7 Р Е Ш Е Н И Е №200 София,14 ноември 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тридесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора П. Маринова., изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 726 по описа за 2016 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалби на подсъдимия А. П. Щ. и на частните обвинители и граждански ищци Г. С. Д. и А. С. Д. против решение № 68 от 05.05.2016 г., постановено по внохд № 65/16 г. на Апелативния съд-гр.Бургас. От името на подсъдимия Щ. са постъпили две касационни жалби: вх № 5556 от 31.05.2016 г. по описа на САС, подадена от адв.В. В. и вх № 5843 от 08.06.2016 г., подадена от адв.Я. Н.. В първо подадена жалба е заявено наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК и се иска приложението на чл.66, ал.1 от НК, както и изменение в гражданската част и определяне на обезщетение за неимуществени вреди на гражданските ищци А. и Г. Д. в размерите, първоначално определени от Окръжен съд-гр.Бургас. Във втората жалба се поддържа, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо по размер и се иска намаляването му при условията на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55 от НК, както и приложението на института на условното осъждане. Отделно въззивното решение е оспорено и в гражданската му част, като се твърди, че корекцията в размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, сторена от БАС, е немотивирана. В тази насока се предлага намаляване на обезщетенията до първоначално определения им от БОС размер. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му – адв.Н., поддържат жалбите и изразяват становище за неоснователност на жалбите на другата страна в процеса. Жалбите на частните обвинители и граждански ищци са идентични, което позволява едновременното им разглеждане. С тях се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и иска увеличаване размера на наложеното на подсъдимия наказание. Пред ВКС жалбоподателите А. Д. и Г. Д. лично и чрез повереника си – адв.Р. К., поддържат жалбите. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: По нохд № 1269/15 г., в производство по реда на глава двадесет и седма от НПК, с присъда № 21 от 11.02.2016 г. Окръжният съд-гр.Бургас осъдил подс.Щ. за деяние, извършено на 05.01.2014 г., на основание чл.343, ал.3, б.”б” във връзка с чл.342, ал.1 от НК, чл.119, ал.1 от ЗДП и чл.58а, ал.1 от НК на три години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, като го оправдал да е извършил нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДП и чл.116 от ППЗДП. На основание чл.343г от НК БОС лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от пет години. Със същата присъда отговорността на подсъдимия е ангажирана и на основание чл.45 от ЗЗД, като той е осъден да заплати на А. Д. и Г. Д. по 80 000 лева, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди, дължими ведно със законната лихва от 10.01.2014 г. до окончателното им изплащане. Съдът се произнесъл по разноските по делото, в това число и по направените от частните обвинители и граждански ищци, които възложил в тежест на подсъдимия. С обжалваното въззивно решение, в производство образувано по жалби на подсъдимия и частните обвинители и граждански ищци, БАС изменил присъдата, като увеличил размера на дължимите от подсъдимия Щ. на А. и Г. Д. обезщетения за неимуществени вреди на по 150 000 лева, за всеки един от тях, в която връзка увеличил съответно и размера на дължимата от подсъдимия държавна такса. В останалата част присъдата на БОС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбите са неоснователни. 1. По жалбата на частните обвинители и граждански ищци А. Д. и Г. Д.: Както се посочи по-горе, те релевират основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, като поддържат, че наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е несправедливо по размер и искат връщане на делото за ново разглеждане, за увеличаването му. В подкрепа на заявеното касационно основание в жалбите са посочени следните данни: „по делото е установен превес на отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства”; „деянието се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност”, което е намерило своето отражение в промяната на наказателната политика на държавата ни, обективирана в завишаване на наказателната репресия; не се споделя изводът на съда, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, защото – заплащането от страна на подсъдимия на необходими и обичайни разноски по погребението на пострадалата не могат да мотивират извод за определяне на по-леко наказание; желанието да се консултира здравословното състояние на пострадалата в Германия не е ценено във връзка с перспективата за резултатност; писмените доказателства, представени от тази страна пред БАС, е трябвало да бъдат съобразени при оценката на личната му степен на обществена опасност. Видно от мотивите на оспореното въззивно решение (л.15) съдът е приел, че инкриминираното по делото деяние е с изключително висока степен на обществена опасност, а жалбоподателите не твърдят, че обстоятелство от значение за оценката на степента на обществена опасност на деянието, е останало вън от погледа на БАС. Не се споделя извода на съда, че степента на обществена опасност на конкретния деец е ниска, като се счита, че някои от обстоятелствата, ценени от БАС, в тази насока, съвсем не смекчават отговорността на подсъдимия. Всички обстоятелства, на които е поставен акцент от повереника на жалбоподателите обаче, произтичат от доказателствения материал по делото и няма как да бъдат пренебрегнати от съда. Нещо повече, всички те указват, категорично, поне на едно, че подсъдимият е проявил желание да окаже помощ на изпадналите в беда, по негова вина. Подобно обективирано поведение не може да се цени на друга плоскост, различна от тази на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства. Що се отнася до писмените документи, представени пред въззивната инстанция, те не са пренебрегнати от БАС – виж.л.17 от мотивите. Изложените на същото място съображения изцяло се споделят от настоящия състав на ВКС, тъй като обстоятелствата, че подсъдимият е освободен като управител на едно търговско дружество, по негово искане, и, че общинските органи имат намерение да предприемат някакви действия спрямо подсъдимия, нямат онова значение, което им се придава от повереника на жалбоподателите. Първото от тях – защото е изцяло неотносимо към характеристиките за личността, а второто – защото е бъдещо несигурно събитие. След изчерпване на възраженията, при изложеното, ВКС не установи те да са основателни и няма причини за връщане на делото за ново разглеждане. 2. По жалбата на подсъдимия А. Щ.: В двете касационни жалби, във връзка със заявените основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК са посочени следните данни: не са взети предвид смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, които сочат на ниска степен на обществената му опасност; БАС не е коментирал доводите на защитата по наличието на условията на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55 от НК; предходно административно нарушение неправилно е изтълкувано от съда „като изключително грубо нарушение на правилата за движение, характеризиращо в известна степен негативно дееца”; неправилно мястото на пътнотранспортното престъпление – пешеходна пътека, е отчетено от съда при преценката относно приложението на института на условното осъждане; при последното е завишена тежестта на генералната превенция и е пренебрегната личната такава, в която посока не без значение е и приетото от съда, че поправителният процес е започнал за подсъдимия. Първо направеното възражение е неоснователно. Безспорно е, че съдът е приел, че степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска. Отделно, не се сочи кое обстоятелство от категорията на смекчаващите такива е останало вън от полезрението на БАС, а това означава, че такова нарушение на процесуалните правила е поставено на вниманието на ВКС в разрез с изискванията на чл.351, ал.1 от НПК, защото не са посочени данните на които се основава. Тук е мястото да се посочи, че някои от обстоятелствата, смекчаващи отговорността на дееца, обосновали, наред с другите такива, извод за ниска степен на обществена опасност на подсъдимия, са оценявани изолирано. Съгласно изводите по съдебно медицинската експертиза № 7/14 г. (л.81 и сл.) „непосредствената причина за смъртта на А. Г. Д. е тежката черепно-мозъчна травма. Като се има предвид вида и консистенция на мозъка, експертизата приема, че мозъчна смърт е настъпила скоро след травмирането”. Известно е, че мозъчната/биологичната смърт, настъпва след като в централната нервна система настъпят невъзвратими изменения, като през периода на мозъчната/биологична смърт организмът като функционално цяло не съществува, но отделни негови части още имат някои жизнени прояви, които стоят качествено и количествено под нормалните и постепенно изгасват – виж Съдебна медицина на проф.М. М., 1972 г., стр.274. По делото не е установен по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е разбрал лично и/или опосредено действителното здравословно състояние на пострадалата, а желанието му да подпомогне оздравяването й, очевидно не е било съобразено тъкмо с него. Както се спомена, това желание безспорно смекчава отговорността на дееца, но не може да се надценява, при казаното току що. Възражението, свързано с чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55 от НК, по своето съдържание, е свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, защото по силата на чл.339, ал.2 от НПК съдът е длъжен да даде отговор на поставените на вниманието му възражения, като посочи основанията, поради които не ги приема. БАС не е нарушил изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. В мотивите на решението, на л.л.15-18, се съдържат достатъчно ясни съображения по доводите на защитата на подсъдимия за оказана помощ от негова страна и за подпомагане на лечението на пострадалата. Съображенията на БАС не се оспорват, в тяхната детайлност, а ВКС не намери причина за несъгласие с тях (при забележката направена по-горе). Възражението, свързано с предходното наказване на подс.Щ. за административно нарушение е неоснователно. На л.16 от мотивите БАС е заявил, че подсъдимият е наказван за незначителни нарушения, но тези данни свидетелстват за това, че той е пренебрегвал отговорностите си като водач на моторно превозно средство. Иначе казано, коментираните данни за предходно поведение на подсъдимия, на плоскостта на правилата за движение, очертани в ЗДП и ППЗДП, не са били ценени по начина, претендиран от защитата на подсъдимия. ВКС не установи съдът да е нарушил съотносимостта между личната и генералната превенция, залегнали в чл.36 от НК. Безспорно е, че при преценката за приложението на чл.66, ал.1 от НК, при наличието на формалните условия за това, съдът трябва да достигне до положителен извод, че за поправянето на дееца не е необходимо той ефективно да изтърпи наложеното му наказание, но и до такъв, че това удовлетворява генералната цел, респ., способствува постигането й – възпитателно и предупредително въздействие спрямо останалите членове на обществото. Като споделя принципно съображенията на въззивния съд, ВКС намира за необходимо да добави следното: Няма как да се пренебрегнат следните обстоятелства: макар произшествието да е станало през тъмната част на денонощието, в градски условия, времето, в което то се е случило, е повече от обичайно за движение на пешеходци, още повече на усложнено кръстовище, детайлно очертано от въззивния съд; данните за мястото на удара по широчина на пътното платно – на 2,20 – 2,50 метра от дясната граница на платното за движение, указват, че първоначалният удар между управлявания от подсъдимия автомобил и пострадалата е настъпил в близост до границата между първа и втора лента на платното за движение по посока на движението на подсъдимия и доколкото същият удар е настъпил с дясна предна част на автомобила му, то очевидно преди удара последният е заемал междинно положение на пътното платно – между двете му ленти, а такова поведение се изключва от правилата по ЗДП (виж чл.15 от ЗДП). Оспореният съдебен е правилен и законосъобразен и в гражданската му част. Защитата на подсъдимия претендира, че в тази част не са ясни мотивите на БАС, нито пък критериите за внесената от него корекция в размерите на обезщетенията за неимуществени вреди присъдени в полза на родителите на пострадалата. На л.22-25 от мотивите на въззивното решение се съдържат съображенията на БАС, като внимателният им прочит не дава основание да се приеме, че е налице твърдяната неяснота, а срещу тях не се възразява. Може само да се допълни, че неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на справедливостта, очертан в чл.52 от ЗЗД. Всички обективно съществуващи обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетенията, надлежно установени в хода на настоящото производство, са оценени адекватно от въззивния съд и той е имал основание да измени присъдата, в тази й част. Нелепо, преждевременно, целостта на едно семейство е накърнена, безвъзвратно. Болките и страданията на родителите, причинени от загубата на дете, понесени и търпими занапред, са неоценяеми и несъразмерими. На плоскостта на изложеното ВКС намира, че при отсъствието на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, правилно наказанието на подсъдимия е индивидуализирано в рамките на предвиденото в закона. При установения превес на смекчаващите отговорността обстоятелства то правилно е определено по размер значително под средния от предвиденото (шест и половина години). Доколкото производството пред БОС е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, съдът е бил длъжен при условията на чл.58а, ал.1 от НК да редуцира наказанието с една трета. Като е достигнал до извод, че с отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, се злепоставя постигането на целите по чл.36 от НК, както в личен, така и в генерален план, съдът е имал основание да откаже приложението на чл.66, ал.1 от НК.. Иначе казано, наказанието не е несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.т.1 и 2 от НПК, а в гражданската част са изпълнени изискванията на чл.52 от ЗЗД за справедливост, поради което и няма причина за намеса от страна на касационния съд. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 68 от 05.05.2016 г., постановено по внохд № 65/16 г. на Апелативния съд-гр.Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: