5 Р Е Ш Е Н И Е №183 гр. София, 31 октомври 2016 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря..........Марияна Петрова.........и в присъствието на прокурора..................................Петя МАРИНОВА.....................изслуша докладваното от съдията Топузова дело № 597 по описа за 2016г. Производството е образувано по касационна жалба от адв. А. С. - повереник на частния тъжител и граждански ищец Б. С. И. срещу присъда № 16 от 17.03.2016г., постановена по внчхд № 92/16г. на окръжен съд гр. Русе в частта, с която подсъдимата Г. К. И. е призната за невинна и оправдана относно обвинението за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.146, ал.1 от НК и е отхвърлен предявеният граждански иск за неимуществени вреди от същото престъпление. В жалбата се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В допълнение към подадената жалба се излагат аргументи в подкрепа само на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Изричането на думи от страна на подсъдимата към частния тъжител в негово присъствие в телевизионно предаване, с негативна за личността му характеристика, според жалбоподателя са накърнили честта и достойнството на И.. Според повереника противоправният резултат е бил съзнаван и целен от подсъдимата, поради което изводът на въззивния съд за липса на престъпление от субективна страна сочи на неправилно приложение на закона. Настоява се за отмяна на въззивната присъда в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане в отменената част. Пред касационния съд поверениците на частния тъжител – адвокати А. С. и Р. Х. поддържат жалбата със същите аргументи и искане. Защитникът на подсъдимата Г. И. – адв. Е. Т. пледира за оставяне на атакувания въззивен съдебен акт в сила, а жалбата – без уважение. Според защитника употребените от подсъдимата прилагателни, свързани с оценка на моралните качества на тъжителя са на базата на конкретни събития в живота на И., която е реализирала правата си, гарантирани й от чл.39 от Конституцията на Република България. В лична защита подсъдимата Г. И. заявява, че целта й не е била да обиди тъжителя, а изразила личното си мнение за него, като лекуващ лекар на майка й. Представителят на ВКП счита, че постановената присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. В последната си дума подсъдимата И. моли за потвърждаване на присъдата на Русенския окръжен съд. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение № 91 от 14.07.2015г., постановено по внчхд № 324/15 г. на Русенския окръжен съд била отменена изцяло присъда № 35 от 18.02.2015г. по нчхд № 1235/14г. на Русенски районен съд, с която подсъдимата Г. К. И. била призната за виновна по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.146, ал.1 от НК; освободена на основание чл.78а от НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 1000лв. и оправдана по обвинението по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.147, ал.1 от НК, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила и делото било върнато за ново разглеждане на първата инстанция. С присъда № 175 от 23.11.2015г., постановена по нчхд № 1304/15 г. Русенският районен съд признал подсъдимата Г. К. И. за виновна в това, че на 02.06.2014г. в [населено място], казала нещо унизително за честта и достойнството на Б. С. И. в негово присъствие - „вие сте лош, отмъстителен човек”, като обидите са нанесени публично и са разпространени в телевизионен ефир в предаването „Часът на Милен Цветков” по Нова ТВ, поради което и на основание чл. 148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.146, ал.1 от НК и чл.78а от НК я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000лв., като я оправдал относно инкриминирания като обиден израз : ”Вие не сте порядъчен лекар” и по т.3 на чл.148, ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимата Г. И. била осъдена да заплати в полза на частния тъжител Б. И. обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди в размер на 0.50 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането и разноските по делото. Със същата присъда съдът признал подсъдимата Г. К. И. за невинна в това на 02.06.2014г. в [населено място], да е приписала на Б. С. И. престъпление – убийство, като клеветата да е нанесена публично и да е разпространена в телевизионен ефир в предаването „Часът на Милен Цветков” по Нова ТВ, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по обвинението за престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.147, ал.1 от НК и отхвърлил предявения граждански иск за причинени от това престъпление неимуществени вреди в размер на 0.50 лв. ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, като неоснователен. По жалби на подсъдимата и на повереника на частния тъжител било образувано внчхд № 92/16г. по описа на Русенски окръжен съд. С присъда № 16 от 17.03.2016г. въззивният съд отменил първоинстанционната присъда в осъдителната й част; по приложението на чл.78а от НК и относно уважения граждански иск, като вместо това постановил нова присъда, с която оправдал подсъдимата И. изцяло по обвинението по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.146, ал.1 от НК и отхвърлил предявения от частния тъжител граждански иск за причинени неимуществени вреди от същото престъпление. В останалата част потвърдил присъдата на районния съд. Така очертаното процесуално развитие на делото предопределя пределите на касационната проверка само и единствено относно обвинението за престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.146, ал.1 от НК за израза „вие сте отмъстителен, лош човек”. Това е така, тъй като само по отношение на това обвинение е постановена нова присъда от окръжния съд като въззивна инстанция, а в останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена, т.е. има характера на решение. Подадената жалба от частния тъжител атакува въззивната присъда в същата част. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: В жалбата и допълнението към нея не се съдържат конкретни аргументи в подкрепа на твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, на които касационният съд да даде отговор. В този смисъл твърдението за наличие на касационно основание по чл.354, ал.1, т.2 от НПК е голословно и като такова следва да се приеме за неоснователно. Оплакването в жалбата за допуснато нарушение на закона от страна на въззивния съд е основателно. Фактическите обстоятелства по обвинението са били установени от първостепенния съд и възприети от въззивната инстанция. Те не се оспорват и от страните. Така, според приетите за установени факти, в пряко излъчено телевизионно предаване в ефира на Нова ТВ от сградата на ЦПЗ гр. Русе, където са присъствали тъжителят и подсъдимата, Г. И. е отправила към Б. И. думите: „Вие сте отмъстителен, лош човек”. От правна страна фактическите обстоятелства са били оценени различно от двете съдебни инстанции, като първоинстанционният съд е признал подсъдимата за виновна, а въззивният съд я е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.148, ал.1 от НК. В мотивите на въззивната присъда е прието, че отправените от подсъдимата думи с цитираното по - горе съдържание не реализират състава на престъплението обида нито от обективна нито от субективна страна. Относно обективната страна на престъплението окръжният съд е счел, че определението „лош човек” било твърде общо, за бъде обидно. Относно прилагателното „отмъстителен” съдът не е изложил мотиви от които да е видна причината поради която е приел, че не представлява обиден израз. Като цяло изводът на окръжния съд, че думите „отмъстителен и лош човек” не са обидни, не се споделя от касационния съд. Вън от съмнение е, че тези прилагателни са израз на общо валидна негативна морална оценка, а отправени към пострадалия са засегнали неговата чест, достойнство и самооценка. При обидата по чл.146 от НК деецът дава своя негативна оценка на личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. (р. № 93 от 22.05.2013г. по н.д. № 163/2013г. на ВКС, ІІІ н.о. ) Липсата на субективна страна въззивният съд е мотивирал с предходните психологически преживявания на подсъдимата, формирали негативно отношение към персонала на здравното заведение, които изключвали съставомерното субективно отношение към извършеното. Тези доводи категорично не могат да бъдат приети. Предходните отношения на И. с персонала на здравното заведение и формираните у нея негативни настроения към работещите там, включително и към пострадалия могат да послужат като мотив за изричането на обидния израз, но няма как да изключат субективната страна на извършеното. Подсъдимата е отправила към тъжителя думи, изразяващи отрицателна за личността на последния оценка, съзнавайки, че те накърняват честта и достойнството му, като това е бил и исканият от нея резултат. Не може да се възприеме изложената в съдебното заседание на касационния съд теза на защитата на подсъдимата, че И. е упражнила конституционното си право за свободно изразяване на мнение, което изключва носенето на наказателна отговорност. Гарантираното от Конституцията на Република България право за изразяване и разпространяване на мнение не е абсолютно и търпи ограничения в случаите, когато при реализирането му се накърняват правата и доброто име на другиго – чл.39, ал.2 от Конституцията. В свое решение № 20 от 14.07.1998г., постановено по к.д. № 16/98г., Конституционният съд на Република България е застъпил становището, че когато конкретизират ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, Конституцията освен останалите посочва правата и доброто име на другите граждани, а Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи - репутацията и правата на другите. Така посочените ценности обхващат присъщите на човешката личност чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму). Поради това отговорността (наказателна и гражданска) за обида и клевета като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията и от Конвенцията. С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че оправдаването на подсъдимата Г. И. от въззивния съд за престъплението по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, е в нарушение на материалния закон. Присъдата в обжалваната част следва да се отмени, а делото следва да върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 16 от 17.03.2016г., постановена по внчхд № 92/2016г. по описа на Русенски окръжен съд в частта, с която подсъдимата Г. К. И. е призната за невинна и оправдана за престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.146, ал.1 от НК и е отхвърлен предявеният от частния тъжител граждански иск за причинени неимуществени вреди от същото престъпление. ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.