Р Е Ш Е Н И Е № 23 София, 26.01.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр. дело № 1603/2011 година Производството е по чл.307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК. Образувано е по молба, вх.№68078/19.7.2011 г., от адв. Ц. М. – процесуален представител на Н. К. П. от [населено място], област Стара З., за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Молителят твърди, че не е доволен от влязлото в сила решение №69/24.6.2011 г. по гр.д.№584/2010 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. Твърди, че е налице противоречие по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК между посоченото решение и влязлото в сила решение №776/12.7.2007 г. по гр.д.№571/2006 г.по описа на ВКС, ІІІ г.о., /бивше ІІ г.о./. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителя – адв.М., който депозира и писмена защита. Ответниците по молбата за отмяна – Д. Х. П., Е. Р. П. и В. Р. П., са депозирали отговор по смисъла на чл.306, ал.3 ГПК. В съдебно заседание становището им се поддържа от процесуалния им представител – адв. Г.. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид отговора на ответниците по молбата, становищата на процесуалните им представители, изразени в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна е постъпила в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал.1, изречение първо ГПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й съдът взе предвид следното: П. основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК/ аналогичен на ч(л.231, ал.1, б.”г” ГПК-отм./ изисква между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено преди него друго решение, което му противоречи. Изискването на закона е да са постановени две влезли в сила съдебни решения със субективен и обективен идентитет, които да си противоречат. В посочения смисъл е и съдебната практика, обобщена в ППВС №2/29.9.1977 г. В процесния случай визираната законова хипотеза не е налице. С постановеното и влязло в сила решение №69/24.6.2011 г. по гр.д.№584/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., е уважен предявеният от В. Г. П., Д. Х. П., Е. Р. П. и В. Р. П. против Н. К. П. отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм./, с който е признато за установено по отношение на Н. К. П., че В. Г. П., Д. Х. П., Е. Р. П. и В. Р. П., че дължат сумата 15000 лева като дадена в заем от Н. П., 2700 лева – лихва върху главницата от 15000 лева за периода от 01.01.2002 г. до 01.7.2002 г., 900 лева - - лихва върху същата главница за периода от 01.7.2002 г. до 01.8.2002 г., 6% - месечна лихва върху главницата от 01.8.2002 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 372 лева, по изпълнителен лист от 13.8.2002 г., издаден по гр.д.№951/2002 г. на Казанлъшкия районен съд, въз основа на нотариален акт за договорна ипотека № ***, том **, рег.№ ****, дело № ***/2001 г. От изисканото и приложено гр.д.№937/2004 г. по описа на Казанлъшкия районен съд се установява, че с решение №776/12.7.2007 г. по гр.д.№571/2006 г. на ВКС, ІІ г.о./бивше ІІ г.о./, е оставено в сила решение №46/06.3.2006 г. по гр.д.№316/2005 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №128 “ж”/11.01.2005 г. по гр.д.№937/2004 г. на Казанлъшкия районен съд. С последното решение са отхвърлени предявените от Д. Х. П., Р. В. П., В. Г. П., срещу Н. К. П., Б. С. К. и О. А. К., субективно и обективно съединени искове за признаване за установено, че сделките, оформени с нот.акт № **, т.**, рег.№ ***, нот.д.№ ***/2001 г. от датата 15.10.2001 г. на нотариус И. Г., нот.акт № **, т.***, рег.№ ****, нот.д.№ ***/2001 г. от 06.11.2001 г. на нотариус Р. Б., нот.акт №***, т.**, рег.№ ****, нот.д.№ ***/2001 г. от 20.12.2001 г. на нотариус И. Г., за следния недвижими имот: дворно място, находящо се в [населено място], [община], област С.З., [улица], цялото от 2340 кв.м, урегулирано с неуредени сметки по регулация за 607 кв.м, представляващо парцел *-*** в кв.** по плана на [населено място], при граници на имота: запад – улица, И. В., И. В. и река, заедно с построените в това дворно място, масивна жилищна сграда, навес с оградни стени и други подобрения, са нищожни, като и прикрити и с невъзможен предмет, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, като неоснователни и недоказани. Със същото решение са отхвърлени предявените от Д. Х. П., Р. В. П. и В. Г. П., срещу Н. К. П., Б. С. К., и О. А. К., за обявяване на нищожност на договорна ипотека, оформена с нот. Акт № ***, том **, рег.№ ****, нот.д.№ № ****/2001 г. по описа на нотариус И. Г., поради учредяването й от несобственик върху описания по-горе имот с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, като неоснователен и недоказан. От изложеното се установява, че предметът на спора по двете дела е различен, тъй като исканията и основанията по двете дела за различни, т.е. липсва обективен идентитет между двете решения, поради което не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Не е налице и субективен идентитет на страните по делата. Ето защо молбата за отмяна на посоченото основание е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода от делото молителят следва да заплати на ответниците по молбата деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1500 лева. Водим от горното и на основание чл.307 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№68078/19.7.2011 г., подадена от адв. Ц. М. – процесуален представител на Н. К. П. от [населено място], област С. З., за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. ОСЪЖДА Н. К. П., ЕГН – [ЕГН] от [населено място], област Стара З., [улица], да заплати на Д. Х. П., ЕГН – [ЕГН], на Е. Р. П., ЕГН - [ЕГН] и на В. Р. П., ЕГН – [ЕГН], деловодни разноски в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: