен по отношение на [община]. Отхвърлен е иска за солидарно осъждане на [фирма] и [община] да заплатят на ищеца М. Б. сумата 2 000 лв. съставляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от невъзможността да засажда в имота си с картофи и да реализира доход от това.
Ищеца М. Б. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове по чл. 109 от ЗС против Общината и за солидарно осъждане на двамата ответници за имуществени вреди. Касационно обжалване е допуснато в хипотезата по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК по въпроса “когато неоснователните действия, създали противоправното състояние, смущаващо правото на собственост са завършени, но последиците от тях продължават да препятстват ползването на имота, кой носи отговорността по иска по чл. 109 от ЗС – извършилото действията лице, или възложителя на работата и кое от тези лица следва да се приеме, че поддържа противоправното състояние, когато за неговото съществуване не са необходими последващи активни действия” и по въпроса за доказване на пропуснатите ползи и съставляват ли те вреди от непозволено увреждане.
[община] обжалва решението в частта, с която е уважен иска по чл. 109 от ЗС против нея. Прави оплакване за нарушение на материалния закон – чл. 109 и чл. чл. 163 от ЗУТ, защото съдът е приел, че дружеството-изпълнител не отговаря за причинените в хода на строителството вреди. Излага довод, че пасивно легитимирано по иска по чл. 109 от ЗС е дружеството-изпълнител, което има задължения по договор за възлагане да извърши рекултивацията на земните маси, а и защото е следвало да ги насипе в общински имот, а не в имота на ответника, с което се е отклонило от договора. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК по въпроса “при нанасяне на вреди на съседни имоти в хода на строителството – изпълнителя, или възложителя носи отговорност” в контекста на задължителната съдебна практика ПП № 17/63, т.3, новата нормативна уредба – чл. 161 и чл. 163 от ЗУТ и спецификата на хипотезата. .
Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбата на ищец, като счита, че отговорност по чл. 109 от ЗС не носи дружеството-изпълнител, а по иска по чл. 45 от З., счита, че вреди не са доказани, поради което иска следва да се отхвърли.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадени против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски окръжен съд, изхождат от процесуално легитимирана страна, постъпили са в срок, поради което съдът ги преценява като допустими.
По делото е установено следното: Ищецът М. Б. е собственик на основание възстановяване по ЗСПЗЗ и делба на имот 083002 с площ 3,673 дка в землището на [община], видно от н.а. № 105,т.V/16.10.1997г. и акт за доброволна делба на земеделски земи № 1951т.І/12.06.2006г.. След проведена обществена поръчка, [община] е сключила договор на 21.07.2004г. за изпълнение на “депо за санитарно депониране на твърди битови отпадъци”. С протокол от 26.08.2004г. е определена площадка за складиране на депонираните земни маси – имот № 083001 – съседен на този на ищеца с площ 24 дка, собственост на Общината. Този имот е бил обозначен. При складиране на земните маси обаче е засипан и част от имота на ищеца, която първоначално е била 815 кв.м., но в последствие под въздействие на климатичните условия и свличане на нови земни маси се е разширила до 1,8 дка. и височина 3 - 4 м. и е възпрепятстван достъпа до имота, поради което той не може да се обработва.. Върху площ от 2 дка не може да се отглеждат картофи и съгласно САгрЕ за 2005-2007г. ищецът не е реализирал доходи от добиви от картофи 2 250 лв. при заявена от него претенция за 2 000 лв.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че пасивно легитимирана по иска по чл. 109 от ЗС е само Общината, защото тя поддържа създаденото противоправно състояние, пречещо на ищеца да упражнява правото си на собственост, а депонирането на земните маси не било възложено по договор на ответното дружество от нея. Съдът е отказал назначаване на експертиза за установяване на това предвиждал ли е архитектурния проект и договора задължение на изпълнителя за рекултивира земните маси. Искът по чл. 49 от ЗЗД е отхвърлен, защото не е доказано, че пропуснатите ползи са сигурен приход в патримониума на ищеца.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е “когато неоснователните действия, създали противоправното състояние, смущаващо правото на собственост са завършени, но последиците от тях продължават да препятстват ползването на имота, кой носи отговорността по иска по чл. 109 от ЗС – извършилото действията лице, или възложителя на работата и кое от тези лица следва да се приеме, че поддържа противоправното състояние, когато за неговото съществуване не са необходими последващи активни действия”. Пасивно легитимиран по иска по чл.109 от ЗС е този, който извършва, или поддържа неоснователно действие, с което създава пречки за упражняване на правото на собственост. Това лице не е само собственика на съседен имот, който не изпълнява задължението си по чл. 50 от ЗС, или съсобственика, но и всяко трето лице, които извърша смущаващите правото на собственост действия. Тогава когато с подобни еднократни действия се създава неправомерно състояние, смущаващо правото на собственост на собственика на съседния имот, задължен да го отстрани е както собственика на имота, включително и на съседния, в чиято полза е извършено това действие, съгласно чл. 50 от ЗС, така и извършващия неоснователното действие. В този случай са възможни две хипотези. Когато извършващият действието действа по договор зо възлагане. В този случай той ще носи отговорност само ако извърши действия извън или неотговарящи на възложената работа. В хипотезата, когато извършващия действието не действа по възлагане, той носи отговорност по отношение на собственика освен в изпълнение на общия принцип че всеки е длъжен да отстрани вредите, които виновно е причинил други му /чл. 45 и сл. от ЗЗД/, така и в изпълнение на задължението си да се въздържа от неоснователни действия, които смущават правото на собственост, което се извлича от нормата на чл. 109 от ЗС.. Последното задължение кореспондира на характера на вещното правоотношение. Вещното субективно право е абсолютно и изисква от всички правни субекти да се въздържат от действия, с които пречат за упражняването му. Защита на това субективно право се осигурява чрез иска по чл. 109 от ЗС. Отговорността по този текст е обективна и не изисква установяване на вина. Следователно пасивно легитимиран по негаторния иск при създаване на неоснователно състояние, което е пречка за упражняване правото на собственост, е както собственикът на имота, възложил работата, при която е създадено това състояние, чието поведение не е необходимо да е виновно, така и прекия извършител, ако се е отклонил от възложеното, или ако е действал без възлагане. Изложеното съдържа отговора и на втория поставен въпрос в касационната жалба на [община]. Приетото е в съответствие с нормата на чл. 163 от ЗУТ, която урежда отговорността на строителя за изпълнение на строителството в съответствие със строителните книжа и правилата за изпълнение на строителните работи. Тази отговорност, уредена в благоустройствен закон не изключва отговорността на собственика на имота, възложил извършването на работата, при изпълнението на която неоснователно се смущава, или пречи за упражняване правото на собственост.
Обезщетението за непозволено увреждане включва всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Такъв характер имат не само вредите, изразяващи се в намаление имуществото на пострадалия, но и тези, които се изразяват в това, че в резултат от увреждането, увредения не е могъл да реализира реални доходи. Възможността да се реализира земеделска продукция от нива, която в резултат на неоснователни действие – засипване със земна маса с височина 3-4 м. сочи на реално настъпила вреда за собственика в резултат на увреждането, особено като се има предвид, че преди увреждането тя е била обработвана и от нея е реализирана продукция.
Съобразно отговорите на поставените въпроси, по касационите жалби, съдът намира следното:
Дружество [фирма] е действало по договор за възлагане на строителство на санитарно депо за битови отпадъци по одобрен проект. Съобразно договора и двустранния протокол от 26.08.2004г. изкопаните земни маси е следвало да се насипват в имота, собственост на общината – 083001 от 24 дка. Земната маса обаче е насипана така, че е заела част от съседния имот на ищеца № 083002 с площ 815 кв.м.. Поради това, че строителя не е предприел действия по рекултивиране на тази земна маса, които са били част от инвестиционния проект и поради това предмет на изпълнение по договора, тя се е разсипала и е отнела площ около 2 дка., върху която не може да се засажда селскостопанска продукция. Общината не е упражнила контрол при изпълнение на проекта. Създалото се състояние се поддържа и от двамата ответници – общината като собственик на съседен имот и възложител на строителни работи в него и дружеството – като задължено лице по договор, което се е отклонило от възложената работа и не е отстранило последиците от това. Затова и двамата ответници следва да се осъдят да възстановят предишното състояние, т.е. иска по чл. 109 от ЗС следва да се уважи и по отношение на дружеството, като се остави в сила решението в частта, с която иска е уважен по отношение на [община].
По делото е установено от свидетелските показания, че ищецът е засаждал картофи в процесната нива няколко години преди засипването й с изкопаните земни маси. Засипването на част от нея му е попречило да прави това в периода 2006-2007г. и да реализира продукция за себе си и доходи от нея. Това са реално претърпени вреди, които следва да бъдат обезщетени от ответниците. Тъй като неоснователните действия са резултат от действия и на двамата ответници – дружеството защото се е отклонило от възложената му работа, а общината, защото не е контролирала изпълнението на договора съобразно възложеното и двамата ответници – защото не са предприели действия по отстраняване на земните маси своевременно и са поддържали това състояние години. Затова и на основание чл. 53 от ЗЗД, те са отговорни солидарно. От САгр.Е се установява, че размерът на реално възможния за реализиране доход от картофи - 2 250 лв. от които следва да се присъдят 2 000 лв., какъвто е размера на заявената от него претенция.
Касаторът-ищец претендира разноски за касационното производство, като представя списък за направените такива. Съобразно крайния резултат от спора и съгласно чл. 78, ал.1 във вр. с чл. 81, следва да му се присъдят претендираните от него разноски в размер на 100 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 590 от 23.10.2009г., постановено по гр.д.№ 435/2009г. на Софийски окръжен съд, в частта с което е потвърдено решение № 142 от 20.11.2008г., постановено по гр.д.№ 214/2007г. на Пирдопски районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 109 от ЗС, предявен от М. Г. Б. против [фирма] за премахне насипаните земни маси в собствения му имота № 083002 по кадастралната карта на землището на [населено място] и вместо това постановява:
ОСЪЖДА [фирма] със седалище София, Гара Искър, ул.5004, № 5 да премахне насипаните земни маси в имот № 083002 в землището на [населено място] в м. “Корията”, собственост на М. Г. Б..
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 590 от 23.10.2009г., постановено по гр.д.№ 435/2009г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 142 от 20.11.2008г., постановено по гр.д.№ 214/2007г. на Пирдопски районен съд, в частта, с която е уважен иска по чл. 109 от ЗС, предявен от М. Г. Б. против [община]. да премахне насипаните земни маси в собствения му имот № 083002 в землището на [населено място] в м. “Корията”
ОТМЕНЯ решение № 590 от 23.10.2009г., постановено по гр.д.№ 435/2009г. на Софийски окръжен съд, в частта с което е потвърдено решение № 142 от 20.11.2008г., постановено по гр.д.№ 214/2007г. на Пирдопски районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска за солидарно осъждане на [фирма] и [община] да заплатят на ищеца М. Г. Б. сумата 2 000 лв. за претърпените от него имуществени вреди от невъзможността да засажда в имота си с картофи и да реализира доход от това и вместо това постановява:.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище София, Гара Искър, ул.5004, № 5 и [община] да заплатят солидарно на М. Г. Б. сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от невъзможността да засажда в имота си с картофи и да реализира доход от това за периода 2006-2007г.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище София, Гара Искър, ул.5004, № 5 и [община] да заплатят на М. Г. Б. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 100 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|