6 Р Е Ш Е Н И Е № 170 С., 06,04,2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….………………………...……….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 143 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 613 от 27.VІІ.2010 г., постановено по делото в пр-во по чл. 288 ГПК, касационният контрол в обжалваната осъдителна част на решение № 273 на П. апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 20.Х.09 г. по гр. дело № 741/09 г. /за разликата над 20 000 лв. и до пълния размер на присъденото в тежест на „Е. И.” Ад-С. обезщетение от 60 000 лв./ е бил допуснат при констатирано наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция страните не са били представлявани, поради което меродавни са оплакванията в касационната жалба на застрахователя за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част и изразеното по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК от ответницата по касация становище по основателността им. Като взе предвид оплакванията и доводите в жалбата на застрахователя [фирма] – С. и извърши проверка по чл. 292, ал. 2 ГПК относно правилността на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение приема следното: Касационната жалба на застрахователното д-во е частично основателна. За да уважи изцяло иска на Ц. Г. П. за присъждане на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея болки и страдания от получени вследствие настъпилото на 12.ХІІ.2007 г. ПТП телесни увреждания в размер на претендираната по делото сума от 60 000 лв., съставът на П. апелативен съд е приел, че било ирелевантно за размера на обезщетението това, че не са били доказани две от твърдените повреди и респ. да са били претърпени болки и страдания от тях, а именно нарушени функции на тазовите резервоари и невъзможност за естествено раждане. Същевременно от страна на П. апелативен съд е било взето предвид посоченото единствено в заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза счупване на пети, поясен прешлен на гръбначния стълб на ищцата, резултирало в отстранимо по оперативен път компресорно формирование, притискащо седалищния нерв. Видно от приложеното по делото епикриза е, че се касае до счупване „на страничния израстък” на този гръбначен прешлен. Твърдение за такова увреждане обаче в исковата молба на П. липсва, но при съобразяване разграниченията по чл. 129 и чл. 130 НК, в нея се поддържа, че нанесените й „средни телесни повреди били с характер на тежки такива”, но множеството подлежащи на обезщетяване са всъщност леки телесни повреди. Липсва и твърдение в исковата молба, че страданията във връзка с претърпяното счупване на тазовите кости на ищцата няма да отшумят до края на живота й. С оглед тази фактическа обстановка по делото се налага извод, че присъденото на Ц. Г. П. от[населено място] обезщетение за действително претърпените от нея неимуществени вреди не съответства по размер на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Като незаконосъобразно, въззивното решение ще следва да бъде отменено в частта за разликата над 34 000 лв. и до пълния размер на претендираното /и присъдено/ на П. обезщетение в размер на сумата 60 000 лв. При съобразяване не само на константната практика на съдилищата в Р. относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди в сходни случаи, но така също и на актуалната практика на Е. съд по правата на човека в С. по дела, заведени срещу Б. относно размера на присъдените от него обезщетения за неимуществени вреди, прекият иск на Ц. П. по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу ответното застрахователно д-во [фирма] ще следва да бъде отхвърлен за тази разлика в размер на 26 000 лв. - като неоснователен и недоказан. Неоснователна е касационната жалба на застрахователя както в частта за разликата от 20 000 лв. до 34 000 лв. на присъденото от въззивната инстанция обезщетение за понесените от П. неимуществени вреди, но и в частта й досежно атакувания начален момент на законната лихва, дължима върху главницата на това обезщетение, а именно датата на процесното ПТП, настъпило на 12.ХІІ.2007 г. В процесната хипотеза на претенция, основана на сключен с деликвента валиден застрахователен договор по риска „гражданска отговорност”, ответното [фирма] – С., съгласно чл. 223, ал. 2 КЗ, следва да заплати обезщетение „и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице”, а е несъмнено, че причинилият процесното ПТП С. Г. Ш., според правилото на чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 45 ЗЗД, се смята в забава и без изрична покана. В заключение, частично основателна е касационната жалба досежно присъдените от въззивната инстанция в полза на Ц. Г. П. от[населено място] разноски в размер общо 10 000 лв. за двете инстанции. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК само заплатеното от ищеца „възнаграждение за един адвокат” /наред с такси и други разноски за пр-вото/ се заплаща от ответника „съразмерно с уважената част от иска”. Присъдената на ответницата по касация за първоинстанционното производство сума от 5 000 лв., така както и сумата в същия размер, но за въззивното производство, са били изплатени от П. като адвокатски хонорар за двама, упълномощени от нея адвокати от АК-П.: П. Ц. и Д. З.. Следователно при уважаване на иска й изцяло е следвало да й се присъдят разноски в размер на не повече от 5 000 лв. Съразмерно на уважената част от прекия иск срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ в тежест на последния следва да остане сума в размер на 2 833.33 лв. /две хиляди осемстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 273 на П. апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 20.Х.2009 г., постановено по гр. дело № 741/09 г. В ЧАСТТА НАД 34 000 лв. и до пълния размер на претендираното и присъдено, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, в полза на Ц. Г. П. от[населено място] обезщетение за неимуществени вреди от 60 000 лв., понесени като резултат от ПТП на 12.ХІІ.2007 г., КАКТО И В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ – ЗА РАЗЛИКАТА над присъдената сума от 2 833.33 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Ц. Г. П., Е. [ЕГН], от[населено място], [улица] с правно основание по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането, предявен срещу застрахователната компания [фирма] със седалище и адрес на управление в[населено място], бул. „Г.М. Д.” № 16 В ЧАСТТА за разликата НАД СУМАТА 34 000 лв. /тридесет и четири хиляди лева/ и до пълния размер на претендираното от нея срещу застрахователя обезщетение за претърпени неимуществени вреди, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, КАКТО и претенцията й за разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК – за разликата над присъдената сума от 2 833.33 лв. /две хиляди осемстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща платеното от ищцата възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважената част от прекия й иск. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 143 по описа за 2010 г.