решение по гр.д. № 1321/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 127 С., 05. април 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на втори март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1321 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд от 27.04.2009 г. по гр.д. № 84/2009 в частта, в която е отменено решението на Р. окръжен съд от 22.12.2008 г. по гр.д. № 211/2008, като е отхвърлен предявеният срещу П. на Р. Б. иск по чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и всички доводи и възражения на страните. По поставения въпрос, Върховният касационен съд намира, че обстоятелства по делото са всички факти, в т.ч. относно преюдициалните правоотношения, от които произтичат претендираните права и възражения, които съдът включва в доклада по делото съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК. Кои са тези факти съдът определя от твърденията на насрещните страни въз основа на правната квалификация на всички права, претендирани от ищеца и насрещните права и възражения на ответника съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК и от отговорите на въпросите и указанията по чл. 145, ал. 1 и 2 ГПК. При обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото е без значение коя от страните твърди съответния факт и с процесуалните действия на коя страна той е доказан. За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съдът обсъжда също и изявленията на страните, с които се отстраняват нередовности на исковата молба или тя се пояснява и допълва, както и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, а също и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира частично основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с предявения иск не се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразно осъществена наказателна репресия, а само вреди от незаконосъобразно задържане под стража. В нарушение на съодопроизводствените правила въззивният съд не е съобразил изявлението на ищеца в молбата му от 10.09.2008 г. до първоинстанционния Р. окръжен съд, в която той изрично е уточнил, че обезщетението се претендира за вредите, причинени от обвинение, по което той е оправдан. Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено като неправилно, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че от 23.01. до 16.03.2005 г. ищецът е задържан по обвинение в опити за кражба при условията на опасен рецидив. Не е установено по време на задържането по отношение на ищеца да е упражняван морален или физически тормоз нито във връзка с условията в следствения арест, нито във връзка с личното отношение към ищеца. Времето на задържането на ищеца под стража е признато за изтърпяване на наказанието по други обвинения, за които има влязла в сила присъда. Ищецът е оправдан по повдигнатите обвинения в опити за кражба на 16.01.2007 г. Видно от изложеното част от повдигнатите срещу ищеца обвинения са били неоснователни, поради което в продължение на близо две години той е бил принуден да търпи процесуална принуда не само за престъпленията, които е извършил, но и за престъпления, които не е извършил. Процесуалната принуда по обвинение в повече престъпления, отколкото са извършени не се различава съществено от процесуалната принуда по обвинение в по-малък брой престъпления и в този смисъл има съществена разлика в неимуществените вреди, които търпи обвиняем, който не е извършил никакво престъпление и обвиняем, комуто се приписват повече престъпления, но във всеки случай неоснователното обвинение уврежда честта и достойнството на човека, поради което на ищеца следва да бъде присъдено справедливо обезщетение в размер на 1.000,00 лева. Обезщетение за неоснователно задържане под стража и за вредите от лоши условия в следствения арест и неадекватно отношение с оглед заболяването на ищеца от бронхиална астма не се дължи, тъй като времето на задържането е признато за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, не е установено ищецът да е претърпял вреди от задържането извън обичайните, а и прокуратурата не отговоря за условията на задържане в следствените арести. П. не претендира разноски по делото, а с оглед уважения размер на иска такива на ищеца не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Варненския апелативен съд от 27.04.2009 г. по гр.д. № 84/2009 в частта, в която е отхвърлен предявеният срещу П. на Р. Б. иск по чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ до размера на 1.000 лева и законната лихва върху тази сума. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския апелативен съд от 27.04.2009 г. по гр.д. № 84/2009 в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА П. на Р. Б., С. да заплати на В. Д. Д. от Ш. сумата 1.000,00 лева обезщетение за неимуществените вреди от неоснователно обвинение на основание чл. 2, ал. 2 ЗОДВ със законната лихва от 16.01.2007 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.