Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * обезщетение за неизползван годишен отпуск



Р Е Ш Е Н И Е


№ 289

[населено място], 19.10.2011 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА



при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело № 618 по описа за 2010 год.



Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. И. от [населено място], срещу решение от 30.01.2009г., постановено по гр.д.№3788/2005г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 13.06.2005г. по гр.д.№21738/2003г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от Ц. Н. И. иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
Касационното обжалване е допуснато с определение №485 от 20.04.2011г. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради противоречива съдебна практика по въпроса дали обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ безусловно се дължи към датата на уволнението или е в зависимост от законосъобразното му извършване. Въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.224, ал.1 от КТ е неоснователен по съображения, че уволнението е отменено.
Настоящият съдебен състав намира за правилно разрешението, дадено в приложените от касатора решение №1627 от 13.10.2005г. по гр.д.№562/2003г. на ВКС, ІІІг.о. и решение №623 от 24.06.2002г. по гр.д.№933/2001г. на ВКС, ІІІг.о., че въпросът с обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ безусловно се дължи към датата на уволнението и не е в зависимост от законосъобразното му извършване. При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължи на работника или служителя парично обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неизползувания годишен отпуск. При отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване на работника или служителя на заеманата длъжност не се възстановява и правото му на платен годишен отпуск, тъй като трудовото правоотношение е било прекратено.
В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Ц. Н. И. срещу [фирма] иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ.
Въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за неоснователен по съображения, че обезщетението се дължи само при прекратено трудово правоотношение, а в случая уволнението е отменено.
Решението е неправилно.
Искът за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е съединен с иск за признаване на уволнението като незаконни и отмяната му, и за възстановяване на заеманата от Ц. Н. И. длъжност „главен счетоводител” в [фирма] на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, които са уважени.
При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължи на работника или служителя парично обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неизползувания годишен отпуск. При отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване на работника или служителя на заеманата длъжност не се възстановява правото му на платен годишен отпуск. С отмяна на уволнението не отпада основанието за получаване на обезщетението, тъй като трудовото правоотношение е било прекратено. Съображенията на въззивния съд, че след възстановяване на работа незаконно уволненият работник или служител може да ползва натрупания преди отмененото уволнение отпуск, респективно да получи обезщетение за неизползването му при последващо прекратяване, са неоснователни и в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение №404 от 06.07.2010г. по гр.д.№322/2009г. на ВКС, ІVг.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Относно размера на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по делото е прието заключение на тройната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че от платения годишен отпуск на който има право, служителката има 32дни неизползван платен годишен отпуск за 2002г. и 24дни за 2003г., като размерът на обезщетението, изчислен при база по чл.177, ал.1 от КТ възлиза на сумата 1271,20лв., която не е получена от служителката и в какъвто размер е предявен иска за обезщетение, с оглед допуснато изменение на иска на основание чл.116, ал.1 от ГПК-отм. в съдебно заседание на 16.11.2004г. на СРС. Сумата на обезщетението се дължи ведно със законната лихва, считано от 14.11.2003г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.2 от ГПК то следва да се отмени и спорът да се реши по същество с уважаване на иска.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решение от решение от 30.01.2009г., постановено по гр.д.№3788/2005г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 13.06.2005г. по гр.д.№21738/2003г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от Ц. Н. И. иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Ц. Н. И. сумата 1271,20лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2002г. и за 2003г. на основание чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2003г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: